Решение № 752 от 07.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. София, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100508473 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С.Д.НА В. Р. /СДВР/ срещу Решение № 20105481 от 26.04.2021 г . постановено по гр.д.

№42997/2020 г на СРС, 70 състав, с което е уважен предявеният от П. ГР. П., ЕГН ********** срещу СДВР иск по чл.187, ал.6 вр. ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата 1956.56 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 04.09.2017г. до 03.09.2020г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020г. до окончателното погасяване, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 249.92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2017г. до 03.09.2020г., вкл., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.

Изложени са доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа, че съдът не бил изложил мотиви относно приложението на Наредба № 8121з-592/02.06.2015 г. и Наредба № 8121з-779/02.08.2016 г., издадени от М.НА В Р., като решението 1 било основано единствено на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Не били обсъдени възраженията в отговора на исковата молба, като липсвали аргументи относно приетото, че преобразуваните по посочената от ищеца методика часове нощен труд се превръщат в извънреден труд, доколкото същите не са реално изработени.

Излага, че съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно и допълнително, а в чл. 178, ал.

1, т. 3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение се изплаща и такова за извънреден труд, а също и за нощен. Съгласно чл. 187, ал. 1 и, ал. 3 от ЗМВР, за работещите на 8, 12 или 24 - часови смени, работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, като в периода от 2014 до момента на предявяване на претенцията са действали три Наредби, като в тези от 2015 г. и от 2016 г., уредбата за преобразуването на положения нощен труд към дневен не е предвидена. Според въззивника, тълкуването на последвалите нормативни актове досежно процесния случай сочи, че волята на законодателя е нощният труд на служителите на МВР да не бъде преобразуван в дневен. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че в сега действащата Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, също не било предвидено такова преобразуване. Отделно от това, в хипотезата на извънреден труд при сумирано отчитане на работното време при работа на 24-часови смени съдебната практика на ВКС непротиворечиво приемала, че е приложима изричната разпоредба в специалния закон, поради което няма основание за субсидиарно прилагане на Кодекса на труда (Определение 405/22.04.2016 г. по дело 1513/2016 г. на ВКС, ГК, 4- то Г. О.). Липсата на специална норма не можело да се преодолее с аналогично приложение на друг акт, тъй като е налице е несъвместимост между уредбата п о ЗМВР и по КТ. Дори и да се приемело, че уредбата по КТ и НСОРЗ е приложима за служители на МВР, при определена по чл. 140, ал. 1 КТ нормална продължителност на работното време през нощта - 7 часа и коефициент за преизчисляване - 1, 143, като частно на нормалната продължителност за дневния и нощния труд, то преизчисляването целяло компенсиране на работещите, което се осъществявало посредством 2 увеличаване на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните дни в дневни. Изложеното показвало, че преизчисляването има отношение към увеличеното заплащане на нощния труд, но не и към натрупването на часове, чието надвишаване след преизчисляването да акумулира извънреден труд. Сочи, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 (отм.) е предвидено преизчисляването с цел повишено заплащане, а по действалата към момента на предявяване на иска нормативна уредба, ищецът не е положил извънреден труд, тъй като липсват доказателства и твърдения същият да е Р.л на смени, надвишаващи 24 часа. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени..

Въззиваемият - ищец П. ГР. П. оспорва въззивната жалба и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно.

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 12.05.2021 г и е обжалвано в срок на 25.05.2021 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да уважи исковете СРС е приел, че в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, поради което трябва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143, като в противен случай държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение.

Ищецът е положил нощен труд от 1823 часа, които не са му заплатени според посочения коефициент. За периода работното време е изчислявано сумирано на тримесечие. При сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното време, съобразено с методиката на чл. 9, ал. 2 от Н аредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ / и съгласно графиците на дежурства на ищеца за 3

12 - часови смени за периода 04.09.2017 г. – 03.09.2020 г., полученият труд от преизчисляване на нощния в дневен с коефициент 1.143 възлиза на 2083.63 часа. Изчислено върху дневната му часова ставка, увеличена с 50 %, възнаграждението за разликата от 260.63 часа възлиза на сумата 1956.56 лв.

Приел е, че за разликата от 260.63 часа се дължат по чл. 187, ал. 6 вр., ал. 5, т.

2 ЗМВР сумата 1956.56 лева. При тези изводи, СРС е приел, че главния иск следва да се уважи до пълния предявен размер 1956.56 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му -04.09.2020 г.

Решението на СРС е неправилно.

Според чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.

Нормата на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график.

Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал.

2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен 4 труд се определя със заповед на М.НА В Р., докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР /.

В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на М.НА В Р. да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143.

Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните Р. /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл. 3, ал. 3 и на двете е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства н а чл. 187, ал. 3 ЗМВР . Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на М.НА В Р., в която в т.

1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 5

2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.

Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден труд и за това следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на М.НА В Р. тарифна ставка. Не могат да се споделят мотивите на СРС, че е налице празнота ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл.

9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.

Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.