Решение № 25 от 22.03.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Габрово, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Н.а в присъствието на прокурора Л. Хр. Р. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234200600012 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия С. В. Б. от гр. Габрово срещу присъда № 75 от 21.12.2022 г. по НОХД № 951/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово.

С присъда № 75 от 21.12.2022 г. по НОХД № 951/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово подсъдимият С. В. Б. от гр. Габрово е признат за виновен в това, че около 07:50 ч. на 05.12.2022 г., на кръстовището на ул. „Н.” и ул. „Л.” в гр. Габрово, управлявал лек автомобил марка „**” с рег. № ** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно – 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред, за което престъпление на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода и глоба от 500 лева.

С присъдата, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС, е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Със същата присъда, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е постановено при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се приспадне времето, през което 1 подсъдимият С. В. Б. е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед рег. № 264зз-56 от 05.12.2022 г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

Въззивната жалба е формална. В нея подсъдимият прави искане за „обжалване“ на присъдата. Моли да му бъде назначен служебен защитник, той като се явил без адвокат и не му било обяснено, че има право да служебен такъв.

С определение № 13/09.01.2023 г., постановено в закрито разпоредително заседание, съдът, след като прецени, че са налице предпоставките по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, предостави на подсъдимия С. Б. правна помощ по чл. 21, т. 3, вр. с чл. 23, ал.

1 от ЗПП. С протоколно определение от 01.02.2023 г. съдът назначи адв. П. П. от АК – Габрово за служебен защитник на подсъдимото лице.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа от подсъдимия Б. и защитника му.

Навеждат се доводи за това, че в здравното заведение, до което подсъдимият бил придружен от служители на полицията, му било поискано предварително да заплати за вземането на кръвна проба и тъй като той нямал в себе си пари, трябвало да откаже вземането на кръв.

По съществото на делото защитник пледира за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство, като счита, че на подсъдимия следва да се наложи административно наказание. Позовава се на показанията на свидетеля М. Н., според когото при определени условия е възможно резултатът от кръвната проба да е под 1,2 на хиляда.

В лична защита подсъдимият Б. заявява, че не отрича извършването на престъплението, но счита наказанието за завишено. В последната си дума моли за намаляване на размера на наказанието.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че присъдата следва да се потвърди изцяло, тъй като същата е постановено при безспорно установена фактическа обстановка и доказано по несъмнен начин обвинение, както и при съобразяване със закона при налагане на наказанията.

Въззивният съд разгледа въззивната жалба, обсъди доводите и становищата на всички страни в процеса и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, приема следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Основно оплакване, макар и само формално маркирано в жалбата, се свежда до твърдението на подсъдимия, че пред първоинстанционния съд се явил без адвокат и не му било обяснено, че има право на служебен защитник. Доколкото произнасянето по 2 така наведения довод е предопределящо за съдбата на присъдата, тъй като чрез него се навежда съждение за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, въззивният съд извежда виждането си по него преди да пристъпи към изложение на фактическите и правните си изводи по съществото на спора, както следва:

Наказателното производство е образувано на 05.12.2022 г. по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК – бързо производство. С постановление от 08.12.2022 г. С. В. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. В посоченото постановление (л. 13 от ДП) подробно са описани правата на обвиняемия, включително правото на служебна защита, като е видно, че Б. е удостоверил с подписа си, че е запознат с тях. Нещо повече, същият саморъчно е изписал: „Не желая адвокат на този етап“. След образуване на съдебното производство, съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане при спазване на изискванията по чл. 358, ал. 1, т. 4 от НПК. От протокола от проведеното на 21.12.2022 г. съдебно заседание пред първоинстанционния съд (л. 13) е видно, че съдията е разяснил на подсъдимия правата по чл. 55 от НПК, в които се включва и правото му да има защитник, след което изрично е изслушал становището му по този въпрос, на което Б. е заявил: „Не желая да ползвам адвокатска защита“.

При така установеното на база официалното документиране по постановлението за привличане на обвиняем и по протокола от откритото съдебно заседание пред районния съд, напълно произволно се явява твърдението на подсъдимия, че не му било обяснено правото на защитник. Очевидно е, че както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, възможността да ползва професионална правна защита (по договор или служебно) е обяснена на подсъдимото лице, което по своя собствена воля и то двукратно е заявило, че не желае такава.

Поради това и тъй като защитата на подсъдимия в това производство не е абсолютно задължителна, настоящият съд не намира основание да приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.

