Решение № 334 от 25.09.2026, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Козлодуй, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря ВИЛИАНА Г. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20261440101420 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 34, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и § 19, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ, бр. 39 от 2011 г.).

Образувано е по жалба, подадена от Р. Ю. М., ЕГН: **********, с адрес:

...., чрез пълномощника му адвокат Р. М., против Заповед № 94 от 01.07.2026 г., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Враца.

С оспорената заповед на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено да се изземе имот – държавна собственост, представляващ Държавен поземлен фонд (ДПФ), с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. Хърлец, община Козлодуй, с обща площ от 106,854 дка, с начин на трайно ползване (НТП) „нива“, с посочена в табличен вид обработена част от 82,310 дка със засята култура „Угар/Др. обработки“, от ползвателя Р. Ю. М., с мотив, че го обработва без валидно правно основание.

На основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ с акта е разпоредено жалбоподателят в 7-дневен срок от връчването да внесе по посочена банкова сметка сумата от 10 226,52 EUR, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището на с. Хърлец (определено на 41,41 EUR/дка) за стопанската 2025/2026 година, като е вписано предупреждение, че при неизпълнение ползвателят се лишава от правото на участие в процедури по чл.

37в от ЗСПЗЗ и по чл. 47б от ППЗСПЗЗ за следващата стопанска година.

В жалбата и в депозираната писмена защита от пълномощника на жалбоподателя се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че 1 никога не е упражнявал и не упражнява фактическа власт върху процесния държавен имот и не го е обработвал в посочения обем от 82,310 дка или 106,854 дка. Поддържа, че обработва единствено съседни земеделски имоти по силата на споразумение с техния ползвател ....., като единственото извършено от него механизирано действие по границата на държавния имот представлява дискуване на тясна ивица от около 2–3 дка, осъществено за осигуряване на транспортен подстъп за техниката до обработваните масиви и за създаване на защитен противопожарен пояс срещу прехвърляне на бурени и огън върху засятата от него царевица. Навеждат се съображения за допуснати съществени противоречия между мотивите и разпоредителната част на заповедта относно площта на имота и естеството на обработката („угар“ при липса на засята култура и реализиран добив), както и за пълна липса на мотиви и доказателства за периода на твърдяното ползване, обуславящ финансовата претенция. Претендира се отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Враца, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветомила Димитрова, оспорва жалбата в представения писмен отговор, в съдебно заседание и в подробна писмена защита.

Поддържа, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при пълно изясняване на релевантните факти. Твърди, че неправомерното обработване на 82,310 дка от държавния имот от страна на жалбоподателя е доказано от съставените констативни протоколи на терен, данните от образуваната полицейска преписка и Постановлението на Районна прокуратура – Враца по преписка № 3826/2026 г., установяващи две извършени почвени обработки през пролетта на 2026 г. като подготовка за сеитба. Намира разпореждането по чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ за правилно определено съобразно нормативните стойности на средното рентно плащане.

Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 EUR.

Заинтересованата страна – ....., редовно призована за откритото съдебно заседание, не изпраща законен или упълномощен представител и не изразява становище по оспорването.

Районен съд – Козлодуй, I-ви състав, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства във връзка с доводите на страните и извърши цялостна служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Процесният поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Хърлец, община Козлодуй, с площ от 106,854 дка и начин на трайно ползване „нива“, е част от Държавния поземлен фонд, за което е съставен акт за държавна собственост.

По силата на писмо изх. № РД-12-02-199-4/05.05.2026 г. на ОД „Земеделие“ – Враца имотът е бил предлаган за отдаване под наем, но през последните пет години за него няма сключени валидни договори за наем или аренда.

2

Административното производство е започнало въз основа на проверки относно състоянието на имотите от ДПФ. На 12.05.2026 г. комисия от длъжностни лица при ОД „Земеделие“ – Враца и ОСЗ – Козлодуй, назначена със Заповед № 69/05.05.2026 г. на Директора на ОДЗ – Враца, е извършила теренна проверка на поземлен имот № ***, за което е съставен Констативен протокол от 12.05.2026 г. В протокола е отразено, че площ от 82,310 дка от имота е обработена неправомерно – подготвена за сеитба на пролетни култури, като към момента на огледа не е налична засята култура. В съставения документ липсва установяване или посочване на конкретното физическо или юридическо лице, което е извършило сочената почвена обработка, нито е констатирано присъствие на земеделска техника или на самия жалбоподател на място.

По повод сигнал от Директора на ОД „Земеделие“ – Враца в РУ – АЕЦ Козлодуй е била заведена полицейска преписка рег. № 573500-339/07.04.2026 г. за проверка на данни за евентуално престъпление по чл. 323 от НК. В хода на извършените от полицейските органи проверки е установено, че Р. Ю. М. е регистриран земеделски производител, който обработва съседни частни земеделски имоти в същия масив. В дадените писмени сведения пред полицейските органи М. е заявил, че по устно споразумение с Т.И.Я обработва съседните имоти на ....., които през пролетта на 2026 г. е засял с царевица и наторил. По отношение на държавния имот М. е посочил, че не го е засявал и не го ползва за земеделско производство, а единствено е почистил и дискувал гранична ивица, за да изолира засятата от него царевица от пожари и заплевеляване и да осигури достъп за техниката си.

