Решение № 57 от 07.03.2023, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 750/2022
- Вид
- Решение № 57
- Подписан
- 07.03.2023
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.130 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 57 гр. ХАСКОВО, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д.Й. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500750 по описа за 2022 година
Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА – Й. А. Л., действаща със съгласието на законния си представител К. Й. П. е останала недоволна от Решение № 124 от 28.07.2022 год., постановено по гр.д. № 783 / 2021 год. по описа на Районен съд – Хармани, в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 3 000 лева до предявения размер от 15 000 лева, претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно – транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 17.01.2021 год. в гр.***, поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено в посочената част и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска до предявения размер от 15 000 лева.
Обжалва решението и в частта относно началния момент, считано от който е присъдена законна лихва – 24.02.2021 год., с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което въззивният съд присъди законна лихва върху претендираното обезщетението, считано от 02.02.2021 год. Обжалва решението и в частта на разноските. Оспорва жалбата на насрещната страна.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД – гр.София е останал недоволен от същото решение, но в частта, с която искът е уважен за разликата над 1 500 лева до 3 000 лева, претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, с 1 искане за отмяната му в посочената част и постановяване на друго, с което въззивникът съд отхвърли иска за сумата над 1 500 лева. Оспорва жабата на насрещната страна. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Й. А. Л., действаща със съгласието на законния си представител К. Й. П. против ЗАД „Даллбогг:
Живот и Здраве“ АД – гр.София, с искане за присъждане на сума в размер на 15 000 лева, претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за настъпило на 17.01.2021 год. в гр.***, застрахователно събитие, причинено виновно от В.К.Г. като водач на застрахован при ответника лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
Безспорно по делото е установено, че на 17.01.2021 год., около 20.00 часа в гр.***, по ул.*** в посока към кръстовището с ул.*** се е движел лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 320 ЦДИ“, с рег.№ ***, управляван от В.К.Г., със скорост близка до 43.4 км./ч. Водачът Г. е предприел изпълнение на маневра „преминаване през кръстовище“ със запазване посоката си на движение в момент, когато към кръстовището е приближавал лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег.№ ***, управляван от М.М.Ю., движещ се по ул.***, със скорост от 37.2 км./ч.
Между двата автомобила е настъпил кос удар, при страничен сблъсък – при контакт на предна челна част на лек автомобил „Сеат“ със странична лява предна част на лек автомобил „Мерцедес“, в зоната на преден ляв калник, предна лява врата и предно ляво колело. Последвал е и втори удар, реализиран с предната дясна част на автомобил „Мерцедес“ в бетонна колонка на бутик „Класик“. Изложените по-горе фактически обстоятелства се установяват от заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, автотехническа експретиза. Като причини за настъпване на ПТП, експертът посочва изпълнение на маневра „преминаване през кръстовище“ от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес“ по начин, несъобразен с вида и характера на кръстовището – без спиране и осигуряване на предимство на движещите се ППС по път с предимство. Безспорно по делото е установено, че ищцата е пътувала на задната дясна седалка в лек автомобил „Мерцедес“. При първия удар, настъпил между двата автомобила върху тялото на пострадалата е въздействала ударна преносна инерционна сила в посока наляво и косо напред под малък ъгъл. При втория удар, настъпил между лек автомобил „Мерцедес“ в бетонната колонка на търговски обект, върху тялото на пострадалата е въздействала ударна преносна инерционна сила в посока напред и косо надясно под малък ъгъл. При този втори удар и при правилно поставен предпазен колан е установено, че тялото на ищцата ще бъде 2 задържано на седалката и не би могло да контактува с детайли от оборудването на купето на автомобила, но може да бъде осъществен контакт на крайниците с детайли от интериора на автомобила. Вещото лице – автоексперт посочва, че по време на процесното ПТП, ищцата е пътувала без поставен предпазен колан.
В подкрепа на тези обстоятелства са и приетите по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5 от 18.01.2021 год., Наказателно постановление от 10.12.2021 год., с което е ангажирана административно наказателната отговорност на водача В.К.Г. и Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.12.2021 год. на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Ивайловград.
Като безспорно съдът приема и това, че към датата на настъпване на ПТП – 17.01.2021 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № ***, сключен между собственика на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ***, управляван от виновния водач – В.К.Г. и ответното застрахователно дружество – ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД – гр.София – данна, която съдът възприема от приложената по делото проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Досежно това обстоятелство е налице и признание от страна на ответника, обективирано в подадения от него отговор на исковата молба.
В резултат на ПТП, на ищцата са причинени следните увреждания, а именно – счупване на лъчевата кост на лявата ръка в отдалечения край; контузия и болка в областта на дясната ключица и кръвонасядания по левия крак. В тази насока съдът цени заключението, представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, назначена при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Като най-силна, вещото лице посочва болката в лявата китка, поради счупване на лъчевата кост. След обездвижването, болката е затихнала до пълното й отзвучаване след около 2 – 3 месеца. По отношение на останалите травми, пострадалата изпитвала умерено интензивни болки за кратко време. Състоянието на ищцата било напълно възстановено от получените травми. В устния си доклад вещото лице Е. обяснява, че при ищцата няма специфично увреждане, което категорично да сочи, че е била с поставен обезопасителен колан. Наред с това обаче, експертът посочва, че счупването може да се получи, както с поставен колан, така и при липса на такъв. И при двата удара – страничен и челен е било възможно возещия се отзад пътник да подпре ръката си в облегалката отпред и така да я счупи.
