Решение № 4711 от 13.12.2016, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7549/2016
- Вид
- Решение № 4711
- Подписан
- 13.12.2016
- В сила
- 17.05.2017
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ДИМИТРОВА МЕЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 4711/13.12.2016 г. гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7549 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано след като с влязло в сила решение № * г., постановено по в. т. д. № * г. по описа на ВОС, т. о., е обезсилено решение № * г., постановено по гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХV състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския районен съд и произнасяне по предявените от ищеца „Н.Д.1.” ЕООД, ЕИК *, искове.
Делото е образувано по предявени от „Н.Д.1.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис *, чрез процесуалния му представител – адв. К.Ж., срещу М.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3051.09 лв. /три хиляди петдесет и един лева и девет стотинки/, представляваща уговорено възнаграждение по чл. 3 вр. чл. 4 от сключения между страните договор за поръчка от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 8136.28 лв. /осем хиляди сто тридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща неустойка по чл. 9 от договора за поръчка от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.06.2013 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „Н.Д.1.” ЕООД излага, че на * г. с ответника М.И.Т. сключили договор за поръчка, по силата на който последният като доверител му възложил извършването на действия, с които да му предостави предложения и информация за покупка на недвижим имот в гр. В., срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение на договорните си задължения дружеството предоставило информация на ответника, че е обявен за продажба недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. В., бул. „Сл.” № *, с цена 52000 евро. Посочва, че след извършен оглед на процесния имот с участието на представител на ищеца, доверителят заявил, че принципно харесва имота, но иска да помисли още малко. Няколко дни по-късно ответникът ги информирал, че е размислил и не желае да закупи този имот, а друг, който да е по-изгоден за него. Уверил ги, че същият е сериозен потенциален купувач и иска да продължи да получава оферти и информация за предлагани за продажба имоти от страна на ищеца. Поддържа, че след този разговор дружеството продължило да предлага гореописания имот за продажба и на други клиенти и в тази връзка узнали, че за апартамента има сключен предварителен договор за продажба със сестрата на ответника – П.Ив.Ст., която е закупила имота на
08.11.2012 г. по силата на нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – гр.
В. Твърди, че съгласно сключения договор за поръчка довереникът „Н.Д.*.” ЕООД е изпълнил добросъвестно задълженията си, уговорени в чл. 1 от договора и е предложил на ответника да закупи имота, описан в същата разпоредба. Посочва, че процесният имот е закупен от свързано с ответника лице по смисъла на чл. 4 от договора. Ето защо счита, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на възнаграждението, уговорено в чл. 3 от договора, равняващо се на 3 % от сумата, посочена в чл. 1, а именно 3051.09 лв. /3 % от 52000 евро/. Твърди, че след узнаване за сключения предварителен договор поканили ответника да заплати дължимото възнаграждение, но същият не е извършил плащане и до настоящия момент. Поддържа, че ответникът е неизправна страна по сключения договор за поръчка, като с недобросъвестните си действия е използвал информация, предоставена му от ищеца с оглед покупката на имота.
Посочва, че същият дължи и уговорената в чл. 9 от договора неустойка в размер на 8 % от посочената в чл. 1 сума /8 % от 52000 евро/, равняваща се на 8126.28 лв. Моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
Ответникът М.И.Т., редовно уведомен на * г., не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание от 04.12.2013 г. по гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХV състав, същият се представлява от адв. Мая В. и от адв. В.В., които поддържат становище за неоснователност на заявените искови претенции. Твърдят, че претендираната неустойка е нищожна поради противоречие с морала и добрите нрави. Поддържат, че договорът за поръчка е нищожен, тъй като положеният подпис не е от управителя на фирмата „Н. Д. *” М.К.Н.
Твърдят, че при подписването на договора не е изписан имот, включително и апартамент № *. Правят възражение за нищожност на клаузата, уговорена в чл. 4 от договора за поръчка в частта, предвиждаща задължение за заплащане на уговореното в чл. 3 възнаграждение.
Твърдят, че ответникът не е в добри отношения със сестра си и от години не поддържа с нея никакви отношения. По тези съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание от * г. ищецът не изпраща представител. Същият е депозирал молба по факса, докладвана от съда, в която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от адв. Десислава Петрова, която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Видно от представения в оригинал договор за поръчка /л. 77 от гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХV състав/, на 12.10.2012 г. страните са сключили договор, наименуван „договор за поръчка”, по същество съдържащ белезите и на договор за посредничество, по силата на който ответникът в качеството си на доверител е възложил на ищеца като довереник да извърши следните действия: намиране и предоставяне на подходящи предложения за покупка на недвижим имот и логистична поддръжка на сделката до сключването на окончателен договор за покупко-продажба /под формата на нотариален акт/ срещу договорено възнаграждение в размер на 3 %, но не по-малко от 600 евро, върху цената на недвижимия имот, посочена в чл.
1 от настоящия договор.
Между страните не е спорно, че въз основа на така сключения договор дружеството е предложило на ответника закупуването на недвижим имот с административен адрес: гр. В., бул. „Сл.” № *.
