Решение № 38 от 05.04.2024, Районен съд - Луковит
- Съд
- Районен съд - Луковит
- Дело
- Гражданско дело 496/2021
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 05.04.2024
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 24 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 3, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 8, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 103, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 194, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Луковит, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Ивета Г. Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20214320100496 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл.
86 ЗЗД
Ищецът **** Луковит, ЕИК *****, с адрес: ******, представлявана от ***** чрез адв. А. С. А. е предявила срещу ответника ***** ***** ЕИК ****, седалище и адрес на управление *****, представлявано от Д. П. С., обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 , ал.1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в общ размер на 19 149,53 лева – сборна главница, произтичаща от Договор за аренда на земеделска земя от 07.08.2015 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Луковит с вх. № **** и вх. рег. № **** от 13.08.2015 г., ***** за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., както и сумата от общо 3304,32 лева – сборна лихва за двете стопански години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д. № 192/2020 г. на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.
Твърденията на ищеца в исковата молба са, че между страните е сключен на 07.08.2015 г. Договор за аренда на земеделска земя, който е вписан в Служба по вписвания при РС Луковит, по силата на който **** Луковит в качеството си на арендодател е предоставила на ответното дружество 144 бр. земеделски имоти, подробно описани в договора, за срок от 7 стопански години срещу задължението на арендатора - ответното дружество да заплаща годишно арендно плащане в размер на 24 лв./дка или общо за цялата площ на арендованите имоти 637,894 дка арендното плащане е в размер на 15 309,53 лв.
Твърди се че по чл. 7 страните са уговорили годишното арендно плащане да се дължи еднократно с една вноска в съответната стопанска година, не по-късно от средата на м.ноември, а в чл. 15 са уговорили неустойка в размер на законната лихва върху дължимата сума в случай на забава на арендатора за заплащане на дължимата рента. Твърди се, че ответникът е извършвал нередовно плащания на задълженията си за заплащане на годишните арендни вноски. Ответникът дължал сума в размер 3840 лв. за стопанската 2017/2018 година, а за стопанската 2018/2019 година дължал цялото арендно плащане в 1 размер на 15 309,53 лв. Предвид забавата се дължала и сборна лихва в размер на 3304,32 лв. за двете стопански години. Вземанията на **** Луковит произтичат от цитирания договор за аренда на земеделска земя и са осчетоводени в счетоводните регистри на ****та и ищецът е упражнил правото си по чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 ГПК да поиска от РС Луковит издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ - извлечение от счетоводните си книги във връзка с вземанията, произтичащи от договора за аренда, като по ч.гр.д.
№192/2020 г. по описа на съда е издадена такава заповед, както и изпълнителен лист.
Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с това, че ответното дружество е направило писмено възражение в законовия срок срещу заповедта за изпълнение. Моли да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение.
Претендира разноските в настоящето и в заповедното производство.
В отговора на исковата молба, уточнен с молба от 13.04.22 г. и в първото съдебно заседание не се оспорва сключването на договора за аренда. Направено е възражение за неизпълнение от страна на арендодателя **** Луковит на задължението си да предаде земеделските земи, предмет на договора в състояние, годно за земеделска обработка, каквото е предназначението, предвидено в договора. Твърди се, че от общо по договор 637,897 дка арендовани площи, реално обработваеми са само 501 дка. Също така се твърди, че дружеството е извършило почистване на два парцела - с номера **** и ****, включени в процесния договор за аренда, за което е заплатило сумата от 3840 лв. с ДДС. Заявява, че прави възражение за прихващане с дължимата арендна вноска за стопанската 2017/2018 г., със сумата 3840 лв. за почистването на двата имота, като се твърди, че има и молба, входирана на 10.05.2018 г. в **** Луковит, с която ответното дружество е направило волеизявление сумата да бъде приспадната от дължимата арендна вноска за стопанската 2017/2018 г. Освен това, прави възражение за прихващане по чл. 101 от ЗЗД със свое вземане срещу ищеца по изпълнителен лист № 14 от 14.04.2015 г. по адм.дело № 202/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч за сумата 1100 лв. и касае присъдени разноски.
В първото съдебно заседание законният представител на ответното дружество пояснява, че негодността на част от земеделските земи за земеделска обработка се изразявала в следното – имотите се намирали в близост до река Вит, в тях имало натрупани камъни, изкопани от багери дупки, обрасли били с храстовидна и дървесна растителност.
По отношение възражението на ответника, че част от арендованите имоти са били негодни за земеделска обработка, ищецът възразява, че не е направено в едногодишния срок по чл. 23, ал. 1 от ЗАЗ.
