Решение № 61 от 19.04.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. ХАСКОВО, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. П.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235600600330 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 6 от 14.02.2023 г., постановена по НЧХД№ 371/ 2022 г. по описа на РС- Димитровград подсъдимият А. В. Т. е признат за виновен в това, че на 16.08.2022 г. в гр. Д. причинил на С. П. П. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно - разкъсно – контузни рани и охлузвания по лицето, хематоми на клепачите на дясно око - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК и на основание чл. 130 ал.3 от НК и двамата са освободени от наказание, защото пострадалият С. П. П. е отвърнал веднага на А. В. Т. със също такава телесна повреда, като е оправдан по обвинението деянието да е извършено като съизвършител по чл. 20, ал.2 от НК.

Със същата присъда подсъдимият В. А. Т. е признат за невинен в това , че на 16.08.2022 г., в гр. Д., в съучастие и като съизвършител с А. В.

Т. причинил на С. П. П. от същия град , лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а именно разкъсно – контузни рани и охлузвания по лицето, хематоми на клепачите на 1 дясно око - престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.Предявеният против подсъдимият А. В.

Т. граждански иск за престъплението по чл.130 ал.1 от НК е уважен частично - за сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинената на 16.08.2022г. лека телесна повреда , а в останалата му част до претендирания размер от по 4 000 лева и против другия подсъдим В. А. Т. като неоснователен и недоказан е отхвърлен .

Подсъдимият А. Т. е осъден да заплати на тъжителя С. П. и направените от него деловодни разноски в размер на 1 912.06 лв., а в полза на държавата държавна такса в размер на 50 лв. съгласно размера на уважената гражданска претенция.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. Т.

,в която се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт,както и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия .Твърди се ,че в своята съвкупност събраните пред районният съд доказателства обосновавали извод за наличие на неизбежна отбрана ,за да се отблъсне непосредствено противоправно нападение ,осъществено от частния тъжител спрямо личността на подсъдимия .В допълнителни съображения към въззивната жалба защитникът на подсъдимия адв.Д. Г. поддържа тезата за неизбежна отбрана в действията на подзащитния си и при двата етапа на развилия се между страните конфликт- в тунелчето до блока и след това на пейките пред блока. Обясненията на подсъдимите,кредитирани и от първоинстанцииония съд сочели на осъществено от страна на частния тъжител нападение върху телесното здраве на подсъдимия А. Т. ,който за да защити себе си и другия подсъдим от него отвърнал на нанесените му от С.

П. удари. Същите доводи защитникът поддържа и в съдебното заседание, в което акцентира върху наличието на неизбежна отбрана и достатъчно подкрепящи тази теза доказателства, даващи възможност за постановяването на оправдателен акт. Отправеното от защитника искане е за отмяна на присъдата в частта ,в която подзащитния му е признат за виновен и освободен от налагане на наказание на основание чл.130 ал.3 от НК и постановяване на друга, с която подсъдимия А. Т. да бъде признат за невинен и оправдан . Уваженият граждански иск моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан .

Подсъдимият А. Т. поддържа жалбата.В своя защита и в последна дума моли да бъде оправдан от въззивния съд .

Подсъдимият В. А. Т. призован за участие във въззивното производство заявява,че не се присъединява към жалбата на другия подсъдим.

Повереникът на частния тъжител в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда ,поради недоказаност

2 института на реторсията,приет за осъществен от първоинстанционния съд .

Заявява още , че съдът неправилно е оценил свидетелските показания, а направените въз основа на тях изводи не отговаряли на действителното им съдържание. Искането му е присъдата да бъде потвърдена или алтернативно делото да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане .

