Решение № 69 от 11.11.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. В., 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГР. СЪСТАВ ОБЖАЛВАНЕ ДСИ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Л. В. Л.

Членове:

В. Д. С.

В. Й. М. като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно гражданско дело № 20211300500368 по описа за 2021 година

Производство по чл. 463, ал. 1 и сл. във вр. с чл.278, ал.1 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба до Окръжен съд- В. чрез Частен Съдебен Изпълнител В.Т., с peг. № 724, в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд В., подадена от „ПИБ” АД /„ПИБ“ АД/, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление- С., район “И.”, ул.”Д.Ц.” № *, представлявано от законните представители, чрез юрисконсулт ИХИ – юрисконсулт, против разпределение на суми по изпълнително дело № 20197240400202 по описа на ЧСИ В.Т., обективирано в Протокол за разпределение от 27.04.2021г., предявено на същата дата.

В жалбата се сочи, че „ПИБ“ АД е взискател по изпълнително дело № 20197240400202 по описа на ЧСИ В.Т., образувано въз основа на Изпълнителен лист от 25.01.2019 г. и заповед за изпълнение по чл. 417 ЕИК, издадена на 25.01.2019 г по ч.гр.д. № 3295/2019 г. по описа на СРС, гражданска колегия, 35 състав и Изпълнителен лист от 08.02.2019 г. и заповед за изпълнение по чл. 417 ТПК, издадена на 08.02.2019 г. по ч.гр.д. № 3297/2019 г. по описа на СРС, Гражданска колегия, 60 състав.

По изпълнителното дело, в периода от 18.01.2021 г. до 18.02.2021 г., е проведена публична продан при начална цена от 5 600.00(пет хиляди и шестстотин) лв. на следния недвижим имот собственост на длъжника А.Д. 7 ООД с ЕИК *, който е ипотекиран в полза на Банката, а именно: поземлен имот № * в кв.* по кадастралния план на с-К., общ.В., обл.В., целият с площ 1120,63 кв.м. съгласно скица, урегулиран в УПИ * и *, регулацията не е приложена, незастроен, при съседи на имота: шосе, ПИ *, ПИ * и ПИ *. На така проведената продан, се е явил купувач, наддавал с валидно наддавателно предложение, който е предложил да закупи имота за сумата от 5 600.00(пет хиляди и шестстотин) лв.

Предложената сума е внесена в законоустановения срок, като съдения изпълнител е 1 насрочил за 27.04.2021 г. предявяване на разпределение на посочената сума.

В жалбата се правят оплаквания, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно и необосновано, като са визирани следните съображения в тази насока:

1.В описанието на вземанията по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е разпределила за обикновени такси и разноски по изпълнителното дело сума в размер на 1922 лева, като не посочила основанието за начисляването на отделните такси (съответната точка от Тарифата за такси и разноски към Закона за частните съдебни изпълнители ТТРЗЧСИ), и не е посочила описание на изпълнителните действия, за които се отнасят начислените такси. Липсва разбивка на сумата на така разпределената an block сума за такси по ТТРЗЧСИ, което прави невъзможно кредитора да се ориентира за какво се иска посочената такса. Съгласно т.6 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на Върховен касационен съд , с право на предпочтително удовлетворяване се ползват разноските сторени, във връзка с конкретното изпълнително действие, довело до осребряване на имуществото, парите от което се разпределят. От обжалваното разпределение не става ясно, дали посочените такси се отнасят за конкретно изпълнение върху продавания имот.

2.В протокола за разпределение липсва информация за това, дали е изисквана справка от съответната община за наличие на данъци върху имота. Твърдим, че по делото няма изисквано удостоверение за данъчни задължения, актуално към датата на разпределението.

3.Съдебния изпълнител е посочил, че има наложена възбрана в полза на НАП, което прави този кредитор присъединен по право в изпълнителното производство, но не е посочен размерът на вземанията му.

