Решение № 491 от 12.12.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Пазарджик, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220201053 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 13-2300178 от ... г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ на „...” ООД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: с. М., общ. Пазарджик, ул. „П.“ № 21 за нарушение на чл.217, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от Наредба № 7 от ... г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното облекло.

Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от „...” ООД, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага допълнителни доводи по отношение незаконосъобразността на НП.

1

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ИТ” Пазарджик - чрез процесуалния му представител оспорва жалбата и се иска потвърждаване на постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е наказано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е представил протокол от направено измерване на фактор на работна среда производствен микроклимат с цел доказване на съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Нарушението било извършено на ... г. в обект на контрол, стопанисван от дружеството, представляващ ресторант „К.Р.", намиращ се в гр.

Пазарджик, ул. „П. Я.“ № 8. На същата дата инспектори при ДИТ

Пазарджик извършили проверка в обекта, като не им бил представен протокол от направено измерване на фактор на работна среда производствен микроклимат. Такъв не бил представен и до съставянето на АУАН на ... г.. От дружеството-жалбоподател представили поръчка за контрол от ... г. за измерване на работната среда, като протоколите от замервания на параметрите по тази поръчка били представени на управителите на дружеството-жалбоподател на ... г.

Нарушението било установено на ... г. в гр. Пазарджик, Дирекция „Инспекция на труда“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А, при преглед на фирмената документация, изискана с призовка изх. № 23013989/... г., когато работодателят не е представил протоколи от измервания на факторите на работната среда производствен микроклимат за обекта, за което е съставен констативен протокол № 1/... г. На датата на проверката - ... г. в обекта на контрол, инспекторите от ДИТ не извършили замерване на факторите на работната среда.

За установеното свидетелката Р. Т. съставила АУАН на дружеството на ... г. и го предявила. Въз основа на съставения АУАН, директорът на Дирекция „ИТ“ Пазарджик издал атакуваното наказателно постановление.

2

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели по делото, които съдът кредитира .

Показанията им се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:

Горепосочената фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните доказателства по делото. Не се спори, че дружествотожалбоподател има в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Категорично е установено по делото, че в това си качество, дружеството не е представило протокол от направено измерване на фактор на работна среда производствен микроклимат с цел доказване на съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд до съставянето на АУАН на ... г.

Издадено наказателно постановление е незаконосъобразно обаче поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда административно наказание за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание - имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., както и административно наказание за виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.

Санкционната норма е бланкетна, поради което изисква във всеки отделен случай административната отговорност да се ангажира за неизпълнение на конкретни изисквания за безопасни и здравословни условия на труд. Такива конкретни нарушения на изисквания за безопасни и здравословни условия на труд по делото не се установиха.

С процесното наказателно постановление е посочено, че работодателят 3 е нарушил разпоредбите на чл. 217, ал. 1, вр. чл.18, ал.1 от Наредба № 7 от ... г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното облекло с това, че не е предоставил протокол от направено измерване на фактор на работна среда производствен микроклимат с цел доказване на съответствие с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Съгласно чл.217, ал.1 от Наредбата: „Установяването на съответствието на работната среда, трудовия процес, използваната технология и работното оборудване с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд се осъществява посредством подходите, методите и формите за извършване на оценката на риска“. Видно е, че тази норма не въвежда конкретно задължение към работодатели, за чието неизпълнение те да носят административно-наказателна отговорност, а само сочи начина, по който се установява съответствието на работната среда, трудовия процес, използваната технология и работното оборудване с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд.

На свой ред чл.18, ал.1 от Наредбата сочи, че: „Не се допуска превишаване на установените норми за производствен микроклимат, шум, вибрации, прах, токсични вещества, осветление, нейонизиращи и лазерни лъчения в работните помещения и на работните места“.