Частния тъжител не изразява становище по жалбата.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и след извършената служебна проверка, констатира следното:

С подадената пред Районен съд-Димитровград тъжба против подсъдимите А. В. Т. и В. А. Т. е предявено обвинение за извършено спрямо С. П. П. престъпление по чл.130 ал.1,вр.чл.20 ал.2 от НК. За такова престъпление подсъдимите са били предадени на съд с разпореждане на съдията-докладчик от 13.09.2022 година. Със същото разпореждане делото е било насрочено в открито съдебно заседание. В хода на съдебното следствие са били събрани всички поискани от страните и допуснати от съда доказателства, като при провеждането на тази процесуална дейност е било обезпечено в пълна степен правото на страните да участват в събирането на доказателствата, да правят искания, да сочат други доказателства в подкрепа на обвинителната и защитната им позиция.В този смисъл направените от съда фактически изводи са били базирани на доказателствен материал, събран по надлежния процесуален ред и при съобразяване на правата, с които страните разполагат. В този смисъл доводът във въззивната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила, който всъщност не се и конкретизира, е изцяло несъстоятелен. Пропускът на съда да приложи служебното начало и събере обаче всички относими към предмета доказателства беше отстранен от настоящия съд, който допусна и разпита като свидетели В. К. В. ,И. Х. И.,както и преразпита свидетеля В. Р. Б. , а също така и събра писмени доказателства . Така проведената от въззивния съд доказателствена дейност в съвкупност с реализираната от първоинстанционния съд такава изясняват следната фактология:

Подсъдимите В. А. Т. и А. В. Т. са баща и син . Първият от тях се познавал с частния тъжител С. П. П. ,с когото живеели в съседство в гр. Д. на ул.“З. З.“ №** .Семейството на подсъдимите живеело в жилище,находящо се във вход * на блок номер ** ,а тъжителят ползвал апартамент във вход * на същия блок .

В късния следобяд на 16.08.2022 г. подсъдимият А. Т. се прибирал към дома си на горепосочения адрес.Пътят му минавал през тунел, находящ се в самия блок,където бил пресрещнат от тъжителя С. П. П. и лице с 3 името Д.,по прякор „*******“. Помежду им възникнал физически сблъсък ,съпроводен с взаимно нанасяне на удари с ръце ,а от удар със стъклена бутилка ,отправен от тъжителя П. подсъдимият А. Т. получил разкъсноконтузна рана на горната устна. Нараняването било придружено със силно кръвотечение от мястото на удара , възприето от страна на баща му – подсъдимия В. Т., майка му- св.М. Т.а и сестра му (неразпитана по делото),когато А. Т. се прибрал у дома си . Състоянието на сина му било причината подсъдимият В. Т. да излезе от жилището , за да търси тъжителя и обяснения за случилото се ,а за да предпази баща си, след него тръгнал и подс. А. Т. . В този момент тъжителят С. П. седял на пейка пред блока на страните,накъдето се отправили и подсъдимите Т.и .

Св. В. Б., съсед на страните също се намирал пред входа на блока и забелязвайки го тъжителя се отправил към него. Докато св.Б. и тъжителят разговаряли относно причината за нараняванията по лицето на П. подсъдимият А. Т. се приближил до тъжителя и му нанесъл удар с ръка в областта на лицето , на който тъжителят отвърнал също с удар с ръка в лицето на подсъдимия. Между двамата последвала взаимна размяна на удари с ръка ,като тези нанесени от подсъдимия А. Т. попаднали във външния край на дясната вежда ,вътрешния ръб на дясната очница и външния край на лявата вежда на С. П.,причинили разкъсно –контузни рани на мястото на контакта и като последица хематоми на клепачите на дясното око .Междувременно другия подсъдим В. Т. , озовавайки се в гръб на тъжителя започнал да го блъска и удря с ръце ,когато св. Б. се намесил и успял да го издърпа на разстояние от биещите се .В един момент схватката между двамата била преустановена

,като тъжителят се отдалечил от мястото на сблъсъка и взел от земята дървена пръчка,държейки я в ръката си ,а св. Б. през това време извадил от автомобила си дървена бухалка. Намесили се св. М. Т.а и дъщеря й,при което физическия конфликт бил преустановен,а подсъдимият А. Т. и тъжителят П. били следи от кръв в областта на главата . За случилото се в 20:24 часа на същата дата С. П. подал сигнал на ЕЕН 112,а на същия номер в 20:33 часа се обадила и св.В.

В. ,която заедно със свои съседки стояли на пейките пред входа на блока и наблюдавали физическото съприкосновение между страните по делото . На място бил изпратен полицейски патрул, в състава на който участвали св.

