Решение № 50 от 05.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пазарджик, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20225200900089 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано по искова молба на „Сайлест“ ЕООД, ЕИК ::::::, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, вх. А, ап. 1, срещу „Булгар Минерали С.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК :::::::, със седалище и адрес на управление гр. С., ***.

Претенцията с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ е да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на неприето вземане в размер на 7007.25 лв. на „Сайлест“ ЕООД от „Булгар Минерали-С.“ АД (н.), включено в списъка на неприетите вземания, обявен на 08.02.2022 г. в ТРРЮЛНЦ, за което с определение № 260095/13.05.2022 г., постановено по т.д.66/2010 г., ПзОС е оставил без уважение възражението на „Сайлест“ ЕООД срещу включването му в списъка на неприетите вземания, обявен на 08.02.2022 г., както и че това вземане съществува в претендирания размер с ред на удовлетворяване - чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ.

С протоколно определение от 13.03.2023 г. съдът е допуснал изменение на иска, който да се счита предявен за размера от 4204,35 лв.

В исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства:

Твърди се, че като кредитор в производството по несъстоятелност на „Булгар Минерали С.“ АД (БМС АД) по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, с молба вх. № 260081/14.01.2022 г. ищецът „Сайлест“ ЕООД предявил вземане в 1 размер на 10651,02 лв., представляващо обезщетение за лишаването от ползване от ответника на собствения му поземлен имот с идентификатор *** (със стар номер по КВС 000680), находящ се в землището на гр.

С., м.Р.. Претендираното обезщетение е за ползваната от ответника площ от 9343 кв.м. от този поземлен имот, в източната му част, в която в периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г. същият бил складирал своя продукция, представляваща пречка теренът да се използва по предназначение. Синдикът на ответното дружество приел частично за основателно претендираното вземане до размер на 3 643,77 лв. от общо 10651,02 лв. и го включил за този размер в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 08.02.2022 г.

Останалата част от вземането в размер на 7007.25 лв. синдикът включил в списъка на неприетите вземания, обявен на същата дата.

Против неприетото вземане в размер на 7007,25 лв. ищецът подал възражение с вх. № 260348/15.02.2022 г., което определение № 260094/13.05.2022 г. по т.д. 66/2010 г., обявено в TPРЮЛНЦ на 13.05.2022г., съдът оставил без уважение. Ето защо ищецът на основание чл. 694, ал. 2, т.1 от ТЗ иска от съда установяване съществуването на своите вземания, включени в списъка на неприетите вземания.

Наведените в този смисъл твърдения от ищеца са, че е собственик на описания по-горе недвижим имот на основание влязло в сила Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г., издадено по т.д. № 66/2010 г. ПзОС, влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2016 г. Въз основа на извършения въвод от 05.01.2017 г. по реда на чл.717 буква „л“ от ТЗ, ищецът и понастоящем владеел целия недвижим имот. Твърди се, че директно върху производствения терен в източната част на недвижимия имот на открито била складирана т.н. „готова продукция” (млян пегматит), собственост през процесния период на ответника и заемаща площ от 9343 кв.м. от този терен.

С писмена покана ищецът определил на синдика срок до 30.09.2017 г., в който да освободи описаната част на имота от готовата продукция, като изрично определил и размер на бъдещо дължимо обезщетение от 4000 лв. месечно в случай, че е налице неизпълнение.

Въпреки това и до настоящия момент синдикът не освободил описаната част от имота на ищеца и така лишавал „Сайлест“ ЕООД от пълноценното 2 ползване на закупената от него недвижима собственост. От друга страна се твърди, че така установеното положение е в полза на ответника, който спестявал средства, държейки там складирана готова продукция без да плаща за това. Налице било обогатяване без основание за сметка на „Сайлест” ЕООД, поради което се дължало исканото обезщетение за ползването на източната част на имота в периода 01.10.2021 г. - 31.12.2021 г., което ищецът твърди, че оценява общо в размер на 10 651.02 лв. за трите месеца или по 3550.34 лв. месечно. Поддържа се, че сроковете за освобождаване на източната част от имота, дадени на ответника с поканата са изтекли на 30.09.2017 г., поради което и след като това не било сторено, длъжникът бил в забава и дължал плащане на описаните в исковата молба обезщетения.

С Определение № 202/07.07.2022 г. съдът е конституирал Л. А. К., ЕГН 710205630 от гр. С. като трето лице-помагач, на страната на ответника.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от страна на несъстоятелния ответник БМС АД (н.).

В същия срок е постъпил отговор от синдика И. К., който съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ участва в процеса. Синдикът подържа становището, че искът е неоснователен, тъй като при приемане на предявеното вземане съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт - Определение № 260558/26.11.2021 г. на ПзОС, при идентични спор и претенция, за еднакъв случай, за същата площ и между същите страни, само за различен период на вземането, било прието за основателно обезщетение в размер на 0.13 лв./кв.м.

(9343 кв.м х 0.13 лв. = 1214,59 лв. на месец), т.е. 3643,77 лв. – за 3 месеца.

Тази сума фигурирала в списъците на приетите вземания, а за разликата до 10 651,02 лв., или 7007,25 лв., били включени в списъка с неприети вземания, обявен на 08.02.2022 г.