Въззивният съд счита, че за да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал относими към предмета на делото доказателства, като е съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия С. Б., показанията на свидетелите И. И., М. П. и Д. Г.; писмените доказателства – заверени копия от актове за установяване на административни нарушения, съответно серия GА № 760178/05.12.2022 г., GА № 760177/05.12.2022 г. и GА №760176/05.12.2022 г.; талон за изследване с бланков № 0054188; лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 019464/05.12.2022 г. на лицето С. В. Б.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 05.12.2022 г.; заверено копие на актуална метрологична справка на 3 техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0045; справка за собственост на лек автомобил марка „**“ с рег. № **; справка за нарушител/водач; справка за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия. В хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие подсъдимият депозира обяснения, в които за първи път излага твърдението, че както проверяващите го на място полицаи, така и лекарят в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово му казали, че предварително трябва да заплати 40 лева за вземане на кръвна проба, и тъй като той нямал пари в себе си, му било обяснено, че следва да удостовери отказ от даване на биологичен материал.

Предвид нововъведените в процеса фактически твърдения, съдът проведе допълнителен разпит на свидетелите И., П. и Г., разпита свидетеля М. Н. и приобщи като писмени доказателства заповед № РД-06-1126/25.10.2022 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – Габрово и приложената към нея образец на декларация; заверено копие от страници от медицинския журнал на спешното отделение на посоченото здравно заведение и лист за преглед на С. Б., както и справка от РЗИ – Габрово. След собствен комплексен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. В. Б. е роден на ** г. в гр. Г. и живее в посоченото населено място. ***.

Данните от справката за съдимост на подсъдимия С. Б. установяват, че същият е с утежнено съдебно минало, предвид многобройните му осъждания за престъпления от общ характер. Последното по време осъждане е с присъда от 21.09.2020 г. по НОХД № 789/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в сила на 18.11.2020 г., по силата на която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл.

54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да търпи при първоначален строг режим. Наказанието по това осъждане е изтърпяно на 14.03.2022 г.

Данните от справката за съдимост сочат също така, че с присъда от 12.06.2015 г. по НОХД № 677/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово подсъдимият С. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на пробация, което наказание включва двете задължителни пробационни мерки, всяка за срок от две години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото. Наказанието по това осъждане е изтърпяно на 21.04.2022 г.

От справката за нарушител/водач, издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово се установява, че подсъдимият С. Б. не притежава свидетелство за управление на МПС.

4

На 04-05.12.2022 г. подсъдимият Б. употребил алкохол. Без да се съобразява с обстоятелството, че е употребил алкохол, както и с факта, че е неправоспособен водач на МПС, на 05.12.2022 г., сутринта, подсъдимият поел управлението на лек автомобил „**” с рег. № **, собственост на трето лице. Движел се по улиците на гр. Габрово, като заедно с него, на предната дясна седалка, се возел свидетелят Д. Г.. Около 07:50 ч. управляваното от Б. превозно средство било спряно от служителите на МВР – свидетелите И. И. и М. П., в района на кръстовището на ул. „Н.” и ул. „Л.”. При извършената проверка се установило, че подсъдимият не притежава валидно СУМПС, а впоследствие, поради усетен мирис на алкохол и нарушено равновесие, свидетелят И.

И. в качеството си на мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово го подложил на проверка за употреба на алкохол. Проверката била извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. номер ARDN 0045, като уредът отчел концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,32 на хиляда.

Това обстоятелство било отразено в изготвени на място АУАН серия GA, № 760176 и Талон за изследване № 0054188, като в последния документ подсъдимият вписал, че приема показанията на техническото средство. Веднага след това С. Б. бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД – Габрово. В спешното отделение на посоченото здравно заведение, пред свидетеля М. Н. – лекар в спешното отделение, и в присъствието на свидетелите И. и П., подсъдимият отказал да даде кръв за химически анализ. Отказът му бил вписан в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като посоченият документ бил подписан от лекаря (свидетеля Н.) и от подсъдимия.

Установената от въззивния съд фактическа обстановка не се различа от възприетата от контролирания съд по всички основни моменти от предмета на доказване. Правилно първоинстанционният съд е интерпретирал обясненията на подсъдимото лице, в които на практика се съдържа признание на фактите по обвинението. Обстоятелствата за времето, мястото и начина на извършване на проверката за употреба на алкохол напълно безпротиворечиво се установяват и от показанията на свидетелите И. И., М. П. и Д. Г.. В съставените на мястото на проверката АУАН и талон за изследване изрично е вписан вида и фабричния номер на ползваното техническо средство, както и отчетеното от него показание от пробата на подсъдимия от 1,32 на хиляда. Приложен е препис от протокола, удостоверяващ, че ползваното техническо средство успешно е преминало последваща проверка в лаборатория за проверка на средства за измерване. От талона за изследване е видно, че подсъдимият саморъчно е изписал в него, че приема показанията на техническото средство. В Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е вписан отказа на подсъдимия да даде кръв за химически анализ, като този документ е подписан от 5 лекаря в спешното отделение – свидетеля Н., и от подсъдимото лице.