Решение № 414 от 02.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Пловдив, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20215300900708 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ” ЕАД – гр.София, ЕИК 831558413, твърди, че на основание сключен с ответника И. И. Г. от гр.*** Договор за потребителски кредит № 1908062595342525 от 09.08.2019 г., му е предоставил сумата от 42559,69 лв., които ответникът се е задължил да върне на 84 анюитетни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план с уговорени падежи, с краен срок за погасяване на кредита 15.08.2026 г.

Кредитът бил изцяло усвоен на датата на сключване на договора. В чл. 9.2 от договора, сключен между страните, било уговорено, че в случай на неизпълнение банката има право да обяви всички суми за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на седем месечни погасителни вноски за периода 15.09.2020 г. – 15.03.2021 г. кредитът бил обявен изцяло за предсрочно изискуем от ищеца, на осн. чл. 432 от ТЗ, като изявлението на банката било обявено на кредитополучателя с писмо, получено от член от домакинството – неговата майка, на 25.03.2021 г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което било образувано заповедно производство и 1 издаден изпълнителен лист срещу ответника за заплащане на сумите, посочени в заявлението, но бил уведомен за постъпило възражение от ответника в срока по чл. 414 от ГПК, което наложило предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.

Моли да бъде признато за установено, че И. И. Г. от гр.*** му дължи сумата от 39796,65 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 1908062595342525 от 09.08.2019 г., от която 2827,08 лв. редовно падежирала главница за периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2021 г. и сумата от 36969,57 лв. предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2021 г. до окончателното и погасяване, сумата от 2142,41 лв. редовна договорна лихва за периода 15.09.2020 г. – 24.03.2021 г. и общо 359,62 лв., от които 133,69 лв. – изискуемо обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 24.03.2021 г. включително и 225,93 лв. обезщетение за забава за периода 25.03.2021 г. – 15.04.2021 г. включително върху предсрочно изискуема главница, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6399/2021 г. по описа на РС - Пловдив, V гр. състав. Претендира извършените разноски, включително и в заповедното производство.

При условията на евентуалност, ищецът твърди, че предявената от него искова молба има характера на уведомление на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията му по кредита и поради това, ако установителните му искове бъдат отхвърлени, предявява осъдителни искове за същите суми, на същото основание, които са прекратени с протоколно определение от 16.05.2022 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Поради изложеното предмет на разглеждане в настоящото производство са само установителните претенции за дължимост на суми по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в заповедното производство.

В хода на производството, с протоколно определение от 26.09.2023 г., е променено наименованието на ищеца на „Кей Би Си Банк България” ЕАД, което е преобразувано, чрез вливане, с правоприемник „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК 000694959, конституиран като ищец в производството, на осн. чл. 227 ГПК, с определение от 30.08.2023 г.

Ответникът И. И. Г. оспорва изцяло предявените искове като 2 неоснователни. Отрича да е подписвал представените по делото Договор за кредит и погасителен план. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията, като твърди, че не е бил редовно уведомен – изпратеното до него писмо било получено на 25.03.2021 г. от неговата майка А. Г., но тя не му го предала, както и всички останали съобщения, отнасящи се до частното производство и настоящото дело.

Позовава се на потребителска защита, като твърди, че процесният договор е недействителен на основание неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 от ЗПК, поради което дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихвата и другите разходи. Твърди недействителност на Договора на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на Договора, доколкото ГПР се изчислява по специална формула и за потребителя следва по ясен и разбираем начин да са посочени всички разходи, свързани с кредитното правоотоншение. В конкретния случай твърди, че ГПР е посочен като 5,84%, но от текста на Договора не може да се установи как е формиран този процент, кои компоненти се включват в него, поради което твърди, че не може да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Заявява също, че не са му били предоставени общите условия по договора, и поради това последният е недействителен и като сключен в нарушение на чл.11, ал. 2 от ЗПК. На следващо място сочи, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 12 от ЗПК, тъй като в договора липсва информация за потребителя, че при погасяване на главницата във всеки един момент може да получи при поискване и безвъзмездно извлечение по сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Според ответника е нарушен и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като от договора не е ясен какъв е лихвеният процент по кредита и условията за изменението му, а информацията за същия е предоставена по нарезбираем за него начин. Счита процесния Договор за нищожен и на основание чл.10, ал.1 от ЗПК, като съставен на шрифт, по-малък от 12. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа заявеното становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции, претендира разноски, съгласно представен списък, 3 определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, осъществил безплатна правна помощ на материално затруднено лице, като поддържа изложени съображения в писмени бележки по делото.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 6399/2021 г. по описа на РС Пловдив се установява, че ищецът е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на „Райфайзенбанк (България) ЕАД за размера на дълга на кредитополучателя И. И. Г. по Договор за потребителски кредит № 1908062595342525 от 09.08.2019 г., за сумата от 39796,65 лв. главница, от която 2827,08 лв. редовно падежирала главница за периода от 15.09.2020 г. до 15.03.2021 г. включително и сумата от 36969,57 лв. предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване на изискуемостта 25.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021 г. до окончателното и погасяване, сумата от 2142,41 лв. редовна договорна лихва за периода 15.09.2020 г. – 24.03.2021 г. и обезщетение за забава общо 359,62 лв., от които 133,69 лв. – изискуемо обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 24.03.2021 г. включително и 225,93 лв. обезщетение за забава за периода 25.03.2021 г. – 15.04.2021 г. включително върху предсрочно изискуема главница. Посочено е, че паричното вземане произтича от неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 1908062595342525 от 09.08.2019 г., сключен между „Райфайзенбанк (България) ЕАД и кредитополучателя И. И. Г.. Представеното извлечение от счетоводните книги на банката е било прието от съда за редовно от външна страна и удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение вземане срещу длъжника. Издадена била Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6399/2021 г. по описа на РС - Пловдив, която в законоустановения срок е оспорена от длъжника, поради което на заявителя било указано да установи вземането си по съдебен ред в месечен срок от получаване на съобщението за постъпилото възражение срещу заповедта. Настоящият установителен иск е подаден в определения срок, от заявителя в заповедното производство, поради което и процесуално допустим.

