Решение № 1022 от 05.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1022 гр. София, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100504243 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.е“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20228600400172 по описа на ЧСИ В.М. срещу постановление от 18.03.2022 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да намали разноските по изпълнението.

Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди, че неправилно е определено възнаграждение както за образуване на изпълнително дело, така и за представителство по изпълнителното дело, тъй като не били предприемани изпълнителни действия. Поддържа, че на 09.03.2022 г. сумата по изпълнителния лист била платена доброволно. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Взискателят в производството В.Г.Б. не е представил възражение срещу жалбата в законоустановения срок.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител В.М. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20228600400172 по описа на ЧСИ 1

В.М. е образувано по молба от В.Г.Б. от 09.03.2022 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.03.2022 г. по гр.д. № 571/2021 г. по описа на Апелативен съд – гр.

Пловдив, с който ЗАД „Д.Б.Ж.И З.е“ АД е осъдено да заплати на В.Г.Б. сумата от 45000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 03.03.2019 г., ведно със законната лихва от 27.03.2019 г. до окончателното плащане на главницата.

Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 09.03.2022 г., с който взискателят и упълномошения адвокат А.Б. са уговорили адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1342 лева, която е платена към датата на сключване на договора.

В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът има задължение от 1342 лева – адвокатско възнаграждение.

На 18.03.2022 г. ЗАД „Д.Б.Ж.И З.е“ АД е подало възражение против определените разноски в изпълнителното производство в частта относно адвокатското възнаграждение.

С Постановление от 18.03.2022 г. ЧСИ В.М. е постановил отказ да намали приетите по делото разноски.

Съдът намира от правна страна следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение.

Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление от 18.03.2022 г., по изпълнително дело № 20228600400172 по описа на ЧСИ В.М.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло и в брой.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност 2 на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, ал.

1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител да извършва изпълнителни действия по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ, поради което и не е дължимо възнаграждение за процесуално представителство по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Следователно адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „ЗАД „Д.Б.Ж.И З.е“ АД, ЕИК-******* длъжник по изпълнително дело № 20228600400172 по описа на ЧСИ В.М.

Постановление от 18.03.2022 г., с което е оставено без уважение искането за намаляване на адвокатско възнаграждение в частта над сумата от 200 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 09.03.2022 г. между взискателя В.Г.Б. и адв. А.Б. до размер от 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3