По отношение възражението за прихващане по чл. 101 от ЗЗД с вземане на ответника срещу ищеца по изпълнителен лист № 14 от 14.04.2015 г. по адм.дело № 202/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч за сумата 1100 лв., ищецът възразява, че вземането на ответника е погасено по давност.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 192/2020 г. по описа на РС – Луковит съдът е издал в полза на заявителя **** Луковит – настоящ ищец, Заповед № 112 от 01.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против длъжника – настоящ ответник ***** ЕООД за следните суми: 19149,53 лева – сборна главница по Договор за аренда на земеделска земя от 13.08.2015 г.; 3304,32 лева – сборна лихва и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.05.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 449,08 лева – разноски по делото за държавна такса. Като обстоятелства, от които произтича вземането са посочени: дължими, но незаплатени арендни вноски по 2
Договор за аренда на земеделска земя, сключен с **** Луковит с вх. № **** и вх. рег. № **** от 13.08.2015 г., ***** на Служба по вписванията при РС Луковит и лихви върху тях, изчислени към 15.05.2020 г., а именно: за стопанската 2017/2018 г. – главница в размер на 3840.00 лева и лихва в размер на 973.87 лева и за стопанската 2018/2019 г. – главница в размер на 15309.53 лева и лихва в размер на 2330.45 лева. Приложено е извлечение от счетоводните записвания на **** Луковит за задължения към 15.05.2020 г. за незаплатена арендна цена по Договор за аренда на земеделска земя вх. № ****/13.08.2015 г., в което са отразени задълженията на ответното дружество за арендна цена и лихви за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от длъжника, поради което и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключване между страните на Договор за аренда на земеделска земя от 07.08.2015 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Луковит вх. № **** и вх. рег. № **** от 13.08.2015 г., *****. Видно от същия **** Луковит като арендодател е предоставила под аренда на ответното дружество като арендатор земеделска земя – частна общинска собственост – описаните в чл. 1 от договора 144 броя имоти, находящи се в землището на с.
****, за срок от 7 стопански години, считано от стопанската 2015/2016 г., срещу задължението на арендатора да заплаща годишно арендно плащане в размер на 24 лв./дка или общо за 637,897 дка в размер на 15309,53 лв. /чл. 5/. Страните са уговорили арендното плащане да се извършва еднократно - на една вноска в съответната стопанска година, не покъсно от средата на месец ноември /чл. 7/. В чл. 11 е уговорено задължение на арендодателя да предаде земята в състояние, годно за земеделска обработка. В чл. 15 от договора е уговорена неустойка /обезщетение за забава/ в случай на забава на арендатора за заплащане на дължимата арендна вноска в размер на законната лихва върху дължимата сума до окончателното й изплащане.
Не спорно, че процесният договор за аренда на земеделска земя е сключен след проведен публично оповестен конкурс. По делото е представена декларация от 15.07.2015 г. от управителя на ответното дружество Д. П. С., с която е декларирал, че е запознат с условията на конкурса и с представения проект на договор, както и че е извършил оглед на недвижимите имоти и констатирал, че състоянието им не се различава от описанието в конкурсните условия и съставената експертна оценка и няма претенции към арендатора за необективна информация.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността на посочения документ досежно автентичността на подписа, положен за управителя на ответното дружество, поради което съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК, като е указал, че тежестта за доказване неистинността /неавтентичността/ на документа е върху ответното дружество. В рамките на производството по чл. 193 от ГПК съдът е назначил съдебнографическа експертиза. Същата обаче не е извършена поради невнасяне от страна на ответника на определения депозит за вещо лице, поради което съдът е отменил определението си за допускането й. При това положение съдът намира за недоказано направеното оспорване на истинността документа – декларация от 15.07.2015 г. за запознаване с условията на конкурса и оглед на недвижимите имоти.
По искане на ответника е допусната съдебна агротехническа експертиза от вещо лице агроном. Съгласно заключението арендованите с процесния договор земеделски земи към датата на сключване на договора 07.08.2015 г. не са били годни всичките за земеделска обработка. Това наложило да се извърши почистване на имотите от големи тежки камъни, дървета, чакъл, пясък и др., които пречат на земеделската обработка. Според вещото лице някои от имотите са около поречието на река Вит и са натрупани с камъни, храсти и изкопани дупки от багери, които копаят пясък, други от имотите изглеждат не като ниви, а като гора. Вещото лице посочва, че се е наложило арендаторът да наеме тежка техника, която той не притежава, за да почисти по-големите имоти - № **** с площ 55,791 дка и № **** с площ 26,114 дка в местност „Средния рът“ в землището на с. ****, като вещото лице 3 се позовава на фактура № *****/10.01.2017 г., издадена от ***** на стойност 3840 лева за извършената услуга. Според заключението от всичките 637,897 дка арендована земя, обработваемата е 501.000 дка, а необработваемата е 136,897 дка, като до този извод вещото лице е стигнало въз основа на данни, предоставени от ответника. В останалата част заключението не следва да се коментира, доколкото вещото лице си е позволило да дава отговори на правни въпроси, което не е от компетентността му.
По делото е представена молба от ответното дружество, входирана на 10.05.2018 г. в **** Луковит, с която моли да му бъде приспадната от наема за 2017/2018 г. по процесния договор за аренда сумата от 3840 лв. с ДДС, която е заплатил на трето лице за почистване на два от арендованите имоти с приложение фактурата, коментирана от вещото лице по агротехническата експертиза.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по процесния Договор за аренда на земеделска земя от 07.08.2015 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Луковит вх. № **** и вх. рег. № **** от 13.08.2015 г., ***** от ответното дружество ***** ЕООД са извършвани арндни плащания, както следва:
Разпечатката съдържа 27 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ff1e762-d64b-4c4b-a9e5-f4c06599eeb5