Решение № 334 от 06.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Велико Т., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500321 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на В. С. У. от с. С. против решение № 241/13.02.2023г. по гр.д. № 947/2022г. на ВТРС, с което е прието за установено спрямо жалбоподателят, че дължи на ищеца ДФ „З.“ по договор за кредит в лева 31 – НПП от 11.04.2019г. сумата от 7658, 88 лв. – главница, сумата от 822, 83 лв. –договорна лихва и сумата от 38, 29 лв. – такси по целеви кредит

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Възразява се, че предоставения на жалбоподателя кредит за целеви средства /закупуване на пчелни отводи и пчели майки/ не е форма на пряко кредитиране по ЗПК или ЗЗД, а се подчинява на специалния закон – Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и е обвързан с договора от 20.03.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Допълва се, че съгласно договора за кредит пълното или частично погасяване на отпуснатия целеви заем ще се извърши чрез прихващане с предоставената безвъзмездна помощ и че само ако размера на помощта е по – малък от размера на кредита, връщането на последния следва да стане със собствени на кредитополучателя средства. Акцентира се, че жалбоподателят не е неизправна страна по договора за кредит, тъй като неизпълнението на неговото задължение се дължи на обстоятелства, за които отговаря ответник жалбата. В тази връзка се сочи, че последният е не само кредитор по договора за кредит, но и орган по предоставяне на безвъзмездната помощ и след като той е предвидил конкретен начин за погасяване на отпуснатия кредит, който не се е осъществил, тъй като е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, сам е отговорен за неизпълнението на кредитополучателя. Възразява се срещу извода на районния съд, че уведомителното писмо за отказ да се плати помощта съставлява ИАА, тъй като отношенията между страните по делото са частноправни, но дори да се разгледа като такъв съдът е следвало да провери неговата валидност и законосъобразност, тъй като е узнат от жалбоподателя едва с връчване на съдебните 1 книжа. Уточнява се, че съдържащото се в писмото волеизявление на кредитора не би могло да породи правно действие, тъй като е отправено след настъпване на падежа на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че атакуваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която са формирани правилни, логически и обосновани правни изводи.

