Решение № 285 от 30.05.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. К., 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА И.Д. като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20235510100416 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. И. Б., ЕГН: **********, поС.ен адрес: с. Е., община К., ул. „*********“ ***, чрез адв. С. Г. - Ч., АК – С.З. срещу Т. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул.

„*********, с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че с Решение № *** от *******., постановено по гр. д. № ***/2015г. на КРС, бракът на ищеца и ответницата бил прекратен, като на ответницата били предоставени родителските права над децата С. Т. Б. и И. Т. Б., а на ищеца била определен режим на контакти и издръжка на същите.

Сочи, че след развода на родителите, децата заживели с майка си, но нейният начин на живот, притеснявал и тормозил децата, тъй като същата имала множество връзки, с различни мъже, единият от които бил баща на третото й дете, карал ги да го наричат татко, което съвсем объркало психиката на децата. През тези години ищецът ги обгрижвал изцяло, имал разширен режим на контакти, помагал им в училище и извън него, бил винаги на разположение на децата си. От раждането им до сега той се грижил за тях, продължавал и сега. Майката имала друг мъж, още едно дете продължавала да поддържа връзки с други мъже. Ответницата нямала близки, на които да разчита и да и помагат в отглеждането на децата. Жилището й не било достатъчно, за да живеят в него 6 човека - освен децата и тяхната майка, живеели и новият и приятел и неговият баща и. За да не плащали ток, всички те живеели в една стая. Твърди, че домът на ищеца бил голям, живеел в двуетажна къща, със своята майка, в която имало обособена стая за децата, купил им таблет, обособил всичко за да им бъде удобно и уютно. Училището, в което те щели да учат, било близо до неговия дом. В момента, децата ходили сами на училище, в *********, което не било близо до дома им, без придружител. Имало случаи, в които майката не пускала децата да ходят на 1 училище, защото децата така решили, неглижирала това обстоятелство, твърди, че не й се занимавало да им приготвя храна.

Сочи, че ответницата от 2012г. не работила, нямала други доходи освен получаваната от ищеца издръжка, а той работил, получавал добро възнаграждение, живеел в с. Е. и местоработата му била там, училището също близо до дома му. Баба им по бащина линия също щяла да им помага.

Сочи, че първоначалният режим за контакти, предоставен на бащата, а именно всяка седмица, не бил достатъчен, за да може да отглежда и възпитава децата си пълноценно. При раздялата му с ответницата, през 2015г. децата били съвсем малки и той не искал да ги разделя от майка им, но сега те били по-големи, сами искали да ходят и живеят при него. Ищецът ежеседмично, от петък до неделя, взимал синовете си в дома си, обгрижвал ги, бил съгласен да ги отглежда и възпитава, да полага грижи за тях, без да иска издръжка от ответницата.

Моли съда да постанови решение, с което да постановите децата С. Т. Б. и И. Т. Б. да живеят в дома на баща си Т. И. Б. и той да упражнява родителските права над тях; да постанови ответницата да заплаща, определена от съда месечна издръжка, под установения за страната минимум, предвид финансовото и съС.ие, считано от датата на съдебното решение; да определи режим на контакти на децата с майката, през седмица от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване между дните, както и 1 месец през лятото, когато не съвпада с платения годишен отпуск на бащата;

Коледни празници от 18.00 часа на 23.12. - до 18.00 часа на 29.12. - на всяка нечетна календарна година; Новогодишни празници - от 18.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 03.01.- на всяка четна календарна година; Великденски празници - на всяка нечетна година; Пролетна ваканция - първите 5 дни от ваканцията; Рождени дни на децата - 02.09. и 29.07. - от 16.00 до 18.00часа.

Претендира за разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил оТ.ор от ответника чрез адв. И.Д., АК-С.З..

Счита исковата молба за изцяло неоснователна, изложените факти и обстоятелства не оТ.аряли на истината. Оспорва предявените с нея обективно и субективно съединени искове в тяхната цялост и моли съда да ги оставите без уважение.

Твърди, че още от раждането на децата майката основно и непосредствено полагала грижи за децата, осигурявала им всичко необходимо за нормалното физическо и умствено развитие. Бащата имал разширен режим на лични контакти с децата, на който майката се съгласила, за да не губят децата връзката си с баща си, но извън тези контакти и извън заплащане на издръжка в общ размер на 210 лева месечно, бащата не полагал никакви грижи за децата - не купувал дрехи, обувки, учебни помагала, лекарства, не гледал децата, докато са болни, не посещавал родителски срещи. Къщата, в която бащата живеел била с лоши санитарно - битови условия - в нея липсвала баня, когато децата били при баща си, не поддържали лична хигиена. В дома на бащата имало куче, а по - малкото от двете деца - И., имало алергия и при контакт с него започвал да кашля.

Твърди, че майката на ищеца страдала от епилепсия и получавала пристъпи. Оспорва твърденията, че бащата разполагал с по - голям родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на децата. След 2 раздялата с ищеца, майката имала един приятел, с когото имала общо дете и впоследствие се разделили, но в момента от почти две години майката живеела с настоящия си партньор, с който били в процес на сключване на граждански брак. Не било вярно, че поддържала връзки с много и различни мъже. Семейството живеело в апартамент, собственост на баба й. В апартамента имало достатъчно пространство за децата, за майката и бъдещия й съпруг. Децата имали собствена стая, целият апартамент се отоплявал през зимния сезон, не оТ.аряло на истината, че всички живеели в една стая.

