Решение № 20912 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20912 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20221110135309 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу Н. С. Г., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 365 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 9999 лв. – главница, представляваща взета от ответника от касата на ищцовото дружество без негово съгласие сума, подлежаща на връщане съгласно сключено между страните споразумение от 25.02.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022г. до окончателното плащане, и за сумата от 1499,85 лв. – мораторна неустойка, начислена за забавено плащане на главницата съгласно раздел II, пар. 3 от споразумението, за периода от 1.04.2022г. до 30.06.2022г.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения вземанията си за исковите суми ищецът претендира въз основа на сключено с ответника споразумение от 25.02.2022г., съгласно което последният се е задължил да върне взета от него сума от касата на дружеството в размер от 9999 лв. в срок до 31.03.2022г., като в случай на неизпълнение била уговорена като дължима и неустойка за забава в размер на 15 % от подлежащата на връщане сума. Твърди, че ответникът не изпълнил поетото задължение за връщане на сумата при договорените условия. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Прави искане за присъждане на сторените по делото 1 разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен процесуален представител адв. Б. изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва авторството на положените от негово име две имена и подпис в процесното споразумение. Счита, че споразумението е нищожно поради липса на съгласие, липса на основание и поради заобикаляне на закона, евентуално унищожаемо като сключено поради крайна нужда при явно неизгодни условия.

Намира за прекомерна уговорената неустойка. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и претендира направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

При съобразяване на обстоятелствата, които ищецът сочи като основание на съдебно предявеното спорно субективно право, основателността на сезиращият съда главен иск се предпоставя от установяване наличието на валидно сключено между страните споразумение с предмет и съдържание, каквито се твърдят в исковата молба, настъпила изискуемост на претендираното вземане за главница и неизпълнение задължението на ответника за заплащане на дължимата сума.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване, при условията на пълно и главно доказване, на посочените положителни факти, съставляващи основание на иска, докато в тежест на ответника е да докаже твърденията си за пороци на споразумението, водещи до неговата нищожност, респ. унищожаемост, от които извежда правоизключващите си възражения срещу предявеното вземане, респ. погасяване на дълга.

Като доказателство по делото е прието споразумение между страните от 25.02.2022г., с което ответникът е признал, че в периода на действие на сключен с ищеца трудов договор, по който е бил назначен на длъжност управител, е взел от касата на обект на дружеството сумата от 9999 лв. без това да е във връзка с или по повод изпълнението на трудовите му задължения и без да уведоми работодателя (раздел I). Договорено е, че така взетата сума подлежи на връщане от ответника в срок до 31.03.2022г. (раздел II, пар. 1), като при забава ответникът дължи неустойка в размер на 15 % от тази сума (раздел II, пар. 3). Страните са се съгласили, че с изплащане на дължимата сума при уговорените условия ще считат отношенията си за изцяло уредени и няма да имат други претенции една към друга, произтичащи от и/или свързани с взетата от ответника без основание сума (раздел II, пар. 4).

Процесното споразумение е подписано от името на всяка страна, като срещу положения за длъжника подпис са ръкописно изписани и двете му имена – 2

Н. Г.. Авторството на подписа и саморъчно изписания текст – имена Н. Г., са оспорени от ответника и е открито производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, в рамките на което оспорването, при доказателствена тежест за ответника, остава недоказано. В тази връзка съдът кредитира приетото заключение на допуснатата съдебно-графическа експертиза като компетентно изготвено и неоспорено от страните, което потвърждава автентичността на документа в оспорената част, като констатира, че подписът за длъжник и ръкописно изписаните имена са изпълнени от ответника.

По отношение на ищцовото дружество процесното споразумение е подписано по пълномощие от . и ..., за които в титулната му част е указано, че действат като пълномощници на законните представители – управителите на дружеството. От страна на ищеца не е наведено оспорване на представителната власт на подписалите споразумението лица, а оспорването, направено от ответника, не подлежи на обсъждане, доколкото на последиците от мнимо представителство може да се позовава само лицето, от чието име са извършени действия без представителна власт, или неговите универсални правоприемници (така т. 2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк.д.№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС).

С оглед съдържащите се в процесното споразумение уговорки и съобразявайки естеството на постигнатата обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че същото обективира съглашение с характеристиките на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Със споразумението страните са уредили спора си във връзка с неправомерно взета от ответника сума, като са уговорили задължение за връщането й при определени условия и са се съгласили, че с погасяването му ще считат отношенията си за уредени без да имат насрещни претенции. Споразумението съдържа признание на ответника, че е взел сума в посочения размер без основание, поради което същата подлежи на връщане.

Възраженията на ответника за пороци, които влекат нищожност, респ. унищожаемост на споразумението, са бланкетно наведени като не са ангажирани доказателства за това да е осъществен фактическият състав на сочените основания.

Въз основа на изложеното съдът намира, че споразумението съставлява източник на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, като по силата на обективираната в него спогодба в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника за признатата от него дължима сума. С оглед уговорения със споразумението срок за изпълнение, изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила на 31.03.2022г., като не се установява извършено от ответника плащане 3 в погашение на дълга. Поради това, в приложение на последиците от разпределение тежестта на доказване между страните, следва да се приеме за доказано наличието на непогасено изискуемо вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 9999 лв., което обосновава извод за основателност на главния иск в пълния претендиран размер.

Основателността на предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД се предпоставя от виновно неизпълнение в срок на поетото от ответника парично задължение, част от съдържанието на съществуващото договорно правоотношение с ищеца, по което последният е изправна страна, и наличие на уговорена валидна неустоечна клауза, санкционираща забавеното изпълнение.

Установи се, че част от съдържанието на процесното споразумение е клаузата на раздел II, пар. 3, съгласно която при забава за плащане на подлежащата на връщане сума ответникът дължи неустойка в размер на 15 % от нея. Посочената клауза обективира неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, тъй като урежда вземане на ищеца в случай на неизпълнение в срок задължението на ответника като обезщетение за следващите от това вреди, дължимо в предварително определен от страните размер, независимо от конкретно причинените от забавата вреди. Уговорената неустойка е мораторна – предвидена като санкция за забавено изпълнение, каквото е налице в процесния случай, считано от деня, следващ датата на падежа, т.е. от 1.04.2022г., и дължима в процент от размера на просроченото задължение, като същата, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 1499,85 лв. Противно на доводите на ответника, неустойката, съпоставена с вредите от неизпълнението за периода на забава, не е прекомерно голяма и не подлежи на намаляване по правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

Следователно акцесорният иск също е основателен и следва да се уважи изцяло.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква в полза на ищеца. Същият претендира и доказва сторени разноски за държавна такса в дължимия размер от 459,95 лв., за адвокатско възнаграждение в размер от 1500 лв. и за депозит за възнаграждение на особения представител в размер от 800 лв. или общо 2759,95 лв., които следва да му бъдат присъдени.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 200 лв. – възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ., общ. ., ул. „.“ № 14, да заплати на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ......, по предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 365 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 9999 лв. – главница, представляваща взета от ответника от касата на ищцовото дружество без негово съгласие сума, подлежаща на връщане съгласно сключено между страните споразумение от 25.02.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2022г. до окончателното плащане, и сумата от 1499,85 лв. – мораторна неустойка, начислена за забавено плащане на главницата съгласно раздел II, пар. 3 от споразумението, за периода от 1.04.2022г. до 30.06.2022г.

ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ., общ. ., ул. „.“ № 14, да заплати на ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ......, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата от 2759,95 лв. – деловодни разноски.

ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ......, да заплати по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 200 лв. – разноски за назначаване на експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5