Това обстоятелство се установява и от съвкупния анализ на ангажираните в производството свидетелски показания посредством разпита на свидетелите М.И.Б., Б.Л. Б. /бивши служители на ищцовото дружество/ и Пл. И. Г. /собственик на процесния имот/, съгласно които по отношение на този имот е извършен оглед с участието на ответника и представители на ищеца.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че договорът за поръчка е нищожен, тъй като положеният подпис не е от управителя на фирмата „Н. Д. *” М.К.Н.. Дори това обстоятелство да беше установено в производството, а то не е, следва да се отбележи, че възражение за липса на представителна власт може да прави единствено представляваната страна /в случая ищецът/, а не насрещната страна по договора.
Недоказано е и възражението, направено в първото по делото открито съдебно заседание, че ответникът се е подписал върху бланкет на договора за поръчка, без посочване на конкретен имот в него. Доколкото това възражение е и преклудирано /не е направено в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК/, съдът приема, че процесният договор има за предмет именно апартамент № *, находящ се в гр. В., бул. „Сл.” № *, при посочената в чл. 1 продажна цена – 52000 евро.
В чл. 3 от договора от 12.10.2012 г. е посочено, че доверителят ще заплати на довереника уговореното възнаграждение в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба на имота.
Съгласно чл. 4 от договора в случай, че доверителят лично или свързано с него лице, съобразно кръга на свързаност, описан в същият текст, закупи предложен от ищцовото дружество имот, доверителят се задължава да заплати на довереника уговореното в чл. 3 възнаграждение. Възражението за нищожност на тази клауза съдът приема за неоснователно, доколкото целта й е единствено да не се заобикаля посредника и да не се използва недобросъвестно предоставена от него информация.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * г., от който е видно, че на 08.11.2012 г. е сключен договор между продавача Пл.И.Г. и П.Ив.Ст., по силата на който последната е придобила собствеността върху процесния апартамент № *.
Не е спорно, а и от служебно изисканите справки от НБД „Население” се установява, че ответникът и купувачът на имота П. Ив. Ст. са брат и сестра /роднини по съребрена линия от втора степен/.
В тази връзка е и основният спорен момент в производството, а именно дали със закупуването на имота от страна на свързано с доверителя лице по смисъла на чл. 4 от договора за поръчка е възникнало задължението на ответника да заплати уговореното в чл. 3 възнаграждение, съответно правото на ищеца да иска неговото заплащане.
В производството са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите М.Ив.Б., Б.Л.Б., Пл.И.Г. и П.Ив.Ст.
Съгласно показанията на бившите служители на ищцовото дружество М.Б. и Б.Б., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, ответникът М.Т. се е интересувал от покупка на жилище, находящо се на бул.
„Сл.” № *, предложено за продажба от „Н.Д.*”
ООД. Обяснил им, че търси жилище за възрасна жена и нейния внук. Посочват, че са извършени два огледа на имота с участието на ответника, като при втория оглед са присъствали и негови роднини – възрастна дама, дъщеря й . внучето и още няколко братовчеда. Продавачът Пл. Г. също присъствал на огледите, които се състояли в края на лятото, началото на есента /има се предвид 2012 г./.
Свидетелката М. Б. заявява, че М.Т. я повикал настрани, казал й да си тръгва, както и че той ще се оправи с продавача. Това поведение на ответника било забелязано и от свидетелката Б.Б.
Съгласно показанията на свидетеля Пл.Г.
/собственик на процесния имот/, които съдът цени при условията на чл. 272 ГПК, същият пуснал обява във в. „П.” за продажба на имота. Не го е предоставял за продажба на конкретна агенция.
Имало около 40 посещения за апартамента от физически и юридически лица. В крайна сметка продал имота на купувача П. Ст., която гледала имота заедно с дъщеря си. Двамата сключили предварителен договор в началото на м. октомври 2012 г. Заявява, че М.Т. е бил доведен от фирмата за оглед на имота след подписването на предварителния договор с П. Апартаментът не му харесал и си тръгнал.
Съгласно показанията на свидетеля П.Ст.
/сестра на ответника и купувач на имота/, които съдът цени при условията на чл.
172 ГПК, същата се нуждаела от жилище. Ходила на огледи. Видяла апартамента и сключили предварителен договор с продавача. След един месец оправили документите и се нанесли в едната стая. Посочва, че е видяла обявата от вестник. Заявява, че не контактува с брат си от 3 години, тъй като отношенията им са конфликтни. Твърди, че не е ходила заедно с ответника на оглед.
След съвкупния анализ на коментираните свидетелски показания съдът приема, че в случая може да се направи обоснован извод, че ответникът е неизправна страна по договора за поръчка. След проведените два последователни огледа на имота последният е продаден на свързано с него лице – неговата сестра. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.Ст. относно твърденията за влошените й отношения с ответника, предвид евентуалната й заинтересованост от изхода на спора в полза на нейния брат.
Разпечатката съдържа 44 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ff25024-aff5-41ec-978d-a01f1623aa7b