Решение № 4510 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4510 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело № 20231100511411 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 34612 от 21.07.2023 г. от длъжника ЗАД „А.Б.“ АД срещу разпореждане от 12.07.2023 г. на ЧСИ М.Б. за разноски по изпълнително дело № 20238300402450, с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокат, в размер на 5 600 лв.

В жалбата се поддържа, че приетото адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до 200 лв. за образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят сочи, че единствените извършени от пълномощника на взискателя са подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Не са извършвани други процесуални действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Освен това, длъжникът е застрахователно дружество, поради което и своевременно получаване на сумите по изпълнителния лист е било сигурно за взискателя.

Взискателят по изпълнителното дело К.Т.И., чрез адв. М.М. е депозирала отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна, защото длъжникът е могъл да плати доброволно по банковата сметка, посочена в исковата молба, и така да се освободи от разноски. Ето защо, с поведението си длъжникът е станал повод за образуване на делото и дължи разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, защото длъжникът е поканен да плати доброволно. Сочи, че разноски се дължат на основание чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от НМРАВ.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:

Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г. от 10.07.2017 г.на ОСГТК на ВКС), а 1 разгледана по същество и е основателна.

Изпълнително дело № 20238300402450 по описа на ЧСИ М.Б., е образувано на 19.06.2023 г. по молба на К.Т.И. срещу ЗАД „А.Б.“ АД, за събиране на парично вземане за застрахователно обезщетение, въз основа на изпълнителен лист от 14.06.2023 г., издаден по гр.д. № 12445/2020г. на САС, I ГО, 3 състав.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие с адв. М.М., в което е посочено, че е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5600 лв. Посочен е изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника.

На длъжника, е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 19.06.2023 г., като едновременно с това е изпратено и запорно съобщение до „Алианц Банк България“ АД.

На 22.06.2023 г. от страна на длъжника депозирано възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение и таксита по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

С обжалваното разпореждане от 12.07.2024 г. на ЧСИ М.Б. /л. 19 от изпълнителното дело/, като съобщението е получено от жалбоподателя на 13.07.2023 г., е отказано намаляване на разноските.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Действително, в случая длъжникът е дал повод за образуване на делото, защото не е платил доброволно преди това.

Безспорно, в случая е дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв. Не е налице обаче извършването на изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което за разликата над 200 лв. до претендираните 5600 лв., разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат.

Извод в обратен смисъл не следва от факта, че е наложен запор, доколкото това действие е извършено в срока за доброволно изпълнение и не може да се приеме за същинско такова по водене на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. В подкрепа на изложеното е и нормата на чл. 507, ал. 1 от ГПК, съгласно която запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

Дeлото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител, за преизчисляване на размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вземе предвид, че в базата за изчисляването й, не се включват разноските за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело.

Доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител за разноските, настоящият състав намира, че не следва да се кумулират нови разноски и такива не 2 следва да бъдат присъждани на жалбоподателят.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от 20.07.2023 г. подадена от длъжника „ЗАД „А.Б.“ АД разпореждане на съдебния изпълнител от 12.07.2023г. за разноските, по изпълнително дело № 20238300402450 на ЧСИ М.Б., с което е отказано да бъдат намалени приети разноски за адвокат в размер на 5600 лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя К.Т.И. до размера от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнително дело

ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ М.Б., за преизчисляване на размера на дължимата такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, съобразно мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3