И. С. К. и св.И. Х. И.,които не дават информация за телесни наранявания 4 по страните в конфликта. Подсъдимите ,тъжителя и св.В. Б. били отведени в РУ-Димитровград ,където на подсъдимия А. Т. и тъжителя С. П. били съставени актове за установяване на административни нарушения по чл.4 ал.5 от Наредба №2 за опазване на обществения ред на Община Димитровград,а след това и издадени наказателни постановления.

След инцидента тъжителят С. П. посетил ФСМП- Димитровград ,където му бил издаден фиш за спешна медицинска помощ ,а на следващия ден -17.08.2022 г. бил прегледан от съдебен лекар за освидетелстване . Било издадено съдебно- медицинско удостоверение, според което било установено в областта на дясното слепоочие дълбока драскотина, изпълнена със засъхнала кръв и дължина 2 см., на външен край на дясната вежда имало пластирна превръзка, напоена с кръв; по вътрешната част на дясната очница – рана с неравни ръбове, изпълнена със засъхнала кръв и размер на 5 мм; отекли клепачи на дясно око, кръвонаседнати с морав цвят; по вътрешен край на лявата вежда- линейна рана със слепени хирургически ръбове и дължина 1.5 см. 11. В тази насока е и заключението на назначената пред районния съд съдебно-медицинска експертиза,според която на тъжителя били причинени разкъсно-контузни рани и охлузвания по лицето и хематоми на клепачите на дясното око , определени като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

В деня на инцидента подсъдимият А. Т. посетил СО на МБАЛХасково ,където раната била обработена ,а на 30.08.2022г.прегледан и от съдебен лекар ,за което му било издадено СМУ за констатирана разкъсноконтузна рана на горната устна. Видно от заключението на назначената пред районния съд съдебно-медицинска експертиза на А. Т. била причинена разкъсно-контузна рана на горната устна , покриваща признака разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и представляваща лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Тази фактическа обстановка не се различава съществено с възприетата и от районния съд по отношение на обвинението ,за което подсъдимият А. Т. е признат за виновен- причинена лека телесна повреда на пострадалия С. П. в условията на реторсия, в която част постановената присъда е обжалвана и предмет на въззивен контрол . Доказателствената й обезпеченост , според районния съд се съдържала в обясненията на двамата 5 подсъдими и съответстващите им показания на св.М. Т.а, кредитирани по съображения ,че сравнително обективно разкривали станалото и логически и житейски се свързвали най-достоверно със случилото се .Всъщност обясненията на подсъдимите са ползвани от първия съд по-скоро като доказателствена основа за мотивиране на извода за липса на противоправно поведение от страна на подс.В. Т. спрямо телесната неприкосновеност на пострадалия П. и като последица оправдаването му по предявеното с тъжбата обвинение . Ангажираните от последното гласни доказателствени средства- показанията на св.В. Б. били отречени от решаващия съд , заради пристрастността им към тъжителя и силно изразената неприязън към подсъдимия А. Т.. С този доказателствен анализ въззивният съд не може да се съгласи изцяло ,защото дори и да се приеме съществуваща между подсъдимия А. Т. и св.В. Б. взаимна неприязън ,която последния не отрича в разпита си и пред двете инстанции , само тя не е достатъчна, за да се счете че този свидетел преднамерено уличава подсъдимите в деяние, което те да не са извършили. Доверявайки се на показанията на св.В. Б. от съдебното следствие пред настоящата инстанция ,които са далеч по -подробни и обстоятелствени и принципно непротиворечащи на тези, дадени пред районния съд относно неправомерното поведение и на двете страни/ подсъдимия А. Т. и частния тъжител/ във втория етап от конфликта,те установяват както момента,така и механизма на причиняване на твърдяните и констатираните у тъжителя телесни повреди. По делото няма спор ,че физическото съприкосновение между подсъдимия А. Т. и тъжителя С. П. се е развило на два етапа първоначално в тунела на входа на блока,в който живеят, а втория етап в уличното пространство пред самия блок. Именно при този условно наречен първи етап от инцидента подсъдимият А. Т. е получил разкъсно-контузна рана на горната устна,като резултат от удар ,нанесен му от тъжителя със стъклена бутилка и последвалото от раната обилно кръвотечение