Видно е, че тази норма е обща и не съдържа конкретно задължение за работодателя да извършва оценка на риска. Такива специфични изисквания са предвидени в различните раздели на Глава пета от Наредбата, което не е посочено въобще в правната квалификация на нарушението. Специфичните изисквания към производствения микроклимат са изброени в разпоредбите от чл.82 до чл.96 от Наредбата. В конкретния случай не се сочи в АУАН и НП кое точно от тези изисквания наказаното дружество не е изпълнило.

За да е нарушена въобще нормата на чл.18, ал.1 от Наредбата, то следва да е установено превишаване на установените норми за производствен микроклимат, шум, вибрации, прах, токсични вещества, осветление, нейонизиращи и лазерни лъчения в работните помещения и на работните места. Такива твърдения нито се сочат в АУАН и НП, нито пък се ангажират доказателства по делото от страна на АНО за подобни нарушения. Иначе казано АНО е обърнал доказателствената тежест в 4 производството по установяване на административни нарушения – не контролните органи да установят превишаване на нормите за производствен микроклимат, а наказаното лице да ангажира доказателства, че не ги е нарушило, представяйки протокол от направено измерване и ако не представи такъв протокол в изискания от контролните органи срок – се прави извод, че са налице превишения, съответно проверяваното лице е извършило нарушение на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, при това към датата на фактическата проверка в обекта на ... г., когато самите инспектори от ДИТ не са извършили никакви замервания и не са установили подобни превишения.

Вярно е, че съгласно чл.10, т.2 от Наредбата собственикът или ползвателят на предприятие, обект или работно оборудване следва да поддържа досие, което да съдържа всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително ремонтите, както и измерванията за състоянието на работната среда, включително резултатите от мониторинга, когато се предвижда такъв, но в случая никъде в АУАН и НП не се сочи, че дружеството е наказано за неподдържането на такова досие, а реално е наказано за превишаване на нормите за производствен микроклимат с посочването на чл.18, ал.1 от Наредбата. Прави се извод за превишаване на нормите само от непредставянето на протокол за замерване, т.е. непредставянето на документ на контролните органи в хода на проверката - протокол за замерване - се приравнява на превишаване на установените норми за производствен микроклимат, съответно за неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и оттам – до приложението на санкционната разпоредба на чл.413, ал.2 КТ за това неизпълнение.

С оглед на изложеното от една страна в обжалваното НП описанието на нарушението и неговата правна квалификация не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Освен това, в обстоятелствената част на АУАН и НП описанието е направено твърде общо и не става ясно кои конкретно специфични изисквания за производствения микроклимат, предвидени в Наредбата, не са изпълнени от работодателя. Посочени са разпоредби, които съдържат общи правила, без да са вменени конкретни задължения на работодателя във връзка със здравословните и безопасни условия на труд на работното място. Липсва конкретно посочване кои точно 5 свои задължения касаещи производствения микроклимат, въз основа на кои разпоредби не е изпълнило наказаното дружеството. Тази липса на конкретизация на нарушението в АУАН и НП ограничава в съществена степен правото на защита наказаното лице и осуетява възможността му да организира адекватно и своевременно защитата си. Изложеното е аргумент за нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Налице е на следващо място и съществено противоречие в АУАН и НП между обстоятелствата по извършване на деянието и сочената като нарушена законова разпоредба, доколкото е посочена такава (чл.217, ал.1 от Наредбата), която не въвежда конкретни задължения за дружеството-жалбоподател, чието неспазване да се наказва с определено по закон наказание и друга (чл.18, ал.1 от Наредбата), за чието нарушаване обаче се изисква да бъдат установени конкретни превишавания на установените норми за производствен микроклимат. Такова превишаване на установените норми за производствен микроклимат по делото не са установени, а и не се твърдят от контролните органи, следователно няма как да се приеме, че наказаното дружество въобще е извършило нарушението на чл.18, ал.1 от Наредбата. При тези обстоятелства и да е налице нарушение на разпоредбите на Наредбата, то би било налице такова по чл.10, т.2 за неподдържането на досие, но не и на чл.18, ал.1 за превишаване на установените норми за производствен микроклимат.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, както поради неправилно приложение на материалния закон, така и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до затрудняване правото на защита на наказаното лице.