На 02.02.2021 год. ответникът е получил изпратено от ищцата заявление с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, по което се е произнесъл със становище, обективирано в уведомление от 18.03.2021 год., от съдържанието на което се установява, че размерът на обезщетението е определен на 4 500 лева, изплатено на ищцата на 09.03.2021 год., видно от приложеното по делото преводно нареждане
3
При разглеждане на делото пред първонистанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. Й. П. – Л. и В.К.Г. От показанията на свидетелката Л. се установява, че дъщеря й пострадала в резултат на станало ПТП, като освен счупена кост на китката, имала много синини по краката и болки във врата. От болницата в гр.*** били изпратени в болницата в гр.***, където ги приели на следващия ден.
През нощта след инцидента и преди приема й в болничното заведение, дъщеря й изпитвала силни болки. Била с гипс на ръката в продължение на около един месец, през който не можела да се обслужва самостоятелно. От по-леките травми се възстановила след около два – три месеца. Страхувала се да се вози в автомобил. Пазила си ръката и все още не можела да я натоварва.
От показанията на свидетеля В.К.Г. се установява, че при управление на автомобила, в който се е возила ищцата, не е видял знака „стоп“ и е преминал през кръстовището без да спре, в резултат на което било реализирано ПТП.
Първият удар бил с автомобила, движещ се по пътя с предимство, а втория – в бутик за сладки.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира иска, предявен на основание чл.432, ал.1 от КЗ, за основателен, предвид наличието на елементите от фактическия състав на основанието, визирано в посочената правна норма – валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в сила към момента на настъпване на събитието, причинено виновно от водача на застрахования при ответника автомобил и причинна връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й при пътния инцидент увреждания – счупване на лъчевата кост на лявата ръка в отдалечения край; контузия и болка в областта на дясната ключица и кръвонасядания по левия крак. В подкрепа на тези обстоятелства съдът цени събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията, представени по допуснатите при разглеждане на делото пред първоинстанциония съд, съдебно медицинска и съдебно автотехническа експертизи, неоспорени от страните.
Заявеното от ответника оспорване на иска, свеждащо се до недоказаност на неправомерно поведение от водача на застрахования при него автомобил, явяващо се елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в това число и издадено срещу виновния водач Наказателно постановление, с което е ангажирана административно наказателната му отговорност, а така също и заключението по допуснатата автотехническа експертиза, установяваща механизма на настъпване на ПТП и причината за това, свеждаща се до допуснато от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, нарушение на правилата за движение, визирано в чл.50, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачът е длъжен да пропусне движещото се по път с предимство, ППС. За ангажиране отговорността било на прекия причинител на вредата, било на застрахователя не е необходимо противоправното поведение да осъществява и признаците на престъпление по НК.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера, в
4 който следва да бъдат остойностени претърпените от ищцата неимуществени вреди и свързаното с него възражение за съпричиняване, въведено своевременно от ответника в отговора на исковата молба, обосновано с твърдения за допуснато от пострадалата нарушение на чл.137 а, ал.1 от ЗДвП, задължаваща водача и пътниците в МПС, когато са в движение за използват обезопасителни колани.
Като безспорно в тази насока съдът приема, че действително при станалия пътен инцидент, ищцата като пътник в автомобила, застрахован в ответното дружество и управляван от виновния водач, е била без поставен предпазен колан. В тази насока съдът цени заключението, представено по допуснатата автотехническа експертиза, неоспорено от страните. В подкрепа на същото е и заключението, представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, от което се установява, че по тялото на ищцата не са установени травми, които да доказват, че по време на пътния инцидент е била с поставен предпазен колан.
Допуснатото от ищцата нарушение на правилата на движение обаче не обосновава извод за признаване на принос на пострадалата, предвид липсата на причинна връзка между допуснатото от нея неправомерно поведение – неспазване на правилото, визирано в чл.137 а, ал.1 от ЗДвП и причиненото й увреждане. В тази насока съдът цени заключението, представено по допуснатата съдебно – медицинска експертиза и устния доклад на вещото лице – съдебен лекар, от които по безспорен и категоричен начин се установява, че увреждането на ищцата може да се получи и при поставен предпазен колан – с изпъване на ръката напред и подпирането й в облегалката на предната седалка. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице – автоексперт, от което се установява, че и при двата удара – между двата автомобила и между автомобила и бетонната колонка на търговския обект, е възможен контакт между крайниците на пострадалата с детайли от оборудването на купето на автомобила, и в хипотеза на поставен обезопасителен колан.
Разпечатката съдържа 33 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ff5d583-9b37-4a99-adb6-0e0580cc5074