Решение № 764 от 23.12.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1296/2022
- Вид
- Решение № 764
- Подписан
- 23.12.2022
- В сила
- 23.03.2023
- Състав
- Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 1 · Кодекс на труда
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.416,ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 764 гр. Русе, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галена П. Чешмеджиева Дякова при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова
Административно наказателно дело № 20224520201296 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД гр.Русе, с ЕИК 201589023, представлявано от управителя инж.Т.Д.Р. против НП № 04-2200047 от 12.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя е наложена Имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, за това, че: При извършена проверка на 13.04.2022г., по работни места в обект за контрол – строеж и строително монтажни работи, намиращ се в УПИ 1, кв.796 на гр.Горна Оряховица е констатирано, че с работника Р. Н. Р.-П., който изпълнявал трудови функции като монтажистq не е сключен трудов договор в писмена форма преди започване на работа - нарушение по чл.62,ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда/КТ/.
Жалбоподателят в жалбата оспорва извършеното нарушение, като посочва, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. В с.з., редовно призован, се явява с процесуален представител – адв.М.Б. от АК Русе, чрез който ангажира допълнителни писмени и гласни доказателства. Развива съображения, че наказващият орган е извършил незаконосъобразна преценка на обстоятел- ствата по случая, че нарушението не е доказано, че в случая е налице изпълнение на задължение по граждански договор, а не трудово правоотношение. Поддържат жалбата и искат отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява в с.з. от гл.инспектор Й.П. в ДИТ гр.В.Търново, който е с придобита юридическа правоспособност. Чрез него се 1 оспорва изцяло жалбата, молят съда да я остави без уважение като неоснователна и да потвърди изцяло издаденото НП.
РП Русе – редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: На 13.04.2022г., около 14ч. служители от Дирекция „ИТ” гр.В.Търново актосъставител П. и св.С. извършили проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на жалбоподателя – строеж и строително монтажни работи, намиращ се в УПИ 1, кв.796 на гр.Горна Оряховица. По време на проверката констатирали, че в обекта извършват строителномонтажни работи работници на трима икономически оператори – работодатели, като един от тях е жалбоподателят. Бригадата на жалбоподателя работела на южната фасада на сградата, като работниците от нея монтирали планки. По време на проверката работниците от тази бригада слезли от скелето и се записали в списък, предоставен от проверяващите, като декларирали условията при които полагат труд.
Контролните органи установили, че с лицето Р. Н. Р.-П. не е налице сключен трудов договор. Същият работил на обекта, като монтирал метални планки върху изолацията на сградата заедно с другите работници на работодателя „ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД гр.Русе.
Пред проверяващите Р.П. заявил, че работи по граждански договор, сключен с „Вили ал строй“ ООД и работи на обекта от 11.04.2022г. В предоставената и попълнена от Р.П.
Декларация /л.32/ той посочил, че от 11.04.2022г. работи на обекта на „Вили ал строй“ ООД като монтажник с работно време от 08ч. до 16,00ч., като е поел ангажимент срещу възнаграждение от 500лв за срок от една седмица да извършва товаро-разтоварна дейност и монтаж на планки. Проверяващите установили елементи на трудово правоотношение, след което актосъставител П. изготвил постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, което било връчено на Р. П., но не било връчено на работодателя, тъй като не присъствал негов представител.
По време на проверката на работник – монтажник от бригадата на жалбподателя била връчена призовка / л.22/ до „Вили ал строй“ ООД. На 20.04.2022г. в Дирекция „ИТ” гр.В.Търново се явил представител на „Вили ал строй“ ООД, който представил документи на дружеството сред които и граждански договор № 1 от 11.04.2022г./л.28-гръб/, сключен с Р. Н. Р.-П.. Според договора Р.П. като изпълнител е приел да извърши товарене, укрепване и разтоварване на елементи на външна облицовка срещу сумата от 500лв.
Представени били констативен протокол/л.29/, видно от който работата е извършена и приета без възражения, разписка/л.29 гръб/, подписана от Р.П. за това, че същият е получил от жалбоподателя сумата от 500лв по граждански договор № 1 от 11.04.2022г. и Декларация/л.30/, подписана от Р.П. за това, че за м. април 2022г. не е реализирал осигурителен доход при друг работодател. По време на проверката били представени Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа/л.27/, в която под №3 бил вписан Р.П. като инструктирано лице, за което същият се е подписал и Книга за инструктаж по 2 безопасност и здраве при работа при граждански договори /л.27/, в която Р.П. също положил подпис за извършения му инструктаж. От представената декларация от упълномощеното лице /л.31 гръб/ по време на проверката установили, че лицето Р.П. не полага труд в проверяваното дружество от 15.04.2022г.
