Решение № 13710 от 10.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10640/2023
- Вид
- Решение № 13710
- Подписан
- 10.07.2024
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 47 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 13710 гр. ..., 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110110640 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „...” АД срещу ..., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сума в размер от 458,22 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. ..., с рег.№ ..., причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 12.09.2019г. в гр. ..., в района на ул. ...., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2023г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.09.2019г. в гр. ..., в района на ул. ...., л.а. ..., с рег.№ ..., управляван от водача П. Б., е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила, за което бил съставен протокол за ПТП № .... За увредения автомобил е бил сключен договор за застраховка „Автокаско“ при ищцовото застрахователно дружество по полица № ..., валидна към датата на ПТП, по която след подадено от собственика на МПС уведомление е била образувана щета № ... по повод настъпилото застрахователно събитие. След извършена оценка на щетите на застрахования е било платено застрахователно обезщетение в размер от 433,22 лв. Ищецът поддържа, че отговорна за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил 1 регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за обработка на щетата в размер от 25 лв. Въпреки отправената му покана ответникът не погасил задължението си по регреса. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Излага съображения за недоказаност на сочения от ищеца механизъм на ПТП и настъпване на щетите по застрахования автомобил в причинна връзка със същото. Оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка поради липса на положени от страните подписи в представената застрахователна полица. Навежда твърдения за причиняване на вредоносния резултат по вина на водача на застрахования автомобил, който не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка. С тези доводи моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.
Съгласно визираната норма основателността на предявения осъдителен иск при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователяищец договор за имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, както следва: виновно противоправно деяние, осъществено от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.
Като доказателство по делото е приета застрахователна полица № ..., която обективира сключен на 20.09.2018г. между ищцовото дружество и Р.Ж.Д. договор за застраховка „Автокаско“ за л.а. ..., с рег.№ .... Полицата е представена в два 2 екземпляра, единият от които съдържа положени от името на страните по нея подписи, а другият е неподписан. Съдът приема, че доколкото в двата документа няма разминаване в съдържанието е налице валидно сключен застрахователен договор в изискуемата съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ писмена форма на действителност, съдържащ и всички задължителни законови реквизити, регламентирани в чл. 345, ал. 1 КЗ. Видно от условията по полицата, застраховката е с покритие по клауза „Пълно Каско“ (код П302), като съгласно раздел II, т. 1 от представените по делото Общи условия на ищеца и съставляващи част от съдържанието на застрахователното правоотношение, в кръга на покрити рискове по тази клауза е ПТП, настъпило при удар както с друго МПС, така и с други подвижни или неподвижни предмети, по време на движение или в паркирано състояние. Доколкото не са изчерпателно уредени, в така очертаната категория вредоносни събития, съобразно указаните възможни причини за настъпването им, следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно средство вследствие преминаването му през препятствие на пътя по смисъла на пар. 6, т. 37 от ДР на ЗДвП – нарушаване целостта на пътното покритие /дупка/, което също съставлява ПТП съгласно дефиницията на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, и каквато хипотеза не е предвидена сред изключените от застрахователното покритие рискове по раздел III от Общите условия. Застрахователният договор е сключен за срок от една година, с период на действие от 27.09.2018г. до 26.09.2019г. и при уговорена застрахователна сума в размер от 11600 лв.
От събраните писмени доказателства се установява също, че на 12.09.2019г. до ищеца е подадено уведомление за щета от името на застрахования с твърдения за причинени по процесния автомобил щети в резултат от ПТП, състояло се в гр. ..., в района на ул. ....“ по посока ул. „...“ на 12.09.2019г. – в срока на осигурено по процесния договор застрахователно покритие, и с искане за изплащане на застрахователно обезщетение. В документа подателят П. Б. е указал, че ПТП е настъпило при движение на управлявания от него автомобил, по време на което доловил внезапен шум и силно тракане. Като увреден детайл по автомобила е посочена предна броня. По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана преписка по щета № ..., като видно от изготвените по същата доклад, опис и калкулация експерти на застрахователното дружество са констатирали декларираните с подаденото уведомление увреди по автомобила и са оценили щетите на стойност 433,22 лв. От представено платежно нареждане от 21.10.2020г. се установява, че ищецът е заплатил в полза на застрахования посочената сума с указано основание за плащането процесната щета.
Спорът между страните по делото е концентриран върху това настъпило ли е твърдяното от ищеца ПТП по описания от него механизъм, както и дали репарираните по застраховката вреди са възникнали в причинна връзка с ПТП, реализирано по този начин.
3
За установяване на спорните обстоятелства по делото е представен констативен протокол за ПТП, както и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства.
Представеният Протокол за ПТП № .../12.09.2019г. е съставен от полицейски служител при сектор „Пътна полиция“ на СДВР, който видно от нанесената информация в поле „посетено на място“, е посетил мястото на процесното ПТП.
Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Затова и доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на установените от съставителя при заварената обстановка обстоятелства. Като отчита този характер на документа, съдът приема за установено от отразените в него данни и обозначената схема на произшествието, че ПТП е настъпило на 12.09.2019г. в гр. ..., ул. ....“, с участието на заварения л.а. ..., с рег.№ ..., управляван от проверения на място водач П.
Б., като в участъка от пътя на местопроизшествието е установена дупка в платното за движение, образувана от изкопни работи. Съобразно отразеното в протокола по автомобила са констатирани видими щети – повреди по предна броня, предпазна кора и др. Данните в протокола сочат също на липсата на поставени знаци или друга сигнализация в района на местопроизшествието, указващи за наличието на неравности по пътната повърхност.
Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП съдът намира да се установяват от събраните гласни доказателства.
Разпитаният по делото свидетел П. Б. дава показания, че е участвал в ПТП, за което е съставен предявения му от съда констативен протокол. Излага, че е управлявал л.а. ..., собственост на съпругата му, като инцидентът се случил на улица, която се намира в ж.к. ..., в посока към бившия танков полк. Посочва, че улицата е тясна и от двете страни имало спрени автомобили, а това наложило да внимава при движение по нея да не удари огледало на някой от автомобилите, поради което не видял своевременно намиращата се на платното за движение дупка и минал през нея. В този момент се придвижвал със скорост около 25-30 км./ч., тъй като улицата била и разкопана вследствие на ремонтни дейности за прокарване на вода. Изяснява, че дупката не била сигнализирана, нито имало пътни знаци, сочещи на препятствия по пътя. В резултат от ПТП били увредени картера, кората отдолу и предната броня на 4 автомобила, в резултат от което същият не можел да се придвижи на собствен ход и бил транспортиран с репатрак.
Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, като доколкото свидетелят е пряк участник в процесното ПТП, показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.
Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на тях, че процесният автомобил, е самокатастрофирал вследствие преминаване през дупка на платното за движение. Ответникът не твърди, нито е ангажирал доказателства за налична сигнализация за установените неравности по пътя, поради което съдът приема въз основа на свидетелските показания да се доказва и това, че участъкът с нарушена цялост на пътната настилка, където се е състояло ПТП, не е бил обозначен с пътен знак или по друг подходящ начин.
От кредитираните гласни доказателства се установява също, че в резултат от реализираното ПТП по процесния автомобил са причинени щети – картера, кората отдолу и предната броня. Показанията в тази част изцяло се подкрепят от приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно констатациите на вещото лице по експертизата и дадените от него допълнителни разяснения при разпита му в съдебно заседание повредите по автомобила, отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, които съответстват на сочените от свидетеля увредени детайли, по своето естество отговарят да са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване установения механизъм на реализирането му.