Решение № 260014 от 05.02.2021, Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И

Е №260014

Силистра, 05.02.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ при секретаря Данаила Георгиева и в присъствието на прокурора …………. като разгледа докладваното от съдия Стоева в.гр. д. № 411 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2604662/08.10.2020г., постановено по гр.д. № 519/2019г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявения от Г.К. К, с ЕГН **********, против „БАНКА ДСК“АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул.“Московска“№19, с ЕИК *********, иск за прогласяване недействителността на договорната ипотека, обективирана в Нотариален акт № 53,том VII, рег.№ 8153,д.№ 913/2007г. по описа на Нотариус №307 на НК- Златко Нотев, вписан в СВп с Акт № 82,том III,д.№ 3857/2007г., поради неистинско упълномощаване за сключване на ипотеката, извършено при престъпни обстоятелства и отказ да се потвърди упълномощаването. Отхвърлил е и предявените в условия на евентуалност искове да се признае и прогласи, че договорната ипотека е недействителна на основание чл.40 от ЗЗД и не поражда правни последици, тъй като представителят на Г.К. се е споразумял с банката в нейна вреда, както и да се прогласи за недействителна ипотеката на основание чл.167,ал.3 от ЗЗД, тъй като имотът върху който ипотеката е учредена не принадлежи изцяло на учредилото я лице. Осъдил е Г.К. да заплати на „БАНКА ДСК“АД сумата от

150 лв. – дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Недоволна от постановеното решение, е останала Г.К. Керанова, която го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъдат уважени предявените от нея искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна „БАНКА ДСК“АД гр. София изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

СОС, съобразявайки твърденията в исковата молба в контекста на заявения петитум, приема че е предявен основен иск за недействителност на договора за ипотека на осн. чл. 42, ал.2 от ЗЗД, както и обективно съединени евентуални искове за недействителност на договора за ипотека на осн. чл. 40 от ЗЗД и за недействителност на ипотеката на осн. чл.

170 ЗЗД във вр. с чл. 167, ал.3 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал.3 СК /отм./.

Когато предмет на съдебното производство са искове за нищожност и относителна недействителност на договори, обективно съединени при условие на евентуалност, съдът следва да се произнесе по тях не съобразно въведената от страната поредност, а с оглед тежестта на заявените пороци, тъй като установяването на по- тежкия изключва обследването на по- лекия. Заявените по делото претенция за недействителност на ипотеката на осн. чл. 170 ЗЗД във вр. с чл. 163,ал.3 ЗЗД, следва да бъде разгледана първа /нищожността е най-тежкият порок на договарянето/, в последователността, посочена от страната, а при отхвърлянето й, като евентуална, следва да бъде разгледана претенцията за относителна недействителност на същата сделка на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, както и претенцията за относителна недействителност на сделката, произтичаща от чл. 40 ЗЗД поради това, че представителят и лицето, с което той договаря, са се споразумели във вреда на представлявания.

Съгласно чл.170 ЗЗД учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

В случая се твърди, че съществува неизвестност за собственика на имота, тъй като ипотеката е учредена върху имот, който при сключването на договора не принадлежи на лицето, което я учредява, както повелява разпоредбата на чл. 167, ал.3 ЗЗД.

Не се спори по делото, че на 22.08.2007г. между „Банка ДСК” ЕАД и съпругът на ищцата е сключен договор за ипотечен кредит за сумата от 60 000 лева със срок за издължаване 360 месеца /стр. 28 от делото/, както и че този договор е обезпечен с договорна ипотека над имот на К, находящ се в гр.

Силистра на ул., обективирана в НА №53/2007г. по описа на Нотариус № 307 на НК /стр.30 от делото/, като действието на ипотеката е подновено на 27.07.2017г.

Не се спори също, че недвижимият имот, предмет на процесната договорна ипотека, обективирана в НА № 53 от 23.08.2007г., е бил съпружеска имуществена общност между Г.К. и кредитополучателя А К, тъй като те са сключили граждански брак през 1992г. /декларация на стр.55/, а ипотекираният имот е закупен от тях през 2003г. Ищцата К. твърди, че не е изразила воля за тази ипотека нито лично, нито чрез съпруга си съгласно представеното от него пълномощно при учредяването й. При това положение, според нея, е нарушена разпоредбата на чл. 167, ал.3 ЗЗД, тъй като ипотеката е учредена върху имот, който не принадлежи изцяло на лицето, което я е учредило. Учредяването й само от единия от собствениците води до пълната нищожност предвид неделимия й характер.

Ищцата твърди, че от 09.04.2006 г. до 20.10.2006 г. е работила без прекъсване в Република Гърция, и в този период е било съставено неистинско пълномощно, регистрирано в Кметството на с.Сребърна, създаващо мнима представителна власт от нейно име в полза на съпруга ѝ, като въз основа на същото и без нейно знание съпругът ѝ е учредил процесната договорна ипотека върху семейното им жилище в полза на банката-ответник. Направеното правоизключващото възражение на ищцата за валидиране на ипотечния договор, позовавайки се на чл. 22, ал.3 СК /отм./, е допустимо като форма на нейната материалноправна защита.

От заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза се установява по категоричен начин, че подписът на пълномощното на К, представено при учредяване на процесната ипотека, не е положен от ищцата. Следователно в случая е налице разпореждане от единия съпруг с обща недвижима вещ на съпрузите.

Според разпоредбата на чл. 22, ал.1 от СК от 1985 г. /отменен през 2009г./, която е била в действие към момента на сключване на ипотечния договор, разпореждането с общи движими и недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи.

