Определение № 21981 от 19.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21981 гр. София, 19.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251110119534 по описа за 2025 година

На основание 312, ал.1, във връзка с чл. чл.140 и чл. 146 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.06.2025 година от 09.30 часа, за която дата се призоват страните.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

НАПЪТСТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПИСМЕН ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1 и по чл.344, ал.1, т.2 КТ.

2. Ищецът Е. Г. Г. твърди, че е работил при ответника по Договор №130/16.02.2007 г. з а допълнителен труд на длъжността „асистент“. Заявява, че на 03.02.2025 г. е получил обаждане да се яви в администрацията на МУ-София за да подпише някакви документи, като на следващия ден-04.02.2025 г. е отишъл на място, като му е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че не му е позволено да се запознае със съдържанието на Заповедта, респ. с основанието, на което е издадена, като било заявено от служителката, че щом не я подписва, то същата ще бъде връчена при отказ. Поддържа, че е правил многократни опити да се снабди със Заповедта, за да разбере фактическите и правни основания за прекратяването на трудовото правоотношение и да организира своята защита.

1

Заявява, че процесния Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд е безсрочен, като в случая на се налице нито основанията за прекратяване по чл.328 КТ, нито тези по чл.330 КТ.

Твърди, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение е ползвал неплатен отпуск, като не е налице предварително разрешение на инспекцията по труда, съобразно чл.333, ал.1, т.4 КТ. Поддържа, че трудовото правоотношение е осъществено в нарушение на изискванията на чл.8 КТ, според която трудовите права и задължения да се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Претендира уволнението му да бъде признато за незаконно и отменено и да бъде възстановен на предишната работа(заеманата преди уволнението длъжност).

3. Ответникът .......... е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове. Заявява, че на 03.02.2025 г. ищецът е извикан в отдел „Човешки ресурси“(ЧР) на МУ за да му бъде връчена Заповед № 10/31.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и на 04.02.2025 г. същият се е явил в отдела, където Ръководителя на ЧР му връчва Заповедта за да се запознае и съответно да подпише, че я получава, но последния след разговор с адвокат отказва да я подпише и си тръгва без дори да вземе неподписан екземпляр. Твърди, че цялата фактическа обстановка се е случила в присъствието на Теодора Лазарова-ръководител отдел „Човешки ресурси“ и Даниела Йорданова-служител в отдела, като последните с имената и подписите си са удостоверили отказа на Е. Г. да получи Заповедта. Поддържа, че на ищеца на 20.02.2025 г. процесната Заповед му е изпращана с с писмо с известие за доставяне, като на 17.03.2025 г. същото се връща като неполучено. Заявява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е бил в отпуск, като последния разрешен отпуск е за периода от 11.09.2024 г. до 02.01.2025 г., видно от Заповед № 8084/28.10.2024 г. Твърди, че чл.59 Закона за висшето образование(ЗВО) регламентира субсидиарно прилагане на КТ и в тази връзка е прекратителното основание-чл.325, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.54, ал.3 ЗВО, предвиждаща, че длъжността "асистент" се заема със срочен трудов договор, за срок не по-дълъг от 5 години. Поддържа, че издадената Заповед № 10/31.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, като Ректорът на МУ има на основание чл.32, ал.1, т.3 ЗВО правомощия да прекратява трудовите правоотношения с членовете на академичния състав на МУ-София и прекратителното основание е по чл.325, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.54, ал.3 ЗВО/с изтичане на уговорения срок/, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Заявява, че трудовия договор- Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд е сключен с ищеца при действието на отменения Закон за научните степени и научните звания, поради което към онзи момент същият е сключен като безсрочен. С приемането на Закона за развитие на академичния състав на Република България/ЗРАСРБ/ (обн.ДВ, бр.38 от 21.05.2010 г.), Закона за научните степени и научните звания е отменен. Твърди, че съгласно чл.17 ЗРАСРБ висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор, като съобразно чл.54, ал.3 ЗВО длъжността „асистент“ се заема със срочен трудов договор за срок не по-дълъг от 5 години. Поддържа, че съобразно императивната норма на чл.17 ЗРАСРБ трудовото правоотношение на ищеца е изменено от безсрочно в срочно, като без значение е че законодателя не е придал изрично обратно 2 действие на нормата по отношение на заварените трудови правоотношения. Заявява, че Ректора на МУ-София е изпълнил императивната норма на чл.54, ал.3 ЗВО и не е позволил наличието на безсрочни трудови договори на длъжността „асистент“ във висшето училище, като ищеца при действието на ЗРАСРБ е заемал длъжността „асистент“ повече от 14 години.

Твърди, че ИА „Главна инспекция по труда“ е извършила проверки на 27.03.2025 г. и на 03.04.2025 г. при ответника за спазване на трудовото законодателство, като не са констатирани нарушения, включително и по отношение и на ищеца. Поддържа, че като работодател е предоставял многократно на ищеца възможност да ползва отпуск, като за периода от две академични години този отпуск е приблизително около 410 дни, през който период ищеца реално е заемал щатна длъжност „асистент“ без да извършва преподавателска дейност, което затруднявало учебния процес и допълнително натоварвало останалите членове на катедрата за поемане на неговата учебна натовареност.

4 . Безспорно и ненуждаещо се от доказване е че ищеца е заемал по Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд длъжността „асистент“ при ответника и трудовото му правоотношение е прекратено с процесната Заповед № 10/31.01.2025 г.

5. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва:

5.1. В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението.

5.2. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си, респ.ползването на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ(че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е ползвал отпуск).

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК всички приложени към исковата молба и отговора писмени доказателства, описани в същите.

По отношение на доказателствените искания, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3