Решение № 134 от 23.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Бургас, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20262000500140 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивната жалба на Х. Ж. Б., ЕГН ********** от гр. Я., със съдебен адрес: гр. С., ул. “Ц. А.“ № *, ет. *, адв. Д. М. против Решение №15/12.02.2026г., постановено по гр.д. № 247/2025г. по описа на Ямболския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете му: за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за сумата над уважените 20 45, 17/4000 лева/ евро до претендираните 30 000 лева; за имуществени вреди до пълния претендиран размер от 1542, 84 лв. над уважените 368, 13 евро/720 лева/; за законна лихва върху главниците за периода 13.01.2025г.- 28.07.2025г.

Счита решението за неправилно и необосновано по следните съображения:

Първоинстанционният съд подценил действителния интензитет и обем на причинените страдания, довело до неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, съотв. до занижен размер на обезщетението, както за неимуществени вреди, така и за имуществени. Не отчел ограниченията, засягащи личната свобода, достойноството и социалния статус на ищеца по време и в резултат на продължилото девет месеца наказателно преследване срещу него. Не отчел доказаното влошено психоемоционално състояние на ищеца, в резултат на което развил остра стресова реакция и разстройство на адаптацията, представляващи заболявания в пряка причинно следствена връзка с незаконното преследване срещу него.

Първоинстанционният съд не е отчел и факта, че ищецът е с 50% трайно намалена работоспособност поради тежко сърдечно заболяване, т.е. с хронично заболяване, което безспорно водело до по-силен интензитет на страданията и реален страх от влошаване на състоянието.

По отношение на имуществените вреди въззивникът счита, че размерът им е неправилно определен и изводът на съда- неправилен. Възразява се по формалистичният подход, приложен от съда, като счита, че съвкупната преценка на доказателствата в тази връзка води до извод за доказани в пълен размер вреди по автомобила при връщането му.

1

Неправилен бил и отказът на съда за присъждане на мораторна лихва. При посочен размер от страна на ищеца и възможност на съда за служебно изчисление, неразбираем останал мотивът в решението за отхвърляне на претенцията поради недоказаност на размера на претендираната лихва.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил от Прокуратурата на РБългария.

Депозирано е писмено становище, подкрепено от представителят на прокуратурата в съдебно заседание, за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, след собствена преценка на доказателствата и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока, посочен в закона, поради което е приета и разгледана в открито съдебно заседание.

Производството по делото е образувано пред Окръжен съд- Ямбол по иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от Х. Ж. Б., ЕГН ********** от гр. Я. против Прокуратурата на РБългария за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., както и за причинените му имуществени вреди в размер на 1542, 84 лв. лв.,претърпени от ищеца от незаконно обвинение в извършване на престъпление, при което наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление. Претендира и обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 30 000 лв. в размер на 2 237, 59 лв. и върху главницата от 1542, 84 лв.- в размер на 115, 07 лв. за периода 13.01.2025г.- 28.07.2025г. Претендира се и законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба- 28.07.2025г. до окончателното изплащане.

Твърди се, че в деветмесечния период от образуване на досъдебното призводство до прекратяването му, ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Неимуществените вреди се изразяват в дълбоки негативни емоционални преживявания- унижение; загуба на доверие от близки, приятели, колеги и роднини; оказал се публично заклеймен като човек, *******************; психически тормоз; не можел да спи нормално; бил в постоянно състояние на тревожност и несигурност от опасения за загуба на работата си и невъзможност да осигури прехраната си; тревожност от евентуално влошаване на хроничното му заболяване и неудобство пред родителите от ситуацията, за която нямал вина. Твърди, че отношението към него се променило, както в професионалната общност, така и в личната му среда. Всички го гледали с подозрение и дори при установяване на истината, репутационната щета за него вече била налице. Изпитвал изключителен дискомфорт, наред с които нарушаване на обичайния ритъм на живот, психическо напрежение и влошено психическо и емоционално състояние, потъпкани били личното му достойнство и чест, възпрепятствано било и професионалното му развитие, като всичко това се твърди, че е произтекло пряко и непосредствено от осъщественото против него наказателно преследване, продължило почти девет месеца- в периода от 16.04.2024г. до 13.01.2025- датата на Постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Имуществените вреди се изразили в увреждане на задържания лек автомобил на ищеца: не можел да запали при връщането му, бил с пукнато челно стъкло, със счупена предна броня и с избледняла и олющена боя. Автомобилът не можел да бъде откаран на собствен ход, поради което се наложило ищецът да заплати сумата 720лв. за наемане на репатрак, по-късно подменил повредения акумулатор на стойност 270,00 лева, извършил сам боядисване на автомобила като заплатил 214,00 лева за боя, а за подмяната на счупената предна броня закупил нова за сумата 338,84 лева. С това общата стойност на направените разходи за автомобила възлизала на 1542,84 лева, която представлява реално претърпяна имуществена вреда, пряко произтичаща от незаконосъобразното задържане на автомобила 2 му. Ищецът моли да му бъде присъдена цялата стойност, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 13.01.2025г. (датата на прекратяване на наказателното производство) до образуване на делото, което обезщетение възлиза на сумата от 115,07лв.