Съобразно ал.3 на чл. 22 СК разпореждане с обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, поражда действия и за другия, ако в 6-месечен срок от узнаването той не го оспори, т.е. неразпоредилият се съпруг може да се освободи от действието на разпореждането, като го оспори в 6-месечен срок от узнаването.

К. твърди, че това разпореждане на съпруга й не е породило действие за нея, тъй като е узнала за процесната ипотека едва през м. февруари 2019г., когато се е завърнала от Гърция, след обявяване на публичната продан на семейния апартамент, т.е. два месеца преди предявяване на настоящата искова молба, с която го оспорва. Твърди, че не е знаела за образуваното т.д. № 135/16г. по описа на СОС, като от представеното решение на стр. 36 от настоящото дело е видно, че по търговското дело тя е представлявана от служебен защитник.

Твърди също, че предвид влошени отношения със сина й той не й е съобщавал за образуваното изпълнително дело през 2018г., както и за неговото движение.

Представя доказателства, установяващи че през периода от 9.04.06г. до 20.10.06г. е работила без прекъсване в ресторант в Гърция, както и билети за пътуване от България към Гърция на

6.04.18г. /стр.81/ и за пътуване от Гърция за България на 22.02.19г.

/стр.82/. От тези доказателства обаче не може да се направи извод, че ищцата в този период е била в невъзможност да узнае за съответните дела и за ипотечния акт както от сина си, така и по друг начин, още повече че й е бил известен сключеният договор за кредит на съпруга й, тъй като е заплащала вноски по него след смъртта на А К /изявления в с.з. на 20.12.19г. на стр.86 от делото/.

Ищцата е поискала ангажиране на свидетели за установяване на факта на узнаване за процесната ипотека и такива са били допуснати от съда, поради което и делото е било отложено за друга дата, но в следващото с.з. тя не ги е довела, тъй като по нейни изявления те са били в невъзможност да се явят. Не са представени доказателства, че са били възпрепятствани да се явят и не е поискано повторното им довеждане.

Във въззивната жалба жалбоподателката сочи, че не й е било указано от СРС в доклада по чл. 140 ГПК, че следва да сочи доказателства за момента на узнаване за процесната ипотека. Видно от доклада на СРС в с.з. на 20.12.19г.

/стр.86/ обаче, съдът изрично е указал на ищцовата страна, че следва да се събират доказателства относно факта дали е изтекъл 6-месечния преклузивен срок по чл. 22, ал.3 СК. Във връзка с това указание нейният процесуален представител е поискал ангажиране на свидетелски показания за установяване факта на узнаване от ищцата за ипотечния акт през м. февруари 2019г./стр.87/.

В своя съдебен акт СРС е приел за установено, че за процесната сделка ищцата е узнала още през 2010г., когато е заплатила вноска по договора за кредит на съпруга си /на 22.02.2010г./, както е посочено в мотивите на съд.решение на СОС, находящо се на стр. 36 от първоинстанционното дело, а и предвид факта, че плащането изрично се признава от процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание на 20.12.19г. Настоящата инстанция счита, че извършеното на 22.02.10г. плащане от К. на вноска по договора за кредит на съпруга й само по себе си не води на извод, че на съпругата - платец към този момент вече й е било известно, че за обезпечението на договора за кредит, по който погасява вноски, е учредена ипотека върху семейното жилище, но житейската логика предполага, че когато на човек му се наложи да заплаща вноски по договор, който той не е сключил, следва да прояви интерес да се запознае при кредитодателя с подробностите около този договор, каквато се явява и наложената ипотечна тежест за неговото обезпечаване.

СОС се солидаризира с довода на СРС, че като косвено доказателство за знанието на ищцата за процесната ипотечна сделка могат да се съобразят и двете подписани от нея декларации – декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК от 30.07.2007г., нотариално заверена с рег. № 11441/30.07.07г. на нотариус Р.Тодоров /стр.54/ и декларация за гражданство и гражданско състояние, изисквана от ЗННД от същата дата, нотариално заверена с рег. № 11482/30.07.07г. на нотариус Р.Тодоров /стр.55/. Безспорно е, че това са декларации, изисквани при изповядване на нотариални сделки, а сделката по НА № 53/2007г. /стр.30/ за учредяване на процесната договорна ипотека е изповядана по-малко от месец след подписването им /на 23.08.2007г./, като видно от изброените в НА за ипотека № 53/23.08.07г. документи, удостоверяващи правото на собственост и особените изисквания на закона, под № 4 са посочени именно тези нотариално-заверени декларации на ищцата с рег. № 11441/30.07.07г. на нотариус Р.Тодоров.

Заключението на вещото лице по графическата експертиза е категорично, че подписите на двете декларации са положени лично от ищцата. Правилно СРС е посочил, че това навежда на извода, че тя дори да не е присъствала лично при изповядване на сделката, е била в течение на преговорите за нея и изповядването, като е оказала съдействие за осъществяването ѝ, попълвайки нужните документи, а именно коментираните декларации.

СОС не възприема довода на К., че е възможно тези декларации да са били направени за изповядване на други сделки, включително и във връзка с предоставени в по-ранен етап правомощия на съпруга й да закупува недвижим имот.

Видно от справката за лице от СлВП-Силистра на стр.33 от делото, в този близък период от датата на съставяне на декларациите не е изповядвана друга сделка от К. Освен това няма логика ищцата да изготви тези декларации и да ги предостави на съпруга си без да има предвид конкретна сделка, тъй като при изповядване на каквито и да е сделки нотариусът изисква актуални декларации, издадени най-много шест месеца преди сделката или евентуално в същата календарна година.