Решение № 23702 от 28.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23702 гр. София, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110139213 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 31.01.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против О. Р. К. за сумата 6 308,18 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, ******************************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 789,61 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2023г. до 27.01.2025г., сумата 73,24 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 15,40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2022г. до 27.01.2025г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 5917/ 2025г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.02.2025г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2022г.- м. април 2024г. е доставил на ответника 1 топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, с адрес:

********************************,, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да платят цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на О. Р. К. съществуването на вземането му за сумата 6 308,18 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес:

********************************, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 789,61 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2023г. до 27.01.2025г., сумата 73,24 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 15,40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.07.2022г. до 27.01.2025г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.02.2025г. по ч.гр. дело № 5917/ 2025г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва съществуването на договор за доставка на топлинна енергия и на договор за дялово разпределение. Навежда доводи, че измервателните уреди в имота не отговарят на законовите изисквания.

В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказатеклства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 68, том LLXIIII, дело № 28239/ 1996г. се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху недвижим имот- апартамент № 5, с адрес: *************************** С посочения нотариален акт е учредено право на ползване върху процесния имот в полза на С.Й.Д.- К.а.

Установява се, че С.Й.Д.- К.а се е отказала от учреденото вещно право на ползване върху 2 процесния недвижим имот- декларация с нотариална заверка на подписа от 15.10.2015г.

Видно от представения договор № 1351/ 29.10.2001г., етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: *********************, са възложили извършването на услугата дялово разпределение на "Т.С." ЕООД. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 27.10.2001г.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1027931929/ 31.07.2023г. за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 309,30 лева. От представената обща фактура № 1035313777/ 31.07.2024г. се установява, че за отчетен период 01.05.2023г.- 30.04.2024г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 2676,70 лева.

Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред съда е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която за отчетния период 2022г.- 2023г. и отчетния период 2023г.- 2024г. ответникът не е осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. Съгласно констатациите на експерта, в процесният имот е топлоснабден и в него има четири броя радиатори, за които е начислена служебно топлинна енергия за отопление по МСРС (максимален специфичен разход на сградата). Топлинната енергия за БГВ е начислена служебно, при норма 140 литра/ денонощие за един потребител. В случая топлинната енергия в начислена за двам потребители.

Абонатната станция е индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели за отопление и БГВ. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи.

Съгласно заключението на вещото лице през процесния период за имота е начислена топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Стойността на доставеното количество топлинна енергия за периода 01.05.2022г.- 30.04.2024г. е в размер на сумата 6293,51 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:

Относно исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

3

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост чрез правна сделка- дарение. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Следва да се посочи, че в случая е учредено вещно право на ползване върху имота в полза на С.Й.Д.- К.а. Установява се, че, в същата е декларирала с декларация с нотариална заверка на подписа отказ от правото си на ползване върху апартамента, учредено с нотариалния акт за дарение. С оглед изложеното, в съответствие с разпоредбата на чл. 100 ЗС вр. чл. 111 ЗС вр. чл. 56 ЗС, учреденото право на ползване върху имота е прекратено и легитимиран да 4 отговаря по иска за цена на топлинна енергия е собственикът на имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало облигационни правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2022г.- м.