4

От събраните в настоящото производство писмени доказателства договор за потребителски кредит и погасителен план се установява, че на 09.08.2019 г. между ищеца „Райфайзенбанк (България) ЕАД и ответника И. И.

Г. в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 1908062595342525, който е подписан от страните. Съгласно сключения между страните договор, банката предоставя на кредитополучателя сумата от 42559,69 лв., която той се задължава да върне, ведно с възнаградителна лихва, на 84 анюитетни месечни вноски, с посочен падеж 15 число на месеца, считано от 15.09.2019 г. до 15.08.2026 г., като размерът на погасителната вноска е посочен в приложения към договора погасителен план – 609,57 лв. За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер на 5,400 % годишно за първите 12 месеца от действието на договора, съгласно чл. 4.1 от Договора, а след това при променлив лихвен процент, подробно описан в чл. 4.2 от Договора. Посочената е общата дължима сума по договора, в чл. 4.4 от Договора, изчислена към датата на сключването му – 51675,19 лв.

Страните са договорили, че в случай на неизпълнение, каквото е просрочване на плащане на вноска по договора с над 31 дни, съгласно чл. 9.2 от Договора, банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми за предсрочно и незабавно изискуеми. В чл. 11.8 от Договора е записано, че страните се споразумяват, че всички уведомления, изявления във връзка с договора, в това число и тези за предсрочна изискуемост, ще бъдат в писмена форма и ще се считат получени, ако достигнат до адреса на кредитополучателя, като кредитополучателят декларира, че адресът е пълен и точен и се задължава да уведоми банката при промяната му. Страните са уговорили и презумпция за получаване на кореспонденцията, при удостоверяване на достигане на съобщението до адреса, посочен в договора, независимо дали е било получено от адресата.

По делото са приети три съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от вещото лице Н. К.. От приетото без възражение заключение на вещото лице по първата приета по делото експертиза се установява, че на кредитополучателя е преведена по посочената в договора банкова сметка сумата от 42559,69 лв. Вещото лице сочи размера на непогасените задължения по договора и начина на формирането им от банката, като 5 заявява, че е приложен лихвен процент от 5,33 върху остатъчната част от главницата до датата на предсрочна изискуемост на кредита, сочи и начисленото обезщетение за забава в табличен вид по периоди. В допълнително заключение вещото лице К. отговаря, че общата стойност на всички погасявания по кредита към 15.08.2020 г. е 5190,19 лв., в която сума се включват заплатена главница, договорна лихва, обезщетение за забава и неразпределена сума. Доколкото е оспорено от ответника и е заявено, че има извършвани плащания и след посочената дата в заключението, за което са представени писмени доказателства – извлечение от сметката на ответника, е назначена нова допълнителна експертиза. В нея вещото лице конкретизира, че сумата, която е постъпила по кредита и разпределена от банката за погасяване на кредита, заплатена от ответника и трето за делото лице, е в размер на 4118,52 лв., като в съдебно заседание пояснява защо се явява разлика между двете допълнителни заключения, сочи, че лихвения процент, прилаган от банката е този, посочен в договора за първите дванадесет месеца, а претендираната като предсрочно изискуема главница не отговаря на уговореното в погасителния план, в който е с 2682,85 лв. по-малко от заявената. Съдът кредитира първото заключение на ССЕ, както и приетото второ допълнително такова, с оглед дадените обяснения на вещото лице в съдебно заседание, както и с оглед изготвянето му и след изследване на направените от ответника плащания.