Решение № 270 от 16.12.2024, Районен съд - Левски
- Съд
- Районен съд - Левски
- Дело
- Гражданско дело 666/2024
- Вид
- Решение № 270
- Подписан
- 16.12.2024
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- Десислава Константинова Николаева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.26, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.16, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.29 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 270 гр. ЛЕВСКИ, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава К. Н.а при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело № 20244410100666 по описа за 2024 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Б. М. Н. срещу „Ютекредит България“ ЕООД, гр.София, кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) установителен иск за обявяване нищожност на клауза от договора на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК, алтернативно чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД;
2)осъдителен иск с правно основание чл.34 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на заплатена при изначална липса на основание парична сума в размер на 384,34 лева - въз основа на нищожна клауза от договора.
Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество договор за кредит №L303812 на 04.08.2022 година. Съгласно т.нар „ОСНОВНИ УСЛОВИЯ” на договора ответното дружество предоставило на Б. М. Н. сумата от 1500 лв. със задължението последния да я върне на 24 месечни вноски при фиксиран ГЛП от 20%, ГПР от 50%, обща сума на лихвите 324,89 лв., такса за разглеждане 384,84 лв. и обща дължима сума по кредита в размер от 2209,23 лв. Съгласно погасителен план към договор №L303812 (Приложение №1) плащането на таксата за разглеждане била включена в месечната погасителна вноска в общ размер, възлизащ на 92,37 лв. Сочи, че процесният индивидуален договор за кредит и неговите приложения са неразделна част от Рамково споразумение 880539937. Кредитът бил усвоен от ищеца, като към датата на подаване на исковата молба бил погасен изцяло на 26.08.2022 чрез 1 банков превод, с който била платена сумата от 1904 лева.
Навежда довод, че уговорената клауза за заплащане на такса за разглеждане в размер на 384,84 лв. е нищожна, като уговорена в нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сочи, че целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Навежда довод, че доколкото таксата за разглеждане е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то клаузата, която предвижда дължимостта й, влиза в колизия с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК. В допълнение сочи, че съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗПК извършването на предварителна преценка относно кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, поради което не може да се приеме, че той осъществява някаква допълнителна услуга, обосноваваща съответно насрещно възнаграждение. Предвиждането на подобна клауза на практика води до увеличаване на задълженията на потребителя по договора и предоставя на кредитора допълнителен приход за изпълнението на една присъща му дейност. Предвид горното твърди оспорената клауза да е нищожна поради противоречието й със закона и поспециално с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Излага съображения, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че таксата представлява 25.62 % от заетата сума, като такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципа на справедливост. Твърди, че основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а е и изцяло във вреда на потребителя.
Твърди, че като основаваща се на нищожна клауза заплатената сумата от 384.34 лв. такса за разглеждане подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение, респективно недействителна клауза за заплащане на възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, по силата на което:
1. Да прогласи за нищожна клаузата от сключения между Б. М. Н. и 2
„ЮтеКредит България“ ЕООД Договор за кредит №L303812, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 384.34 лв. поради противоречие със закона - чл.10а, ал.2 ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.
2. Да осъди на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на Б. М. Н. сумата 384.34 лева, представляваща заплатена без правно основание такса за разглеждане, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор.
Наведен е довод, че искът е недопустим поради липса на правен интерес.
Твърди, че кредитополучателят е получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни не е упражнил правото си на отказ, ползвал е кредита и не е имал възражения относно договорните отношения. Сочи, че в случая не съществува правен спор между страните, поради което липсва правен интерес от страна на ищеца за завеждане на делото. Излага съображения, че е недопустимо при наличието на предоставена правна защита на потребителя по реда на ЗЗП и ЗПК, същият да бъде поощряван за бездействието си, от което биха произтекли имуществени вреди за кредиторите и счита подобни действия за предпоставка за злоупотреба с права. Моли съда да се произнесе по допустимостта на иска, като се мотивира относно наличието на злоупотреба с права, както и неупражненото право на отказ в рамките на 14 дни.
