Определение № 30355 от 21.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30355 гр. София, 21.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ======= като разгледа докладваното от ======= Гражданско дело № 20251110146166 по описа за 2025 година

Поизводството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 226870/15.07.2026 г., подадена от ответника Х. Н. Н. чрез адв.

И. Д., за изменение на постановеното по делото Решение № 13655/08.07.2026 г. в частта за разноските.

Молителят поддържа, че присъдените в полза на ========= разноски не са разпределени правилно между двамата ответници съобразно квотите им в правото на собственост върху процесния имот. Сочи, че отговорността му за главницата и обезщетението за забава е определена съобразно притежаваната от него 1/6 идеална част, поради което в същото съотношение следвало да бъдат разпределени държавната такса, разноските за експертиза и юрисконсултското възнаграждение.

Излага още, че с отговора на исковата молба изрично е заявил, че не оспорва обстоятелствата, за установяването на които ищецът е поискал назначаването на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза, и е възразил срещу допускането им.

Поддържа, че и в откритото съдебно заседание е заявил, че не оспорва реалното количество на доставената топлинна енергия и правилността на неговото изчисляване, тъй като защитата му се основава на възражение за погасителна давност. Поради това счита, че разноските за съдебно-техническата експертиза не следва да бъдат възлагани в негова тежест.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът ========= е депозирал отговор, с който оспорва молбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Поддържа, че разноските са определени правилно, съобразно изхода на спора и приложимата съдебна практика.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Молбата е подадена от надлежна страна, която има правен интерес от исканото изменение, и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

С Решение № 13655/08.07.2026 г. предявените от ========= срещу Д. Е. Х. и Х. Н. Н. обективно и субективно съединени осъдителни искове са уважени изцяло.

Х. Н. Н. е осъден да заплати на ищеца сумата 85,43 лв., равняваща се на 43,68 евро, представляваща главница за доставена топлинна енергия, и сумата 66,08 лв., равняваща се на 33,79 евро, представляваща обезщетение за забава, съобразно притежаваната от него 1/6 идеална част от процесния имот.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 191,67 лв., равняващи се на 98 евро.

По делото ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в общ размер на 200 лв., депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 450 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв.

По държавната такса

Молбата е неоснователна в частта относно държавната такса.

Срещу всеки от двамата ответници са предявени по два обективно кумулативно съединени осъдителни иска – за заплащане на главница и за заплащане на обезщетение за забава.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК при кумулативно съединяване на искове държавна такса се събира по всеки отделен иск. Съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по оценяем иск се събира такса в размер на 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.

Следователно за двата обективно съединени иска срещу Х. Н. Н. се дължи държавна такса в общ размер на 100 лв. – по 50 лв. за всеки иск.

Неоснователен е доводът на молителя, че следва да понесе само 1/6 от общо заплатената от ищеца държавна такса от 200 лв. Квотата му от 1/6 в правото на собственост върху процесния имот вече е съобразена при определяне размера на предявените срещу него искове. Тази квота не може да обуслови намаляване на дължимата за всеки отделен иск държавна такса под минималния размер, установен в тарифата.

Ето защо на молителя правилно е възложена държавна такса в размер на 100 лв., равняваща се на 51,13 евро.

По разноските за експертизи

С Определение № 1159/12.01.2026 г. съдът първоначално е допуснал извършването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза и е определил отделен депозит в размер на 450 лв. за всяка от тях, вносим от ищеца.

На съдебно-счетоводната експертиза е било възложено да определи падежа на всяко отделно вземане, размера на вземанията, за които към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл срок, по-дълъг от три години, както и размера на обезщетението за забава върху непогасените по давност главници. Тези задачи са били свързани с въведеното от Х. Н. Н.

2 възражение за погасителна давност.

След насрочването на делото ответникът е поддържал възражението си срещу допускането на съдебно-счетоводната експертиза, като е заявил, че не оспорва размера на претендираните вземания. Поради това съдът е отменил определението за допускане на съдебно-счетоводната експертиза и такава не е била изготвена и приета по делото.

Съответно в присъдените с решението разноски не е включен депозит за съдебносчетоводна експертиза.

По делото е останала допусната и е била изслушана единствено съдебно-техническата експертиза, за която ищецът е внесъл депозит в размер на 450 лв.

По отношение на този разход молбата е основателна.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба Х. Н. Н. изрично е заявил, че не оспорва обстоятелствата, за установяването на които ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа експертиза, и е възразил срещу събирането на това доказателство.

