Решение № 4358 от 04.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4358 гр. София, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100505227 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. П.С., срещу решение № 20001204 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 22331/2021 г. на СРС, ГО, 26 състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, че ищцата И. И. В. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1499,43 лв. – цена на потребена топлинна енергия за периода 01.01.2008 г. – 01.01.2009 г. и сумата 286,33 лв.

– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.03.2008 г. – 30.03.2009 г., за събирането на които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 6072/2012 г. на СРС, ГО, 117 състав, и е образувано изп.д. № 20177860400171 по описа на ЧСИ М.М., тъй като вземането на дружеството за посочените суми е погасено по давност.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради в противоречие със задължителната съдебна практика – т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

С отговора на исковата молба, подаден от ищцата И. И. В., чрез адв. Н. К., се поддържа правилност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване.

1

Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

От фактическа страна по делото е установено следното:

От данните, съдържащи се в изпълнително дело № 20177860400171 по описа на ЧСИ М.М. се установява, че същото е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД вх. № 2516/30.01.2017 г., въз основа на представен изпълнителен лист от 08.04.2016 г. по гр.д. № 6072/2012 г. на СРС, ГО, 117 състав, издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.03.2012 г. по същото дело на СРС. Няма данни за датата на влизане в сила на заповедта, но следва да се приеме, че най-ранният момент на влизането й в сила е на 24.04.2012 г. (с оглед дата на издаването й и разпоредбата на чл. 416, вр. чл. 414, ал. 2 ГПК).

В молбата за образуване на изпълнителното дело изрично е посочено, че на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дружеството възлага на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението, тоест изпълнителния способ, който да бъде приложен.

Със запорно съобщение № 6589/15.06.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. И. В..

С молба вх. № 2322/22.07.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискало налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата и насрочване на опис на движимите вещи, собственост на същата.

Със запорно съобщение № 14882/10.11.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на И. В., като последният е вдигнат на 02.01.2020 г.

От правна страна настоящият състав намира следното:

С отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК се реализира защитата на ищеца при материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение.

Искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такъв факт е погасяване на вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради изтичане на предвидения в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишен погасителен давностен срок. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за 2 изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.

418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, висящият изпълнителен процес не спира течението на погасителната давност, а погасителният давностен срок се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие преди настъпване на перемпцията.

Съгласно практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото дори срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да е изтекъл към датата на молбата, съдебният изпълнител е длъжен да предприеме поисканото действие и за прекъсването на давността е без значение дали е сторил това по новообразувано изпълнително дело или по съществуващото такова - решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 3 от 4.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 3 г. на ВКС, IV г. о.

В случая, петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече най-рано на 24.04.2012 г., не е изтекъл към подаване на исковата молба на 19.04.2021 г.. Същият е прекъснат на 30.01.2017 г., когато с молбата на „Топлофикация София“ ЕАД за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал да се предприеме изпълнителен способ за събиране на вземането по преценка на ЧСИ - изрично е възложил на частния съдебен изпълнител, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, да бъде определен начинът на изпълнението. От 30.01.2017 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е прекъсван на 15.06.2019 г. - с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на И. И. В., на 22.07.2019 г. - искането на дружеството за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата и за насрочване на опис на движимите вещи, собственост на същата, и на 10.11.2019 г. - с налагането на запор върху банковите сметки на И. В.. За прекъсването на давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД е ирелевантно дали предприемането на действия по изпълнение е поискано по висящо или по перемирано изпълнително дело (по изложените по-горе съображения).

Поради несъвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено изцяло, включително в частта за разноските, и вместо него - постановено друго, с което искът бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество следа да бъдат присъдени направените от него разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции - сумата 54,98 лв. държавна такса за въззивната инстанция. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника и сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството пред двете инстанции, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20001204 от 06.01.2022 г. по гр.д. № 22331/2021 г. на СРС, ГО, 26 състав, изцяло, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. И. В. против „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че „Топлофикация София“ ЕАД няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към И. И. В. за сумата 1499,43 лв. – цена на потребена топлинна енергия за периода 01.01.2008 г.

– 01.01.2009 г. и за сумата 286,33 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за 4 периода 02.03.2008 г. – 30.03.2009 г., за събирането на които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 6072/2012 г. на СРС, ГО, 117 състав, и е образувано изп.д. № 20177860400171 по описа на ЧСИ М.М., тъй като вземането на дружеството за посочените суми е погасено по давност.

ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 254,98 лв. разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5