Наведен е довод, че исковете са неоснователни.
Твърди, че договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, а именно: клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски кредит чрез заявка онлайн на интернет страницата на кредитора. При кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва кредита. Тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл.8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити на „ЮтеКредит България“ ЕООД чрез 3 мобилното приложение. Твърди, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен със средства за комуникация от разстояние, по електронен път.
Електронният документ се приравнява на писмен документ на основание чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. На основание чл.5 от същия закон, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга за предоставяне на парични потребителски кредити/. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления/ съгласно Общите условия/Рамково споразумение на ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/. Твърди, че договорът за кредит вкл.
Преддоговорната информация, Общите условия са подписани електронно, написани са на ясен и разбираем език, при шрифт отговарящ на изискуемия по ЗПК.
Оспорва твърденията, че размерът на ГПР надвишава законовия размер определен с ПМС 426/2014 г., тъй като основният лихвен процент не е с фиксирана ставка и към датата на сключване на договора същият не надвишава пет пъти законната лихва.
Оспорва като неоснователни доводите за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. Твърди, че процесният договор за кредит отговаря на всички законови изисквания по ЗПК, на длъжника са предоставени всички изискуеми от закона реквизити.
Сочи, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на кандидат - кредитополучателя, като между страните все още няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно взаимоотношение между тях, поради което кандидат - кредитополучателя /макар и физическо лице/, все още няма качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК във връзка с чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Сочи, че годишният процент на разходите по кредита е посочен на стр.1 от Договора за кредит и в т.2. на Част III от Разходи по кредита в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. При изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията.
4
Общата дължима сума е в размер на 2209.23 лева включва главница в размер на 1500.00 лева, възнаградителна лихва 324.89 лв. и такса за разглеждане в размер на 384.34 лева /същата се изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план/. Твърди, че тази информация се съдържа и в Договора за кредит и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, които потребителят е приел и се е съгласил с тях.
Сочи, че годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочва, че в съдебната практика се споделя теза, че непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение №1, е от такова естество, че не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото в процесния договор размерът на ГПР е посочен в конкретен процент по ясен и недвусмислен начин, липсата на конкретни данни (съобразно Приложение №1) не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Твърди, че таксата за разглеждане е включена в ГПР, като ГПР не надвишава императивно определената от законодателя граница. Сочи, че в Договора за кредит е уговорено, че „Таксата за разглеждане“ се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.
Дружеството извършва внимателен анализ относно кредитоспособността на всеки един клиент в процеса на разглеждане на искането за кредит, който анализ е обвързан с изразходени време и разходи.
Кредитополучателят е получил и се е запознал с преддоговорната информация, запознал се е и е приел Рамковото споразумение на „ЮтеКредит България“ ЕООД. Твърди, че в приетата от клиента преддоговорна информация по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за включена еднократна такса за разглеждане, а именно в част II - Описание на основните характеристики на съответния кредит, в т.6 - Обща сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита /главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента/, като изрично е уредено, че потребителят следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора.
Излага аргументи, че клаузата, уреждаща такса за разглеждане, е индивидуално уговорена. Твърди, че при подаване на заявката за кредит, клиентът избира сумата на кредита и срокът за погасяване. Сочи за видно от 5 кредитен калкулатор на сайта www.iutecredit.bg, че таксата за разглеждане се променя при промяна на срока за погасяване на кредита, съобразена е индивидуално с искания и избран от клиента срок за погасяване на кредита, не е фиксирана сума и по отношение на същата клиентът може да влияе чрез своя избор на сума и срок за погасяване. Твърди, че на сайта на дружеството: https://iutecredit.bg/about, Въпроси и Отговори | IuteCredit Bulgaria е дадена информация какво представлява таксата за разглеждане, като всеки потребител е наясно с тази информация. При попълване на заявката за кредит, при избора на сума и срок, отново от сайта на https://iutecredit.bg/, потребителят получава информация каква ще бъде таксата за разглеждане, с което същия е предварително запознат.