В срок е постъпил и писмен отговор от третото лице-помагач Л. К., която оспорва изцяло основателността на претенцията. Твърди, че при извършения въвод в имота, отразен в протокола от 05.01.2017 г., ищецът не възразил относно наличие на имущество на несъстоятелния длъжник, което да му пречи да упражнява правото си на собственост. Страните не направили и констатации за наличието на готова продукция – вид, количество, площ в източната част на имота. В тази връзка се оспорва твърдението, че през месеците октомври, ноември и декември 2021 г. заетата площ с готова 3 продукция е била 9343 кв.м. Наред с това „Сайлест“ ЕООД не представил доказателства за установяване основанието и размера на предявеното от дружеството вземане. Сочи се, че действително в източната част на имота имало разположени две пирамидални купчини с готова продукция, но ищецът не представил доказателства, че същата е собственост на несъстоятелното дружество. Твърди се, че площта, заета от въпросните купчини е 4729 кв.м., като се позовава на заключенията на в.л. Х. К. по множество дела в ПзОС, както и защото т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ е на площ 4614 кв.м. и същата представлява тънък слой бял прах, който покрива земната повърхност, и който съществува от много години (повече от 40 г.) в резултат на осъществяваната в имота производствена дейност. Развива подробни съображения в този смисъл.

Твърди се и още, че синдикът поканил кредиторите на несъстоятелността да купят т.н. „готова продукция“, като в крайна сметка през месец май 2022 г. дружеството ищец - „Сайлест“ ЕООД закупило от БМС АД (н.) 26 194,21 тона от натриев полуфабрикат (какъвто според третото лице длъжникът не притежавал) и каквато продукция не била обявявана от синдика за продажба. Аргументира се тезата, че в случая съществувала пълна неяснота относно това какви видове продукция и в какво количество притежава и съответно съхранява на процесната площ несъстоятелното дружество и има ли на площта продукция, която не е негова собственост.

Сочат се съображения.

Освен това наличието на т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ не създавала пречки на „Сайлест“ ЕООД да използва тази част на имота, като се сочи, че през м.октомври 2021 г. точно върху нея спокойно се извършвала дейност по сепариране на отпадъци, били разположени фургон, техника, купчини с отпадъци и хора, които извършвали дейност.

Възразява се и относно претендирания размер на месечния наем. Иска се отхвърляне на претенцията.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила ДИМ от ищеца, в която са изложени съображения във връзка с депозираните писмени отговори от третото лице-помагач и от синдика.

Твърди се, че с отговора Л. К. не оспорвала, че в източната част на процесния имот в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. имало налична 4 готова продукция на БМС АД (н.) и че собственикът дължал обезщетение на ищцовото дружество, както и че площта от процесния имот заета с тази готова продукция в този период е 4729 кв.м. за пирамидалните купчини и 4614 кв.м. – за свлечена и разпиляна (общо 9343кв.м.).

Възразява се и че противно на твърденията на К., през процесния период свлечената продукция пречела на собственика да ползва заетата от нея част на имота, тъй като при дъждове в нея се потъвало (на дълбочина от около 20-30 см), а без премахването й (предвид липсата на здрава основа) било невъзможно да се построи каквато и да било сграда върху нея. Твърди се, че поради тази причина „Сайлест“ ЕООД било принудено през м. май 2022 г. да закупи от по-голямата част от складираната готова продукция (26 194,21 тона), за да започне освобождаване на тази част от производствения терен. Пояснено е още, че от месец май 2022 г. останалата част от готовата продукция, според ищеца, вече била собственост на трето за спора лице „Булгармин Инженеринг“ АД. Позовава се на разрешенията, дадени по идентични казуси на настоящата и въззивната инстанции.

По отношение депозирания от синдика отговор се оспорва възражението му досежно сочения от него меродавен размер на обезщетението.

В срока по чл.373 ГПК е постъпил отговор на ДИМ единствено от третото лице-помагач Л. К..

Твърди се, че с ДИМ ищецът „Сайлест“ ЕООД въвеждал съда в заблуждение, сочейки че К. не спорела относно обстоятелствата, че източната част на процесния имот в периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. имало налична готова продукция на БМС АД (н.) и че собственикът дължал обезщетение за това, което било невярно.

Възразява се, че и с ДИМ ищецът не сочел доказателства относно обстоятелството, че двете купчини готова продукция, складирани върху процесния имот и т.н. „разпиляна продукция“ са собственост на БМС АД (н.), за да дължи точно това дружество заплащане на наема за заетата площ. Както от ИМ, така и от ДИМ, не ставало ясно какви видове продукция и в какво количество притежава и съответно съхранява на процесната площ през посочения период несъстоятелния длъжник.

5

С ДИМ не били представени доказателства и във връзка с твърдението на ищеца, че през май 2022 г. „Сайлест“ ЕООД закупил „по-голямата част“ от складираната готова продукция (26194,21 тона), за да започне самостоятелно освобождаване на част от производствения терен. Липсвали доказателства от кой от 5-те вида готова продукция е закупил, както и на каква площ е разположено количеството закупена продукция.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните в процеса доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК приема следното:

По делото са допуснати и приети СИЕ и СТЕ, събрани са писмени и гласни доказателства.

От посочените доказателства и съобразно изразените от страните становища съдът приема, че на ищеца с постановление за възлагане по чл.717з от ТЗ, от 13.07.2016 г. е възложен недвижим имот, представляващ производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад. №000680 в м. „Р.“ по КВС на гр.С. и 8 броя сгради находящи се в поземления имот индивидуализирани с посочване на площта им, предназначението им и година на построяване, както и строителни съоръжения включително и площадка промишлено товаро-разтоварна. Няма спор и че същият е въведен във владение на така описания имот, което се установява от приетия протокол от 05.01.2017г. Ето защо съдът приема, че ищецът „Сайлест“ЕООД е собственик на посочения в исковата молба недвижим имот.

Съдът приема за безспорно установено по делото, че в източната част на процесния имот са разположени огромни купчини от „готова продукция пегматит“ в насипно състояние, собственост на ответника БМС АД – в несъстоятелност, която продукция несъмнено е включено в масата на несъстоятелността.