Решение № 4699 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4699 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100514337 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ЕАД срещу Решение 17450/26.10.2023г., постановено по гр. д.

№ 1336/2023г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в, с което са отхвърлени искове по чл. 415 ГПК на „Топлофикация София“ЕАД за цена на ТЕ за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. (съгласно уточнителна молба от 16.02.2023г.) и за цена на услуга „Дялово разпределение“ за същият период и за мораторни лихви върху двете главници.

Сочи се неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон.

Оспорва се извод, че не е доказано ответника да е собственик на процесния топлоснабден имот. С постановление за възбрана се доказвало това обстоятелство.

Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

От доказателствата по делото може да се направи обоснован извод, че ответникът жалбоподател е собственик на ½ ид. ч. от процесния топлоснабден имот.

1

По делото е представена декларация № 53295/11.05.1998г. по чл. 14 ЗМДТ (л. 74 и сл. от делото пред СРС), в която като собственици на процесния топлоснабден имот са посочени ответникът и И.С.А. Действително, декларацията по чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в т.ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по чл. 14 от ЗМДТ, може да се цени в съвкупност с други представени доказателства за собственост, както и по реда на чл.

175 ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната.

В случая декларацията не е подадена лично от ответникът, а от трето за спора лице – И.С.А. поради което само от нея не може да се направи извод, че обективираните в документа волеизявления обвързват ответника и следва да се ценят при условията на чл. 175 от ГПК. В случая обаче са налице други данни, които в съвкупност с данъчната декларация установяват по реда на пълното и главно доказване (каквото може да се провежда и с косвени доказателства) твърдяното титулярство в правото на собственост върху процесния имот. По делото е представено нотариално заверено пълномощно с рег. № 26037 от 06.12.2021 г. на нотариус Д. А., рег. № 595 на НК, с район на действие РС София, с което ответникът е упълномощил подалото посочената по-горе данъчна декларация лице да го представлява пред всички държавни и общински органи и всички доставчици на комунални и битови услуги, като посоченият в пълномощното адрес на упълномощителя съвпада с адреса на процесния топлоснабден имот. Представено е и постановление за налагане на възбрана по изп. д. № 20178630403720 (л. 16 от делото пред СРС), от което е видно, че ответникът Т. А. е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот. Също така ответникът е подписал като собственик протокола от ОС на ЕС за избор на дружество, което да извършва дяловото разпределение (л. 20 от делото пред СРС). С това извънсъдебно е признал, че е собственик. Правоотношенията по ЗЕ по доставката на топлинна енергия поначало са безсрочни. При липса на твърдения за извършени разпореждания с правото на собственост и на доказателства за това следва да се приеме, че за процесния период ответникът притежава 1/2 ид. част от топлоснабдения имот и следователно е в облигационни отношения с ищеца, възникнали по силата на закона.

Частично основателно е възражението за изтекла погасителна давност, на която ответникът – длъжник в заповедното производство се е позовал изрично във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК (т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК), поддържано и пред СРС в ОСЗ.

Процесният период за цената на ТЕ е от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. Вземанията са периодични и се прилага тригодишният давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с начало настъпване на изискуемостта на вземането. Месечните прогнозни вземания са самостоятелни и са срочни – вземането за всеки месец е дължимо в срок от 45 дни от изтичане на месеца, за който се отнася. Следователно вземането за м.05.2018г. е изискуемо от 15.07.2018г. и давност би изтекла на 15.07.2021г., като следва да се съобрази и спирането на давността по чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.), съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Поради това на основание разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до отмяна на извънредното 2 положение. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата. Следователно тригодишният давностен срок за вземанията е спрял да тече през периода 13.03.2020 г.

– 20.05.2020 г. или за 69 дни. Срокът е продължил да тече от 21.05.2020 г. и в случая за вземането за м. 05.2018г. е изтекъл 23.09.2021г. – преди заявлението по чл. 410, което прекъсва давността съгласно чл. 422 ГПК и което е от 19.07.2022г. Същото е положението за вземанията: за м.06.2018г.(давност изтекла на 23.10.2021); за м.07.2018г. (давност изтекла на 23.11.2021г.); м.08.2018г. (давност изтекла на 23.12.2021г.; за м.09.2018г. (давност изтекла 23.01.2022г.); м.10.2018г. (давност изтекла 23.02.2022г.); за м.11.2018г. (давност изтекла на 23.03.2022г.); за м.12.2018г. (давност изтекла на 23.04.2022г.); за м.01.2019г. (давност изтекла на 23.05.2022г.) и за м.02.2019г. (давност изтекла на 23.06.2022г.).