С Постановление от 01.06.2026 г. по преписка № 3826/2026 г. прокурор при Районна прокуратура – Враца е постановил отказ от образуване на досъдебно производство по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради липса на извършено престъпление от общ характер по чл. 323 от НК.

С Уведомление изх. № РД-07-4-15 от 19.06.2026 г. на основание чл. 26, ал.

1 от АПК Директорът на ОД „Земеделие“ – Враца е уведомил Р. М. за образуваното производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ, като в 7-дневен срок му е предоставена възможност да изрази становище. В депозираното от него възражение с вх. № РД-12-05-146/29.06.2026 г. М. категорично е оспорил констатациите за неправомерно обработване на държавния имот, заявявайки, че не владее и не държи същия.

На 01.07.2026 г. Директорът на ОД „Земеделие“ – Враца е издал процесната Заповед № 94, с която е наредил изземването на имота и е определил заплащането на сумата от 10 226,52 EUR на основание чл. 34, ал. 6 ЗСПЗЗ.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.И.Я. В показанията си свидетелят заявява под страх от наказателна отговорност, че лично е предоставил на жалбоподателя за обработване и поддържане в добро земеделско състояние шест броя съседни частни имоти, ползвани от ....., тъй като тяхната едрогабаритна техника няма достъп до мястото. Свидетелят потвърждава, че е посещавал терена многократно през пролетта на 2026 г. и е видял, че М. е обработил и засял с царевица единствено предоставените му частни имоти. Относно съседния държавен имот 3 свидетелят категорично сочи, че същият е пустеещ, обрасъл с бурени, не е бил подготвян за сеитба и в него няма засята земеделска продукция, като по молба на свидетеля М. е дискувал единствено подстъпа и границата по края на площта, за да може техниката да преминава и да се предпазят съседните посеви от пожари. Свидетелят пояснява, че поради наличието на канали от всички страни достъпът до местността е силно ограничен и по тази причина държавният имот не се наема и обработва повече от десет години.

При изслушването му в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК жалбоподателят Р. М. потвърждава, че е извършил единствено еднократно гранично дискуване върху ивица от около 2–3 дка за противопожарна безопасност и осигуряване на транспортен коридор до обработваните от него масиви, но никога не е владял, засявал или държал процесния държавен имот в обем от 82 дка или 106 дка.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт, с който пряко се засяга неговата правна сфера чрез разпореждане за изземване на имот и определяне на парични тежести.

Съгласно § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (обн. ДВ, бр. 39 от 2011 г.) районният съд по местонахождението на имота е компетентен да разгледа спора по реда на АПК.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК – компетентност, форма, спазване на административнопроизводствените правила, съответствие с материалния закон и целта на закона.

Относно компетентността на административния орган:

Оспорената Заповед № 94 от 01.07.2026 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно специалната норма на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, в случаите, когато неправомерно ползваните земи са от Държавния поземлен фонд, заповедта за изземване се издава от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ по местонахождението на имота, а не от кмета на съответната община.

Относно спазването на установената форма и мотивите на акта:

Съдът намира, че административният акт е постановен при съществено нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. В заповедта са налице непреодолими вътрешни противоречия между мотивите и разпоредителния диспозитив, които препятстват адекватното упражняване на правото на защита на адресата и съдебния контрол за законосъобразност. В диспозитива на заповедта органът разпорежда да се изземе имот № *** с обща площ от 106,854 дка, в текстовата част се твърди, че жалбоподателят е 4

„обработил поземлен имот № *** неправомерно“ (без ограничение в площта), а в инкорпорираната таблица като обект на изземване е посочена площ от 82,310 дка с начин на ползване „Угар/Др. обработки“.

Относно спазването на административнопроизводствените правила и материалноправната законосъобразност:

Заповедта е издадена при съществено нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК и в пряко противоречие с материалния закон – чл. 34, ал. 1 и ал. 8 от ЗСПЗЗ във връзка с чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

Правопораждащият фактически състав за издаване на заповед за изземване по чл. 34, ал. 8 във връзка с ал. 1 от ЗСПЗЗ изисква кумулативното доказване на три материалноправни предпоставки: 1) имотът да е част от Държавния поземлен фонд; 2) имотът реално да се владее, държи или фактически да се ползва от посочения в заповедта адресат; 3) това ползване да се осъществява без правно основание (или на отпаднало такова, или не по предназначение). Докато първата предпоставка (статутът на земята като ДПФ) е безспорна, то административният орган не е провел пълно и главно доказване на втората, решаваща предпоставка – че именно жалбоподателят Р.