На 16.05.2022г. в присъствието на упълномощено от жалбоподателя лице /упълномощено с Пълномощно с нот.заверка – рег.№ 3296 от 21.04.2022г. –л.31/ актосъставител П. в присъствието на св.С. и св.Д. съставил на жалбоподателя АУАН по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. АУАН/л.15/ бил връчен на пълномощника, който го подписал без възражения. Същия ден бил съставен и връчен и Протокол за извършена проверка № ПР2212100/л.17/, в който в т.6 се описвали констатациите, относно Р.П., като проверяващите приели, че спрямо същия е налице трудово правоотношение, за което не е сключен трудов договор. В 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
След разглеждане на материалите по административно наказателната преписка, на 12.07.2022г. административно наказващият орган – Директорът на ДИТ В.Търново издал атакуваното НП /л.13/, връчено на 18.07.2022г. по пощата с обратна разписка /л.12 гръб/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на събраните писмени доказателства по реда на чл. 283 от НПК – декларации, Протокол за извършена проверка № ПР2212100 от 16.05.2022г., Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, граждански договор № 1 от 11.04.2022г., Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – 2бр., АУАН, НП. Съдът кредитира посочените писмени доказателства, като особено цени представената по делото декларация, подписана от Р.П. и представения граждански договор. По делото не се спори, че гражданският договор е подписан от представител на работодателя и Р.П.. За съда няма съмнение за верността на отразеното в гражданския договор, тъй като посочените в него обстоятелства се потвърждават от другите събрани доказателства.
В с.з. от проведените разпити на актосъставителя и св.С. се потвърждава описаната горе фактическа обстановка. Съдът уважи доказателствените искания на страните за провеждане на разпит на Р. П. в качеството на свидетел, с оглед установяване на спорните по делото обстоятелства. Въпреки положените усилия св.Р.П. остана нередовно призован, с неустановен по делото настоящ адрес, поради което и провеждането на неговия разпит остана неосъществен. Съдът приема и кредитира показанията на актосъставителя и св.С. само по отношение на описаните факти от тях, като изключва от доказателствения материял направените от тях коментари и анализ на фактите.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН, от лице, което има право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
3
Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с административнонаказателнопроцесуалните правила и съобразяване с материалния закон /чл.416,ал.5 КТ/ .
По същество жалбата е основателна, с оглед обстоятелството, че административно-наказателното обвинение остана недоказано в съдебното производство.Тежестта на доказване в административно-наказателното производство лежи върху наказващия орган. В преценката си дали да издаде НП административнонаказаващият орган се основава на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК,вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързващи съда доказателствена сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/ При това положение съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН не са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение.
По делото са събрани гласни доказателства - показанията на актосъставителя и свидетелите – контролни органи, които не помагат в пълен обем да бъдат установени всички съставомерни факти и фактическа обстановка, от която да се изведе еднозначен извод за извършеното нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. Установено е каква точно работа по време на проверката е осъществявало лицето Р. П., но не е установено той единствено това ли е извършвал на обекта – монтаж на планки, тъй като неговите твърдения пред контролните органи сочат и друга работа. По делото не се събрани доказателства за установяване на всички елементи на трудовото правоотношение.
От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение (ТПО) - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО. АНО е приел, че тези елементи са налице в конкретния случай, въз основа на декларираните от Р.П. обстоятелства и събраните в хода на адм. проверка доказателства. Настоящата съдебен състав счита този извод за неправилен и некореспондиращ с доказателствата по делото. Посочените елементи на ТПО следва да са подробно описани в НП, което по своята същност е акт от категорията на правораздавателните. Именно този акт и по-точно неговото съдържание е предмет на проверка. В този смисъл в НП следва да са посочени конкретните работно 4 място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, въз основа на които АНО е квалифицирал правоотношението именно като трудово. В случая тези обстоятелства са посочени, но не е взет под внимание гласно заявеното от Р.П., че работи по граждански договор и писмено декларираната липса на трудов договор и наличието на сключен граждански договор, който е със срок от една седмица. В представената на Р.П. декларация той не е попълнил съществени реквизити, които се отнасят за трудов договор – размер на уговорено възнаграждение, почивни дни. Ясно е посочил, че за срок от една седмица е приел да извърши в Макс-център товаро-разтоварна дейност и монтаж на планки срещу възнаглаждение от 500лв при условията на граждански договор. В хода на съдебното дирене също не се доказаха елементите на трудовото правоотношение работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.