Тоест погасени по давност са вземанията за месеците от 05.2018г. до 02.2019г.

От представеното по дело съобщение към фактура № 0106596177/31.07.2019 г. се установява, че реално ползваната ТЕ за част от процесния период (01.05.2018г – 30.04.2019г.) е на стойност 280,96 лева, която сума обаче включва и сумата от 234,13 лева, която е погасена по давност. Ответникът като собственик на ½ ид. ч. от имота, дължи половината от сумата от 280,96 лева, а след отчитането на погасената по давност сума от 234,13 лева дължи сумата от 23,42 лева за периода 01.03.2019г.30.04.2019г. (280,96-234,13 =46,83:2= 23,42). Процесният период обхваща и м.05.2019г. до 30.04.2020г., като стойността на ТЕ за тези месеци, съгласно представената обща фактура № 1005579271/31.07.2020 г. (л. 22 от делото пред СРС), възлиза на 341,45 лева, като половината от нея е дължима от Т. А. или сумата от 170,73 лева. Общо ответникът дължи за непогасения по давност период м. 03.2019г до м. 04.2020г. сумата от 194,15 лева. Именно до този размер и за посочения период е основателен искът срещу него.

Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. (чл. 33, ал. 2), то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД).

Трайно в съдебната практика се приема, че при действие на ОУ на ищеца по делото влезли в сила от м.08.2016г. срокът за плащане по изравнителните фактури тече от издаване на фактурата. Предвид изложеното, за непогасения по давност период, е налице забава на ответника за плащане на задължението за потребена топлинна енергия.

Началото на забавата е 15.09.2019г. за изравнителната сметка за периода от 3

01.05.2018г – 30.04.2019г. и 15.09.2020г. за изравнителната сметка за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. Дължимата мораторна лихва за исковия период от 15.09.2019г. до 21.06.2022г. върху непогасената по давност главница, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от 37,17 лева.

По отношение на сумата, представляваща цена на услугата „Дялово разпределение“, Законът за енергетиката урежда тази цена като част от съдържанието на договора по чл. 139в между топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топлопреносното предприятие) извършването на дяловото разпределение. Това следва при сравнителен анализ на уредбата по чл. 139, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 139в ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на закона още от 2006г. тази цена вече не подлежи на договаряне с потребителите – липсва като съдържание на договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в договора между топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топлопреносното предприятие) извършването на дяловото разпределение и се предвижда, че топлопреносното предприятие е платеца на тази сума. Съгласно влезлите в сила ОУ на ищеца от 2016г – приложими за процесния период, потребителите възстановяват на топлопреносното дружество стойността на тази услуга. Касае се за законово установен механизъм за опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топлопреносното предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в интерес на потребителя (чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ), той следва да я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По този механизъм се спестява на потребителя необходимостта от отделни действия за изпълнение на задължението за плащане към самия търговец по чл. 139б от ЗЕ . На л.24 от делото пред СРС има справка за цената на услугата дялово разпределение, която за исковия период от м. 06.2019г до м.

04.2020г. възлиза на 19,14 лева и съвпада с размера на исковата претенция. Следва да се има предвид, че вземането за цена на услугата дялово разпределение е безсрочно и следователно веднага изискуемо съгласно чл. 69 ЗЗД и на основание чл. 114 ЗЗД давност започва да тече от края на всеки месец за който се отнася вземането. Тоест погасено по давност се явява вземането за тази услуга за м. 06.2019г до м. 08.2019г., което е в размер от 5,22 лева – видно от справката. Тоест искът за главница по това вземане е основателен до размер на сумата от 6,96 лева (19,14-5,22=13,92:2=6,96).

От изложеното следва, че ответникът, съобразно квотата си от правото на собственост, отговаря за сумата от 194,15 лева за процесния период – главница за периода от м. 03.2019г до м. 04.2020г. и за сумата от 37,17 лева мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019г. – 21.06.2022г., както и за 6,96 лева цена за услугата дялово разпределение за периода м.09.2019г-м.04.2020г.