Ответникът не е оспорил реалното количество на доставената в процесния имот топлинна енергия, правилността на извършеното дялово разпределение и начина на изчисляване на стойността на енергията. Това процесуално становище е поддържано и в откритото съдебно заседание, в което процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не оспорва доставеното количество топлинна енергия и правилността на неговото изчисляване.

Посочените обстоятелства са отчетени като безспорни и в постановеното по делото решение.

Следователно необходимостта от изготвянето на съдебно-техническата експертиза не е била породена от процесуалното поведение на Х. Н. Н.. Още с първото си процесуално действие ответникът е отделил като безспорни фактите, които са били предмет на експертното изследване, и своевременно е възразил срещу допускането на експертизата.

Съдебно-техническата експертиза е била необходима за установяване на исковете срещу другия ответник Д. Е. Х., който не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове и не е отделил като безспорни обстоятелствата относно количеството и стойността на доставената топлинна енергия.

Обстоятелството, че експертизата е била необходима по отношение на единия от субективно съединените ответници, не обуславя възлагането на част от разноските за нея върху другия ответник, който изрично и своевременно е заявил, че не оспорва подлежащите на експертна проверка факти.

Действително Х. Н. Н. е оспорил исковете и е поискал тяхното отхвърляне поради изтекла погасителна давност. Това възражение обаче не е налагало изготвянето на съдебнотехническата експертиза, чийто предмет е бил количеството и стойността на доставената топлинна енергия, правилността на дяловото разпределение и нормативното съответствие на начисленията, а не падежът на отделните вземания и изтичането на погасителната давност.

Въпросите относно падежа на вземанията, тяхното хронологично разграничаване и 3 определянето на размера на непогасените по давност задължения са били включени в задачите на първоначално допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която впоследствие е отменена и за която не са присъдени разноски.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК урежда отговорността за действително извършените и необходими разноски, намиращи се в причинна връзка с процесуалното поведение на насрещната страна. Доколкото Х. Н. Н. своевременно не е оспорил фактите, за доказването на които е изслушана съдебно-техническата експертиза, разноските за нея не се намират в необходимата причинна връзка с водената от него защита.

Ето защо в тежест на този ответник не следва да бъде възлагана сумата 75 лв., представляваща 1/6 от внесения депозит от 450 лв. за съдебно-техническата експертиза.

В тази част постановеното решение следва да бъде изменено.

По юрисконсултското възнаграждение - mолбата е неоснователна в частта относно юрисконсултското възнаграждение.

С постановеното решение съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 100 лв. От него в тежест на Х. Н. Н. е възложена сумата 16,67 лв., представляваща 1/6 от общия размер на възнаграждението. Следователно при разпределянето на юрисконсултското възнаграждение съдът вече е съобразил квотата на молителя от 1/6. Неоснователно е твърдението, че на ответника е възложено юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,13 евро. Посочената в мотивите на решението сума от 51,13 евро представлява равностойността на държавната такса от 100 лв., а не размера на юрисконсултското възнаграждение, възложено в негова тежест. След изключването на сумата 75 лв. за съдебнотехническата експертиза разноските, които Х. Н. Н. следва да заплати на ищеца, възлизат на:

– 100 лв., равняващи се на 51,13 евро, държавна такса за двата предявени срещу него иска; – 16,67 лв., равняващи се на 8,52 евро, представляващи 1/6 от определеното юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на дължимите от молителя разноски възлиза на 116,67 лв., равняващи се на 59,65 евро. Ето защо Решение № 13655/08.07.2026 г. следва да бъде изменено в частта за разноските чрез намаляване на присъдената срещу Х. Н. Н. сума от 191,67 лв., равняващи се на 98 евро, на 116,67 лв., равняващи се на 59,65 евро.

В останалата част молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 13655/08.07.2026 г., постановено по гр. д. № 20251110146166 по описа за 2025 г. на Софийския районен съд, 34 състав, в частта за разноските, като вместо постановения диспозитив:

„ОСЪЖДА Х. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на =========, ЕИК =========, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 191,67 лв., равняваща се на 98 евро, представляваща 4 сторени по делото разноски“,

ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ОСЪЖДА Х. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на =========, ЕИК =========, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 116,67 лв., равняваща се на 59,65 евро, представляваща сторени по делото разноски.“

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 226870/15.07.2026 г., подадена от Х. Н. Н. чрез адв.

И. Д., в останалата част – за намаляване на присъдените разноски за разликата над сумата 116,67 лв., равняваща се на 59,65 евро, представляваща сторени по делото разноски до сумата 191,67 лв., равняваща се на 98 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5