Решение № 2507 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2507 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110209860 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д - чл.63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от В. С. Р. срещу Наказателно постановление № 23-4332007508 от 03.05.2023 г., издадено от Д.Д.Д. – Началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя В. С. Р. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 (десет) лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата си В. С. Р. излага съображения в посока незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като конкретно сочи, че е предприел десен завой на жълт сигнал на светофара. В допълнение навежда довод и за липса на компетентност, поради което моли за анулиране на процесния санкционен акт.

С оглед на изложеното се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят В.

С. Р., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

В постъпили писмени бележки от гл. юрисконсулт В.П. упълномощен представител на 1 въззиваемата страна се иска съдът да остави без уважение подадената жалба и да потвърди като законосъобразно и правилно обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и в хипотезата на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.03.2023 г. около 23:03 часа в гр. София по бул. “Околовръстен път”, с посока на движение от бул. “Климент Охридски” към бул. „Симеоновско шосе“, жалбоподателят В.

С. Р. управлявал регистрирания на името на „Окей Супертранс“ АД лек автомобил марка и модел “,,***''” с рег. № ,,***''. На кръстовището на бул. „Околовръстен път“ и бул.

“Симеоновско шосе” жалбоподателят В. Р. приближил и навлязъл на жълт сигнал в кръстовището и преминал с автомобила си, като направил десен завой от същото, при забранен червен сигнал на светофарна уредба, работеща в автоматичен режим. Това обстоятелство било забелязано от полицейски служители при 07 РУ – СДВР, един от които бил свид. Ц. А. от 07 РУ – СДВР, които били след автомобила, който управлявал жалбоподател Р. и спрели същия за проверка. При проверка водачът не представил контролен талон към СУМПС.

В тази връзка и на жалбоподателя В. С. Р. от свид. Ц. А.а от 07 РУ – СДВР бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 243156 от 29.03.2023 г. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП, а именно за това, че на същата дата не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и за нарушение на чл.

100, ал. 1 от ЗДвП за това, че не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Актът бил съставен от свидетеля Ц. А. в присъствието на жалбоподателя и на свид.

Я.Х.. В акта, на мястото където следвало да бъде положен подписа на нарушителя е отбелязано, че последният – жалбоподателята В. Р. отказва да подпише процесния процесуален документ, като този отказ бил удостоверен с посочване на три имена и подпис на един свидетел.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното Наказателно постановление № 23-4332-007508 от 03.05.2023 г., от Началник на Сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя В. С. Р. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева.

2

По доказателствата:

Изложените фактически обстоятелства съдът прие въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетел Ц. А. А. - актосъставител, както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: съпроводително писмо, справка картон на водача; Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България, Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Република България и други.

Настоящият съдебен състав възприе с доверие показанията на свидетеля Ц. А. от 07 РУ – СДВР, като прецени същите за обективни, безпротиворечиви и в достатъчна степен информативни. Макар и с липсваща детайлност относно събитийната подреденост, показанията на сочения свидетел разкриват в нужната степен хронологията на събитията, позиционирането на процесния автомобил на кръстовището и следването на същия от патрулната кола. От показанията на сочения свидетел се извежда още информация относно поведението на жалбоподателя на пътя и предприетата от него забранена маневра /преминаване на червен сигнал на светофара/, възприета от свидетеля А. и колегата му.

Липса на ясен спомен, свидетелят изразява единствено по отношение на това дали санкционираното лице е подписало акта или е отказало да подпише същия. От показанията на свидетеля А. се черпи информация и за другото вменено на жалбоподателя нарушение – непредставяне на контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство, по отношение на което соченият свидетел категорично заявява, че водачът не е носил и съответно не е представил такъв.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства, приобщени по делото, които са надлежно приложени към останалите доказателствените материали, поради което настоящият съдебен състав ги кредитира, доколкото същите допълват събрания от съда гласен доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация санкционирано лице с атакуваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, 3 независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Видно от приложените копия от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР и Заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. безспорно е налице компетентност на издателя на НП и лицето съставило акта за установяване на административно нарушение.

На следващо място обаче, настоящият съдебен състав намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗАНН както АУАН, така и наказателното постановление следва да съдържат точно и коректно посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени.

В същото време обаче, съдът счита за необходимо да отбележи, че при съставяне на процесния АУАН, на мястото, предвидено за полагане подписа на нарушителя, е отбелязан отказ от страна на същия. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН „когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта“. Именно указаното изискване, според настоящата съдебна инстанция, не е изпълнено, доколкото видно от разписката към процесния акт в нея фигурират единствено три имена и подпис на свидетеля П.С.П., без посочване на точен адрес на същия. Отделно от това нормата на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН въздига в императивно задължение посочването на имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, без да прокарва разграничение между отделните категории свидетели. Поради изложеното, констатирайки наличието на указания порок, свързан с неотразяване на императивно предвидените данни на свидетеля, удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта и/или разписката, съдът намира за опорочена и самата процедура по удостоверяване отказа на нарушителя. Във връзка с последното съдът, считайки за силно компрометирана процедурата по удостоверяване отказа на санкционираното лице В. Р. да подпише процесния акт, намира, че е налице процесуално нарушение от категорията на съществените – такова, довело до нарушаване правата на наказаното лице.

Предвид това и издаденото въз основа на посочения процесуален документ постановление следва да бъде отменено.

По отношение нарушението на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Отделно от изложеното в процесния АУАН е изрично посочено, че с действията си на 29.03.2023 г. в 23.03 часа, жалбоподателят В. С. Р. е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1, предл. 2 ЗДвП. Административно наказващият орган обаче не е възприел указаната правна 4 квалификация и е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението в атакуваното НП се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП по своята правна природа е бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП административнонаказващият орган е приел, че на процесното кръстовище /на ул.

„Околовръстен път“ и бул. „Симеоновско шосе“/, оборудвано със светофарна уредба, жалбоподателят В. Р. приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната уредба. Никъде в текста на НП обаче не е посочено кой е конкретният текст, който вменява задължение на участниците в движението да не преминават при подаден червен сигнал на светофарна уредба. Разпоредбата на чл. 6 т. 1 ЗДвП не посочва при какви светлинни сигнали, какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗДвП, Министърът на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредби условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, като такъв подзаконов нормативен акт представлява Наредба № 17/23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. Така, бланкетната по характер разпоредба на чл. 6, т. 1 ЗДвП се допълва от друга разпоредба, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при подадени различни по цвят светлинни сигнали на светофарна уредба. В чл. 57 от ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено посочването на „законните разпоредби които са били нарушени виновно”. Като не е посочил точно конкретната норма въвеждаща задължение за водачите на ППС да не преминават през кръстовище при червен сигнал на светофарната уредба, наказващият орган не е изпълнил задължението си да допълни и посочи точната правна норма, която е била нарушена и която вменява задължението на водача, съобразно конкретния светлинен сигнал по смисъла на чл. 31, ал. 7, т. 1 -4 ППЗДвП.