Сочи, че от развода досега бащата заплащал на децата си издръжка в общ размер на 210 лева месечно. Прилага документи, удостоверяващи трудовата заетост на майката през периодите, в които не е била в майчинство, както и документ за доходите на сегашния й партньор. Майката на ищцата била подкрепяна и от своята майка, която била в чужбина, ежемесечно й изпращала средства. Разполагала и с подкрепата на своята баба, която й предоставила свое жилище, за да живеят в него.

Сочи, че по отношение на посоченото в исковата молба, че децата сами ходили и се връщали от училище, следвало да отбележи, че по изключение това се случвало, когато майката не можела да ги заведе, защото не можела да остави малкото дете само, но децата били придружавани от нейна позната.

През 2017г. се наложило С. да посещава психолог, защото след срещите с баща си детето било разстроено, изпитвало страх и чувство за вина, а в момента такъв посещавал И. в Центъра за обществена подкрепа, гр. К..

Майката била посъветвана от класния ръководител на И. - г-жа Е.Т., да се обърне към психолог, тъй като И. се държал притеснително - блъскал си е главата в стена, не искал да говори за това, което явно го притеснява. Ищцата се обърнала към отдел „Закрила на детето“, откъдето са я насочили към Центъра за обществена подкрепа. Майката констатирала, че децата били настройвани от бащата и неговата майка срещу нея.

Сочи, че преместването на децата при баща им би довело до стрес, свързан със съвсем новата среда, с която децата трябвало да свикват, счита, че в интерес на децата е да продължат да посещават училището в К..

Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявените искове, по които е образувано настоящото дело.

Претендира за разноски по делото.

Заедно с оТ.ора на исковата молба е предявен насрещен иск.

Ответницата по първоначалния иск сочи, че няма възможност да прекарва достатъчно време с децата си предвид факта, че те през седмицата посещавали училище, а през всичките си почивни дни били при бащата, така, както е постановил съдът. Имала нужда и желание да прекарва част от свободното време на децата с тях . Затова желае режимът на лични контакти на бащата с децата да бъде променен, като той взема децата през седмица. По отношение на размера на плащаната от бащата издръжка, претендира нейното увеличение с оглед изминалия значителен период от време от първоначалното му определяне, порастването на децата, респективно увеличаването на техните нужди от храна, облекло, учебни помагала и прочее.

Моли съда да постанови решение, с което: Да увеличи плащаната от Т.

И. Б. издръжка на малолетните му деца С. Т. Б. и И. Т. Б. от 105 лева месечно на всяко дете, на 200 лева месечно на всяко от децата; Да определи следния 3 режим на лични контакти между бащата и двете му деца, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, както и 1 месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; Коледни празници - от 18:00 часа на 23.12 до 18:00 часа на 29.12 на всяка нечетна календарна година;

Новогодишни празници - от 18:00 часа на 30.12 до 18:00 часа на 02.01 - на всяка четна календарна година; Великденски празници - на всяка четна година децата да са при бащата, а на нечетна при майката; на рождените дни на децата - от 16:00 часа до 18:00 часа.

В постъпИ. оТ.ор на насрещния иск ищецът по първоначалния иск заявява, че било вярно твърдението на ищцата по насрещния иск, че от постановяване на решението, с което бил осъден да заплаща издръжка в размер на 105 лева за всяко едно от децата, са изминали повече от 7 години, както било вярно и това, че децата били при бащата всяка седмица, съгласно решението от 2015г. Поради тази причина, желае да бъдат предоставени родителските права на него, тъй като те са вече били във възраст, в която мъжкото присъствие на бащата било от съществено значение. В тази връзка сочи, че при предоставяне родителските права на него, майката - ищца по насрещната искова молба, щяла да вижда децата през почивните дни и да прекарва част от свободното им време заедно, така както са посочили в първоначалният иск, съгласен е децата да остават при нея и един ден през седмицата.

Сочи, че не бил съгласен да бъде изменен режима на лични контакти, в случай, че родителските права продължават да се упражняват от майката, поради обстоятелството, че децата С. и И., толкова били свикнали с баща си, както и с баба си по бащина линия, а също така и с дома им в с. Е..

Сочи, че от както била депозирана исковата молба за промяна на родителските права, децата нямали търпение да се пренесат в дома на баща им, същият направил ремонт на детската стая, бил в процес на закупуване на компютри, създал прекрасно място за живеене. Баба им очаквала момента, когато децата ще бъдат при нея, щяла да им помага с учебния процес и в оТ.орността по домакинството им.

По отношение на претендираната от ищцата издръжка, в случай, че родителските права не бъдат предоставени на него, то той не възразява да заплаща такава в размера, който е посочила ищцата, а именно по 200лв. месечно за всяко дете.

Счита, че не следва съдът да уважи предявения от ищцата насрещен иск, тъй като исканата от ищцата промяна в режима на лични контакти на бащата щял да ощети децата и щял да повлияе негативно на детската им психика. В техен интерес би било те да живеят в дома на баща им, той да упражнява родителските права над тях, да се грижи за тях и да ги възпитава, да ги учи. Това било и тяхното желание.

В дадения ход по същество на делото, както и в депозирани писмени защити пълномощниците на страните излагат съображения в подкрепа на направените искания.

Зантересованата страна – АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр.

К. – редовно призовани, са изпратили социален доклад, приложен по делото.

В проведеното на ******. второ съдебно заседание са изслушани децата 4

С. Т. Б. и И. Т. Б. в присъствието на С.Д. – социален служител от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – К., която изразява становище по делото.