Автомобилът е бил върнат на 19.06.2025г., след като първо на 20.01.2025г. е била съставен разписка от старши разследващ полицай от РУ на МВР- Кирково за връщане на автомобила, впоследствие- на 24.01.2025г., но ищецът отказал да го получи, поради това, че на 22.01.2025г. депозирал молба до РП- Кърджали с искане за съставяне на опис за състоянието на автомобила му и желае връщане след произнасяне на прокурора. Последният отказал да уважи молбата, при което на 19.06.2025г. автомобилът е бил върнат на ищеца срещу разписка, в която било отбелязано, че той няма забележки към момента. На датата на връщане, ищецът съставил собствен опис на състоянието на автомобила, в който констатирал нанесените вреди, за които в настоящото производство търси обезщетение.

Установено е, че на 16.04.2024г. е образувано наказателно производство по реда на бързото производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което на 17.04.2024г. е преобразувано по общия ред, за това, че на 16.04.2024г. в землището на с. В., общ. К., обл.

К., Х. Ж. Б. от гр. Я. управлявал лек автомобил „********“ с рег. *********, след употреба на наркотично вещество или техните аналози, установено по надлежен ред при проверка от полицейски служители с „дрегер“. Отчетен бил положителен резултат за употреба на кокаин, опиати и метамфетамини. По искане на ищеца била взета урина и кръвна проба за изследване, назначена била съдебна-токсикохимическа експертиза, от която е станало ясно, че в двете проби не е установено наличие на наркотични или упойващи вещества и техните аналози. Протоколът за извършената експертиза е с дата 23.12.2024г. На 13.01.2025г., с Постановление на наблюдаващия прокурор от РП-Кърджали наказателното производство е било прекратено поради обективна несъставомерност на деянието, т.е. поради липсата на престъпление.

На 16.04.2024г. от ищеца Х. Б. е било отнето свидетелството за управление на МПС като ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП до решаване въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца; приложена е ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП като е била прекратена регистрацията на лекия автомобил „********“ с рег. *********** за срок от 6 месеца и са били отнети СРМПС № 013245497, и двете регистрационни табели на автомобила.

Със Заповед от 16.04.2024г. на старши полицай при РУ на МВР– Кирково, на основание на чл. 72 от ЗМВР, ищецът е бил задържан на 16.04.2024г. от 01:45 до 10.00часа.

С Постановлението на РП-Кърджали от 13.01.2025г. е прекратено воденото срещу ищеца досъдебно производство. Разпоредено е било и автомобилът да му се върне.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.трето от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Елементите от фактическия състав на иска подлежат на доказване от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. В този смисъл, отговорността на държавата е обективна, безвиновна, тъй като отговоря и при липса на проявена вина на съответното длъжностно лице /чл.4/.

За да уважи иска, Ямболският окръжен съд, при горната фактическа обстановка правилно е приел, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като наказателното производство срещу ищеца е било прекратено поради липсата на извършено от него престъпление. В рамките на предприетото срещу ищеца наказателно преследване, той е търпял неоснователно упражнена от държавата чрез своите органи принуда, изразила се в задържане на ищеца по 3

ЗМВР, налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, засягащи личната му сфера, които несъмнено са му причинили вреди. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да се приеме, че ищецът е претърпял негативни преживявания, страхове и душевен дискомфорт, отразяващи се както на здравето му, така и на нормалния му живот.

Вида, характера и интензитета им подлежат на доказване и в тази връзка са оплакванията във въззивната жалба на ищеца, свързани с подценяване на срока и ефекта от действията по наказателното производство, както и на обема, и интензитета на неимуществените вреди.

През целия период на висящността на наказателното производство ищецът е следвало да търпи положението на сочен като извършител на престъпление, изпитвал силни негативни емоции, променил се социалния му живот и общото здравословно състояния.

Не е спорно и е доказано чрез представената по делото медицинска документация, че ищецът има вродено сърдечно заболяваневродена сърдечна малформация – междупредсърден дефект и увреждане на митралната клапа на сърцето, с придружаваща сърдечна недостатъчност. Претърпял е сериозна оперативна интервенция в детските си години

*************************************************************************************** като по делото са представени доказателства и за последващи периодични профилактични прегледи. Във всички епикризи и заключения след прегледи е посочено, че ищецът следва да се ограничава от тежки упражнения и състезателни спортове.

Към момента на инцидента, ищецът е бил на ** г. Няма спор, че е бил трудово ангажиран.

По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно- психиатрична експертиза относно отражението на преживяното, както върху психиката на ищеца, така и върху цялостното му здравословно състояние предвид и кардиологичното заболяване.