Решение № 2441 от 03.06.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№……….…../3.06.2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА

ДОБРЕВА при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17395 по описа за 2018 година на

Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от П.П.Ц.,*** против Л.Х.Б., ЕГН ********** и М.Х.Д., ЕГН ********** с правно основание чл.

124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на реална част с площ от 1485 кв.м от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна при граници на реалната част от две страни ПИ ***/път/, ПИ *** и останалата част от ***, по силата на упражнявано давностно владение за периода от 1990г. до датата на исковата молба, при условията на присъединяване на владението на праводателите на ищцата.

В исковата молба се твърди, че собствеността върху процесния имот е придобита по силата на давностно владение, упражнявано от 1.09.1990 г. когато с праводателят на ищцата Н. Д. Ц. е закупил от Марийка Радева Атанасова с частен договор вила, лозе и овощна градина и отстъпеното право на ползване на земята. Владението е предадено на датата на закупуването на имота. В имота се е намирала масивна едноетажна вилна сграда със застроена площ от 33 кв.м., изградена от ползвателя Марийка Атанасова въз основа на позволителен билет № 131/08.04.1968г. Твърди се, че през 1993 г. Н. Ц. е упражнил правата на ползвател по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и е заплатил определената оценка на 600 кв.м. ид.части от земята въз основа на оценителен протокол на кметство „Галата" от 16.09.1993г. В периода до 2000г. Н.

Ц. и синът му П. Н. Ц. са надстроили намиращата се в имота сграда и са пристроили гараж и обслужващи помещения. Имотът е заграден и достъпът до него е контролиран. Навежда се, че имотът е владян от Н.

Д. Ц. до смъртта му на 02. 07. 2004г. съвместно със сина му П.

Н. Ц., а по-късно от П. Ц., починал на 30.05.2016г. и ищцата, която упражнява владение и понастоящем. Позовава се, че владението е непрекъснато, явно, спокойно и несмущавано от установяването му и понастоящем.

От друга страна със заповед №

ФС-556/20.06.2005г. на кмета на община Варна на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на двете ответници като наследници на Х.

Костадинов Гогов е възстановено правото на собственост върху новообразуван имот № 3096 по ПНИ на м-т „Боровец-юг" с площ от 2161 кв.м. при граници имоти с идент. № № 1310, 9568, 1311, 3811, 1061, 3810, 1060, в чийто граници попада изцяло и владяния от ищцата.

Факта на възстановяване на имота е станал известен на П. Ц. през 2008г. по повод подадено от него искане за изменение на плана на новообразуваните имоти. Възразява се, че имотът, за който е бил отреден ПИ 3096 по ПНИ, не е възстановяван на ответниците или техния наследодател. Евентуално дори да са придобили ПИ 3096 по силата на заповедта по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, те са загубили собствеността върху процесната реална част с изтичането на срока на давността след влизане в сила на тази заповед.

Въз основа на изложеното се настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

Ответниците оспорват иска.

Оспорват ищцата да е придобила процесната реална част упражнявайки несмущавано владението с намерение за своене в периода от

01.09.1990 г. до настоящия момент, с присъединяване на владението на нейните праводатели. Оспорват на Марийка Радева Атанасова да е предоставено правото на ползване за имота съгл. удостоверение№163 от 20.03.1968 г. Позовават се, че имотът е възстановен на техния праводател с Решение558/07.10.1998 г. на ПК. След влизане на ПНИ за имота, пред 2005г. ответниците са осъществили контакт с наследодателите на ищцата и лично с нея, както и с ползватели на другите имоти, от които е образуват възстановения имот № 3096, с площ от 2160 кв.м., по ПНИ на местност „Боровец юг". След проведени преговори на 20.05.2005 г. ответниците са подписали предварителен договор с нотариална заверка на подписите за продажбата на новообразуван имот№3096, с площ от 2160 кв.м., по ПНИ на местност „Боровец юг" („Ламбур кула") с лицето С. Д. Ж., с който ищцата П.П.Ц. към дата на договора е живяла на семейни начала.

Навежда се още, че след влизане в сила на

Заповед№358/20.06.2005 г., на осн. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на кмета на Район Аспарухово ответниците са трасирали имота и са предприели постъпки относно оценката и заплащането на подобренията в имота, с изключение на подобренията в частта от

ПИ № 1309, попадащ в новообразуван имот № 3096, тъй като били предприели действия по уреждане отношенията си с праводателя на ищцата.

Сочи се, че през лятото на 2006 г. ответниците били потърсени от П. Н. Ц., който поискал от тях заедно да продадат имота, като ответниците да получат от продажната цена стойността на имота, а ищците –стойността на подобренията. Предложението било провокирано от отказа на С. Д. Ж. са сключи окончателен договор. Ответниците приели предложението на Ц., като се уговорили да ангажират вещо лице което да извърши оценка на подобренията и при продажбата на имота да заплатят на П. Н. Ц. частта за подобренията по оценката. Така П.

Н. Ц. предал на ответниците ключа и владението на имота, за да могат те да водят вещи лица, които да изготвят оценки на подобренията и купувачи с оглед бъдещата продажба имота. На 25.10.2006 г., ответниците, чрез пълномощник са завели в имота лицензиран оценител и са направили оценка на извършените подобрения в частта от ПИ№1309, попадащи в новообразуван имот№096.