След подробно излагане на фактите по делото, които според ответник жалбата сочат на основателност на исковата претенция, се иска от ВТОС да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на районния съд с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба подадена от ДФ „З.“ срещу В. С. У., която е предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. с вр. 415 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 12 ал. 7 ЗПЗП за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7658, 88 лв. – главница по договор за инвестиционен кредит № 31НПП от 11.04.2019г., сумата от 822, 83 лв. - договорна лихва за периода от 17.04.2019г. до 25.02.2021г., сумата от 38,29 лв. за такси за обработка и управление на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -26.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба са изложени твърдения, че след подадено заявление от ответника с УИН 04/161118/80970 и извършени административни проверки от ищеца между тях е сключен договор № 4368/20.03.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на „Национална програма по пчеларство за периода от 2017 – 2019 година” /НПП/ за закупуване 50 бр. пчелни отводки и 99 бр. пчелни майки. Посочва се, че във връзка с придобиването на последните ответникът е кандидатствал по утвърдена схема за кредитиране със средства на ДФ „З.”, като лице с одобрен проект по горепосочената програма, и в резултат на получено одобрение, на 11.04.2019г. между страните е сключен договор за кредит в лева № 31 – НПП. Изтъква се, че съгласно договора за кредит на ответника е предоставен заем в размер на 7658, 88 лв., представляващ 80 % от одобрените за финансиране разходи, който е следвало да се върне, ведно с 3 % възнаградителна лихва, в срок до 25.07.2020г., чрез прихващане изцяло или частично с предоставената безвъзмездна финансова помощ по мерките по НПП. Допълва се, че след извършване на административни проверки и проверки в стопанството на ответника са констатирани несъответствия с условията за отпускане на безвъзмездната помощ като с уведомително писмо от 21.04.2020г., представляващо индивидуален административен акт /ИАА/ е отказано плащането й. Сочи се, че същият е връчен на 2 ответника по реда на чл. 18а ал. 10 АПК и влязъл в сила на 11.08.2020г. Твърди се, че при настъпване на крайния срок на договора за кредита ответникът е останал задължен за връщане на сумата от 7658,88 лв. - главница, сумата от 822,83 лв. - договорна лихва за периода от 17.04.2019г. до 25.02.2021г. и сумата от 38,29 лв. - такси за обработка и управление на кредита, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№671/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Акцентира се, че срещу нея в срок е постъпило възражение от длъжника, поради което се иска от съда да приеме за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Претендира присъждане на разноски за исковото и заповедното производство.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че е страна по процесното кредитно правоотношение, но смята, че спрямо него са важими особените правила за кредитиране по чл. 12 и сл. ЗПЗП и в частност относно начина на погасяване на дадената му в заем сума. В тази връзка се изтъква, че изрично в договора за кредит е уговорено между страните погасяването му да се извърши чрез прихващане с безвъзмездната финансова помощ по мерките от НПП и ако тя е недостатъчна, тогава връщането на кредита да е с негови собствени средства. Възразява се, че ищецът като е отказал да му предостави горепосочена финансова помощ, сам се е лишил от възможност да получи изпълнение по процесния договор за кредит, предвид единствения уговорен начин за връщането му, поради което неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. Отделно от това се оспорва правния характер на уведомителното писмо като ИАА, доколкото отношенията между страните са частноправни. Възразява се, че същото не може да породи правно действие, тъй като е от датата следваща падежа на договора за безвъзмездна финансова помощ и че липсват основания за издадения отказ от финансиране. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В тази връзка по делото е безспорно, че страните са сключили договор № 4368/20.03.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на „Национална програма по пчеларство за периода от 2017 – 2019 година”, съгласно който ищецът се задължил да предостави на ответника безвъзмездна финансова помощ в размер на 9276, 24 лв. за закупуване на 298 бр. препарати за борба срещу вароатозата, 50 бр. отводки и 99 бр. пчелни майки /приложение № 1 към договора/. Финансовата помощ следвало да се изплати до 15.10.2019г., /чл. 4.9./, след като ответникът извърши дейностите по одобреното заявление за подпомагане и приложи всички необходими документи, доказващи направената инвестиция. При установени изкуствено създадени условия за подпомагане, даващи предимство за получаването на помощта, както и при наличие на предпоставки по чл. 38 ал. 2 от Наредба №15 от 31.10.2016г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2017 – 2019г. ищецът има право да откаже изплащането й изцяло или отчасти, за което е длъжен да уведоми ползвателя /чл. 4.11/. С договори за продажба от 21.03.2019г. ответникът закупил от трето за делото лице 50 бр. пчелни отводки при цена от 1392 лв. и 50 бр. пчелни майка при цена от 522, 72 лв. Като лице с одобрен проект по НПП ответникът кандидатствал по утвърдена схема за кредитиране пред Държавен фонд „З.” и между страните по делото бил сключен договор за кредит в лева № 31НПП/11.04.2019г. Съгласно т. 1 от него ищецът е предоставил на ответника инвестиционен кредит в размер на 7658,88 лв. за закупуване на 50 бр. пчелни отводки и 99 бр. пчелни майки по договора от 20.03.2019г. за предоставяне на безплатна финансова помощ. Заетата сума е следвало да бъде върната до 25.07.2020г., заедно с годишна лихва от 3 % и такса за обработка и управление от 0, 5 % от размера на кредита. По уговорка между страните безвъзмездната финансова помощ предоставена на ответника по договора от 20.03.2019г. следва да послужи за цялостно или частично 3 погасяване на задълженията му по договора за кредит при уговорена поредност – такси, лихва, главница /т. 8 и т. 29/. Ако след извършване на прихващането остане непогасено задължение по кредита, ответникът се задължава да погаси разликата за собствена сметка, на равни месечни вноски, включващи главница и лихва по погасителен план /т.10-т.12 от договора/. При неплащане на част или на целите вноски по лихвата и главницата в полза на фонда възниква вземане за наказателна лихва върху просрочието в размер на удвоената редовна лихва т.е. 6 % - т. 15 от договора. Съгласно т. 16 от него ползваният кредит може да се погасява предсрочно със собствени на кредитополучателя средства. По делото не е спорно, а и от представеното с исковата молба нареждане за усвояване на кредит е видно, че отпуснатата в заем сума в размер на 7 658, 88 лв. е преведена на ответника по посочена от него банкова сметка.

От уведомително писмо с изх. № 01-6500/1376 от 21.04.2020г. се установява, че ищецът на основание чл. 37 ал. 1 т. 3, вр. чл. 10 ал. 1. т. 3 и чл. 38 ал. 2 т. 5 от Наредба № 15 от 31.10.2016г. е отказал да предостави да ответника безвъзмездната финансово помощ, тъй като при извършени административни проверки и проверки на място е констатиран случай на изкуствено създадени условия за получаване на предимство при получаване на помощта в противоречие с целите на НПП за периода 2017 – 2019г.