4.Порок на оспорваното разпределение и фактът, че при условията на чл. 136 от Закона за задълженията и договорите, съдебният изпълнител не посочил, коя част от вземането на съответния кредитор погасява. Посочването конкретно на коя част от общия размер на вземанията на кредитора се погасяват е задължително, както е оглед възможността да се извърши проверка от останалите кредитори на законсъобразността на извършеното погасяване в хипотезата на равнопоставеност на страните по делото, така и е оглед на информираност дали частта, която е разпределена за погасяване и дали е тази част е привилегирована. Това посочване се изисква и за защитата на длъжника, който трябва да има яснота точно каква част от неговите задължения са погасени и дали върху погасената/непогасената част от тях примерно тече лихва или не.

Иска се Съдът да се произнесете с решение, с което да отмени направеното разпределение, като дадете указания на съдебния изпълнител да: намали таксите и разноските по ТТРЗЧСИ, до размера на тези, начислени единствено в пряка и непосредствена връзка с проведеното принудително изпълнение по отношение конкретно на продадения недвижим имот и заделените суми тях да бъдат разпределени между останалите кредитори по реда на чл.136 от ЗЗД; уточни точно коя част от вземането на съответния кредитор се погасява; да изиска актуална информация за дължимите данъци за недвижимия имот; да изиска актуална информация за дължимите публични задължения.

Претендират се разноски в размер на 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Към жалбата са приложени следните писмени документи: пълномощно на юрисконсулт и 7 броя преписи от жалбата за страните.

Видно от самия протокол за извършеното разпределение №*/27.04.2021г., длъжници са: А.Д. 7 ООД с ЕИК *; А. 7 ООД с ЕИК *; Д.Я.К. с ЕГН **********; Р.Н.К. с ЕГН **********; М.Д.К. с ЕГН ********** и Н.Д.К. с ЕГН **********. Присъединени взискатели са: НАП ТД С., О.А.И. ЕООД, А.Ф. АДСИЦ и В.Й.М.

От горните страни не са постъпили становище по жалбата.

2

При разглеждане на въпросите по същество, свързани със законосъобразността на обжалваното разпределение, Съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена е от активнолегитимирано лице в срока по чл.

462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Съдът намира, че са неоснователни оплакванията в жалбата относно липса на информация за това, дали е изисквана справка от съответната община за наличие на данъци върху имота, както и за непосочване на размера на вземанията на НАП.

Видно от материалите по делото, с искане изх. № 3636/26.03.2021г. е направено такова искане, което е входено в Община Видин на 29.03.2021г. /л.131 от делото/, като отговор от Общината не е постъпил, респ. към представените от ЧСИ материалите по делото липсва документ от Община Видин в тази насока. Съгласно нормите на 456 и чл. 458 от ГПК при проведено принудително изпълнение могат да се присъединят кредитори до изготвяне на разпределението на сумите, постъпили от изпълнението. Нормата на чл. 458 от ГПК предвижда, че Държавата, а за местните данъци Общината е присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За да обезпечи тази привилегия, законът е задължил съдебният изпълнител да изпраща уведомление на НАП, респ. на Общината /придружено с искане за съобщаване на дължимия данък/, за всяко предприето от него разпределение на суми по принудителното изпълнение. След уведомяване от Общината за наличието на задължения на длъжника за публични вземания, Общината винаги се смята за присъединен взискател. Общината, като титуляр на привилегировано публично вземане, само посредством предоставяне на справка за наличието на задължения на длъжника за публични вземания, може да се присъдени като всикател в конкретно изпълнително производство. Уведомлението на ЧСИ е не просто искане за справка, а средство в полза на Община Видин, за гарантиране на правата . Непредставяне на такава справка, е израз, че Общината не се е позовала на свое право с оглед чл.458 от ГПК.

Относно оплакването, че както за непосочване на размера на вземанията на НАП, то същото е неоснователно, тъй като видно от разпределението, в него е посочен размер на такова вземане, респ. сумата от 290917.88 лева /първото изречение във втория абзац, от горе надолу, на втората страница от разпределението.