В периода от 25.10.2006 г. до края на месец септември 2011 г., ответниците са осъществявали владение върху ПИ№1309, попадащи в новообразуван имот №3096, като са водили фирми за недвижими имоти и купувачи. Поддържали са и са стопанисвали са имота, отключвали са имота, предлагали са го за продажба.

В края на месец септември 2011 г. ответниците получили съобщение изх.№ РД-9-0600/207/19.09.2011 г. от началника на отдел „Земеделие" при Община Варна, с което ги уведомили за започнало административно производство, за изменение на ПНИ на с.о. „Боровец-юг" по инициатива на П. Ц. След като узнали за заявлението ответниците, чрез пълномощник посетили Ц. на работното му място, но последният ги уведомил, че уговорките между страните остават непроменени. Пълномощникът на ответниците Х. Д. Х., който години наред работил за уреждане на въпроса, се ядосал много от некоректната постъпка П. Н. Ц. и му върнал ключа от имота.

След смъртта на П. Ц. ответниците отново се свързали с ищцата с молба за доброволно уреждане на отношенията им.

По-късно били потърсени от С. Д. Ж. с предложение за закупуване на имота, което отклонили.

Ответниците се позовават, че за тях реституционната процедура е приключила след влизане в сила на заповедта по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ , тъй като при възстановяване на имота с решение на поземлена комисия имотът не е индивидуализиран съгл. план по чл.

24, ал.4 от ППЗСПЗЗ. Така до приемане на ПНИ и издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ за имота давност не е текла. След издаване на горната заповед на 20.06.2005г., обаче владението е предадено на ответниците, които са го упражнявали до края на септември 2011г., когато са върнали ключа на праводателя на ищцата.

От 2011г. до датата на исковата молба не е изтекъл изискуемия от закона 10 годишен срок на упражняване давностно владение, поради което се настоява за отхвърляне на претенцията.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответниците признават иска.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот – реална част с площ от 1485 кв.м от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна при граници на реалната част от две страни ПИ ***/път/,

ПИ *** и останалата част от ***, по силата на упражнявано давностно владение за периода от 1990г. до датата на исковата молба. Доказателствената тежест за установяване факта на владение е на ищеца по делото.

В случая в последното по делото съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител са признали така предявения иск.

В част от практиката се приема, че по искове, имащи за предмет вещни права върху недвижими имоти е недопустимо постановяване на решение при признание на иска съгл. чл. 237, ал. 1 от ГПК по съображения, свързани с правната сигурност. Приема се, че независимо от признанието ищецът дължи доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства Решение

№20/07.04.2014 по дело №5289/2013 на ВКС, ГК, Решение

141/14.07.2016г. по гр.д. 7446 по описа за 2014 на ВКС, Решение 51/16.04.2016г. по гр.д. 5299 по описа за 2014 на ВКС. От друга страна направеното от насрещната страна признание не е лишено от значение и следва да се цени от съда съгласно чл.175 от ГПК, тоест с оглед всички доказателства по делото. Така, съдът след преценка на събраните по делото доказателства в съчетание с направеното признание, намира предявения иск за основателен.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е наследник на лицето, сключило с ползвателя на имота, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ договор за продажба. Самият договор за продажба е нищожен, поради липса на форма, но същия в съчетание със събраните по делото гласни доказателства установява, че наследодателят на ищцата Н. Ц. е установил фактическо владение върху имота. Тъй като ответниците на свой ред са наследници на лице на заявило за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, давността срещу тях започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Считано от този момент реституционната процедура се приема за приключила, а обектът на собственост, за който се провежда реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт.

Следователно, считано от влизане в сила на заповед № 318/20.06.2005г. на кмета на Община Варна-Район Аспарухово, или от 19.07.2005г. наследодателя на ищцата П. Ц./ правоприемник на Н. Ц./, а по-късно и тя самата, са могли да упражняват давностно владение върху имота.

На следващо място от съвкупната преценка на показанията на свидетелите Д. И. и Елка Абаджиева се установява, че за периода от 2000г. до настоящия момент наследодателите на ищцата, а по-късно и тя самата са упражнявали фактическа власт от отношение на имота, като са извършвали и подобрения в него. С оглед тези показания и направеното от ответниците признание, съдът приема, че осъществяваното владение е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено и доколкото същото е поддържано повече от десет години след 19.07.2005г., следва да се приеме, че реализиран фактическия състав, от който ищцата черпи правото си. Тоест искът е основателен.

На скица № 2 към заключението на в.л. Ж.Б., владеният от ищцата имот, предмет на иска е очертан с цианов цвят. Съдът, като съобрази, че именно в тези очертания следват да се признаят права на ищцата, намира, че скицата следва да се приподпише от съда.

Ищцовата страна е оттеглила искането си за присъждане на разноски, поради което такива не се определят.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш

И:

ПРИЕМА

ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П.П.Ц.,***, от една страна и Л.Х.Б., ЕГН ********** и М.Х.Д., ЕГН ********** - от друга страна, че ищцата П.П.Ц.,*** е собственик на реална част с площ от 1485 кв.м от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна при граници на реалната част от две страни ПИ ***/път/,

ПИ *** и останалата част от ***, по силата на упражнявано давностно владение за периода от 19.07.2005г. до датата на исковата молба-20.11.2018г., при условията на присъединяване на владението на праводателя на ищцата-П. Н.

Ц.

Процесната реална част е очертана с цианов цвят на скица на л. 342 от делото, приподписана от съда и съставляваща приложение и неразделна част от постановеното съдебно решение.