Решение № 3064 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3064 гр. София, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100508991 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №8331/21.05.2023 г., постановено по гр.д. №44709/2022 г. по описа на Софийски районен съд, по иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от Г. Г. Г., ЕГН: ********** срещу С.о., съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 3500 лева, предявена като частичен иск от обща сума в размер на 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от падане поради неравна настилка на стълби в парк „Княз Борисова градина“ в гр. София и непочистване на същите от паднали листа, ведно със законната лихва от 18.08.2022 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил частичния иск за разликата над уважения размер от 3500 лева до предявения размер от 5000 лева.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата, в която се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че съдът не бил подложил събраните доказателства на адекватна преценка, поради което не бил отчел правилно интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Правилно съдът бил преценил, че ответната община носи отговорност за като собственик на настилките в процесния парк, който е длъжна да поддържа. Неправилно било възприетото от съда, че така 1 определеното обезщетение в размер на 3500 лева отговаряло на реално претърпените от ищцата болки и страдания. От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се установявало, че ищцата била получила счупване на V-та (пета) метатарзална кост на ляво стъпало, както и контузия (болка и оток) на лявото стъпало.

Получените травми довели до необходимост от поставяне на ортеза на лява глезенна става за период от 35 дни, като вещото лице посочило, че занапред мястото щяло да бъде по-податливо на фрактури, както и че периодът на пълно възстановяване на ищцата бил 3 месеца. Възстановяване на ищцата от процесните травми не било настъпило и до настоящия момент. Същата все още изпитвала силни болки в областта на глезена, които се засилвали при по-голямо или продължително натоварване на крайника. Все още бил налице оток в областта на крайника и не било настъпило пълно възстановяване на функцията на крайника. Към момента на инцидента детето на ищцата било на 3 месеца, като процесните травми довели до невъзможност ищцата да полага нужните грижи както за детето си, така и за себе си, което било наложило наемането на детегледачка. Ищцата не можела да приема обезболяващи медикаменти за силните болки, тъй като това било противопоказно за кърменето на бебето й. В продължение на 10 дни си поставяла антикоагулантни инжекции в корема, които били скъпоструващи. Всичко това се отразило неблагоприятно и на финансовото състояние на ищцата и семейството й, тъй като тя не получавала възнаграждение, предвид факта, че била в отпуск по майчинство, а процесните травми довели до големи непредвидени разходи за медикаменти, прегледи, детегледачка и т.н. Всичко това довело до постоянен стрес, който се отразил неблагоприятно върху психическото състояние на ищцата и довело до намаляване на количеството кърма. Последната изпадала в депресивни състояния породени от притеснение, че не може да се грижи качествено за детето си, че е в тежест на партньора и близките си и не може да води нормален начин на живот. Освен приетата по делото СМЕ, пред първата инстанция бил разпитан св. С.

– партньор на ищцата и пряк очевидец на случилото се, чиито показания били потвърдили изложените в исковата молба обстоятелства. Предвид изложеното, тази съвкупност от душевни и физически болки не била преценена правилно от първоинстанционния съд, който бил определил размер на вредите, който не съответствал на интензитета на вредите, който ищцата е понесла и продължава да понася, поради което въззивницата намира, че съдът е нарушил принципа на справедливост на обезщетяването, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Счита, че фактът, че ищцата била „в сравнително млада възраст“ не следвало да бъде разглеждан като задължителен признак за това, че възстановяването от процесите травми щяло да бъде бързо и безпроблемно. Ето защо моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи иска в пълния предявен размер. Претенидра разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 2 ответника – С.о., в който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.

Правилно съдът бил отчел обстоятелствата по делото и възстановителния период за ищцата, като при определяне на обезщетението съдът бил съобразил както физическото състояние на ищцата по време на лечението и след него, така и психичното й състояние, вследствие преживяния стрес и безпокойство. При определяне на справедливото обезщетение съдът бил съобразил икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на увреждането. Ето защо моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен за разглеждане е частичен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно правилността на атакуваното решение въззивният съд намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е производна за възложителя на работата, като възниква доколкото е налице виновно и противоправно поведение на извършителя на работата и зависи изцяло от обема на отговорността на причинителя, която е лична и виновна по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Достатъчно е да се касае за дейност, която се осъществява по възлагане на този работодател и при или по повод изпълнението й да са причинени вредите, без да е необходимо се персонифицира прекия причинител на увреждането – работник или служител на работодателя. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях 3 е причинил тези вреди.

За да възникне притезателното право на увредения да претендира обезщетение от претърпяното вредоносно деяние срещу С.о. за обезвреждане на имуществени и неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа от С.о. чрез своето действие или бездействие.

Не е спорно между страните във въззивната инстанция, че ответникът С.о. е отговорна за поддържането на площите, принадлежащи към Парк „Княз-Борисовата градина“ на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС и §7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА като същото се установява и от представения по първоинстанционното производство Манипулационни планове за обект Парк „Борисова градина“ с възложител С.о., чрез дирекция „Зелена система“, и изпълнител „ОП Паркове и градски градини“.

От събраните по делото гласни доказателства, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е направил извода, че именно поведението на ответника, изразяващо се в бездействие на компетентните длъжностни лица и липса на предприети фактически действия по привеждане на настилките на територията на парк „Борисова градина“ в състояние, което да гарантира безопасност на пешеходците, е довело до увреждането на ищцата, доколкото в процесния участък на стълбите, в близост до Езерото с лилиите се установява, че настилката е бил в лошо техническо състояние, като част от стъпалата са били отчупени и неравни, били са покрити с непочистени листа, което е довело до това ищцата да се спъне в стълбите и да падне на земята.

Общината е предприела действия по поддържане на процесния парк видно от приложената документация по възлагане на дейности в тази насока от дирекция „Зелена система“-СО на изпълнителя „ОП Паркове и градски градини“, но това обстоятелство не може да освободи общината от отговорност за вреди, причинени в резултат на неправилно стопанисване на парка.

Спорът във въззивното производство се концентрира върху въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на процесния инцидент.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по 4 реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите /Решение № 39 от 07.05.2020 г. по т. д. № 1184 от 2019 г.; Решение № 128/01.08.2017 г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т. о.;

Решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО; Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г., ІІ т. о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т. д.№ 157/2011 г. І т. о. и др/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобразят установените от СМЕ и от свидетелските показания претърпени от ищеца физически и психически болки и страдания, техния интензитет и продължителност, възстановителният период, възможността за пълно оздравяване, възрастта и общото здравословно състояние на пострадалата.

Видно от приетите по делото амбулаторни листове от 01.04.2022 г., 11.04.2022 г., 12.05.2022 г. и 16.05.2022 г., фактура и касова бележка от 01.04.2022 г., на 01.04.2022 г. ищцата е претърпяла следните травматични увреждания – счупване на пета поредна ходилна кост на лявото стъпало, както и контузия (болка и оток) на лявото стъпало, което наложило поставяне на ортеза за глезенна става за период от 35 дни, както се потвърждава и от неоспореното от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. От заключението на вещото лице също така се установява, че предвид локализацията, морфологията и начина на лечение на счупването на 5-та ходилна кост на лявото стъпало, периодът за пълно възстановяване на функцията на левия крак на ищцата е около 3 месеца. Не са налице данни за настъпили усложнения или затегнато протичане на травмата. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице посочва, че мястото на счупването ще бъде по-податливо на счупвания за в бъдеще в сравнение с друго място на същата кост, където не е настъпило счупване.