Жалбата е основателна, тъй като Съдът намира, че останалите оплаквания в нея са основателни: относно сумата от 1922 лева, която, видно от описанието на вземанията по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е разпределил за обикновени такси и разноски по изпълнителното дело; относно непосочване от ЧСИ, при условията на чл. 136 от Закона за задълженията и договорите, коя част от вземането на съответния кредитор се погасява.

Съобразно чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ е дал отговор по посочените оплаквания в жалбата, като е визирал, че: не е вярно, че са начислени такси и разноски за които не се знае за какво са, тъй като заедно с разпределението на взискателя е представен протокол за разпределение, който протокол е неразделна част от разпределението, и там ясно и подробно са описани всички такси и допълнителни разноски направени в хода на изпълнението по отношение на продадения имот; в приложения протокол е посочено ясно какво и в какъв размер се погасява с разпределената сума в полза на ПИБ АД С.

Видно от протокола за разпределение изх. № */27.04.2021г., които обективира обжалваното разпределение, в него е посочено, че на основание чл.460 от ГПК във вр. с чл.136, т.1 от ЗЗД, сума в размер на 1282,21 лева обикновени такси е в полза на ПИБ АД, а 3 сумата от 1922 лева- в полза на ЧСИ. Посочено е, че: „Всички такси са подробно описани по основания и размер в Протоколи за извършено погасяване, които са неразделна част от настоящото разпределение.“ Видно от протокола за извършено погасяване, от същата дата, относно сумите за такси е визирано: „Общо погасена сума за такси: 3204, 21 лв.“, като на 15 реда са посочени 15 отделни суми /части от общата/, с уточнение, че са такси по тарифата, като срещу всяка от тях е посочена съответна точка от тарифата, респ.: т. 4, т.4, т.5, т.31, т.31, т.3, т.4, т.5, т.5, т.13, т.31, т.31, т.31, т.20 и т.31. Не е ясно сбора на кои конкретни суми отговарят на визираната в жалбата сума от 1922 лева, респ. които са в полза на ЧСИ и кои са в полза на взискателя. Едва след като с определение №109/23.07.2021г. по ВГД № 248/2021г. на ВОС, образувано по същата жалба, делото е прекратено и е върнато на ЧСИ за администриране и за прилагане на изпълнителното дело в цялост, като в частност да се приложат и ИЛ, и доказателства за извършени разноски, т.е. платежни документи и фактури, с молив е допълнено „ЧСИ“ срещу сумите от 1422 лева и 500 лева, и „ПИБ“ срещу останалите.

Съдът намира, че оплакването е основателно. Действително не е посочено основанието за начисляването на отделните такси, както липсва и описание на изпълнителните действия, за които се отнасят начислените такси. Липсва разбивка на сумата на така разпределената сума за такси по ТТРЗЧСИ, което прави невъзможно кредитора да се ориентира за какво се иска посочената такса. Правилно жалбоподателя се е позовал на т.6 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ВКС , според което с право на предпочтително удовлетворяване се ползват разноските сторени, във връзка с конкретното изпълнително действие, довело до осребряване на имуществото, парите от което се разпределят. От обжалваното разпределение не става ясно, дали посочените такси се отнасят именно за конкретно изпълнение върху процесния продаван имот.

В случая, приложените от ЧСИ по делото платежни документи, визират множество отделни суми, несъвпадащи с посочените в протокола за разпределение и приложения към него протокол за погасяване, и не може да се направи извод, че кореспондират със сумите от протокола за разпределение. Освен това т.31 от ТТРЗЧСИ, регламентира десет отделни основания за допълнителни разноски, в букви от „а“ до „к“, като ЧСИ не е посочил конкретно основание.

Не се съдържат данни за документи удостоверяващи допълнителни разноски на ЧСИ.