Решение № 264 от 31.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Благоевград, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев при участието на секретаря Мария С.-Въкова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно административно наказателно дело № 20231200601019 по описа за 2023 година Производството по делото е въззивно и е образувано във връзка с постъпил протест от Районна прокуратура – гр.Благоевград с р е щ у решение № 222/05.04.2023 г., постановено по АНД № 247/2023 г. по описа на Районен съд – гр.Благоевград.

Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явява неправилен и незаконосъобразен. За да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, РС приел, че осъщественото от обвиняемата К. Г. Ш. се характеризира с незначителна степен на обществена опасност в сравнение с типичната такава, визирана от законодателя в нормата на чл.309, ал.1 от НК. В подкрепа на своя извод съдът посочил чистото съдебно минало на обвиняемата, липсата на данни за предходни противообществени прояви и изключително добри характеристични данни-дългогодишен и уважаван служител на ПМГ“А. С.

К.“,без нарушения на дисциплината и правилата за работа както е отчел и признанието за извършеното деяние.По този начин съдът е достигнал до крайния извод, че извършеното от обвиняемата е „инцидентна проява“ в 1 нейния живот и не е израз на трайно незачитане на установения в страната правов ред във връзка с обществените отношения, свързани с документооборота. Прокурорът изразява становището,че част от горните обстоятелства не е следвало да бъдат отчитани отново при постановяване на решението, тъй като чистото съдебно минало на обвиняемата и липсата на доказателства същата да е освобождавана по реда на чл.78а от НК от наказателна отговорност е дало основание на прокуратурата за извършеното от нея деяние да внесе предложение по реда на чл.78а от НК за освобождаването й от наказателна отговорност и налагането на административно наказание. Счита се,че съдът е достигнал до неправилния извод за незначително засягане на обществените отношения като игнорирал основния факт,че неистинският частен документ е съставен без съгласието както на заявителя,така и на заместващия директора на ПМГ“А. С. К.“ учител като посочвайки свидетелят Н. К. като автор на документа знаейки ,че същият реално в момента е в продължителен отпуск по болест,то обществените отношения са засегнати значително.

С оглед изложеното РП-Благоевград намира,че в случая извършеното от Ш. деяние засяга в необходимата степен обществените отношения, свързани с документооборота,в който смисъл липсвали основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК и оправдаването й за извършеното престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Ето защо се иска от ОС-Благоевград да отмени атакуваното решение и постанови ново,с което да признае обвиняемата за виновна в извършването на престъпление по чл.309, ал.1 от НК, да освободи същата от наказателна отговорност и да й наложи административно наказание „глоба“ в минималния,предвиден от законодателя размер.

В съдебно заседание представителят на ОП поддържа изцяло протеста.

Въззиваемата и нейният защитник намират решението на първата инстанция за правилно и законосъобразно, поради което и молят ОС да го потвърди.

Страните не сочат нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд,след като обсъди доводите в протеста, 2 както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за отмяната му.

Окръжният съд намира протеста на РП за допустим, като подаден от надлежна страна, в определения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледан по същество, намира същия за неоснователен.Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на решението.Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на събрания доказателствен материал.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав не намери основания за промяна в изложената от контролирания съд фактическа обстановка,още повече ,че в хода на въззивното производство не са събрани нови доказателства и между страните не съществува спор по фактите,а именно:

С решението, отмяна на което се иска, РС-Благоевград е признал обвиняемата К. Г. Ш. за невиновна в това, че на 29.10.2020г. в гр. Благоевград е съставила неистински частен документ - заповед РД-11-75/29.10.2020г. за разрешаване на платен отпуск на В. К. А., на която е бил придаден вид, че е подписана от Н. К. в графа „Директор“ и е употребила документа за да докаже, че В. К. А. е ползвала платен отпуск на 30.10.2020г. пред главния счетоводител на ПМГ „А. С. К.“ и пред вещото лице С. Т., назначено като експерт по гр. дело №2203/2021г. пред РС Благоевград, като поради явната незначителност на обществената опасност,първоинстанционният съд е приел,че деянието не е престъпление и на основание чл. 378, ал.4, т.2 вр. с чл. 309, ал.1 вр. с чл. 9, ал.2 от НК е оправдал обвиняемата по посоченото обвинение.

К. Г. Ш. е родена на *г. в гр. П.,живее в гр. Б., на ул. „Д. Г.“ № *, не е осъждана, не е наказвана по реда на 78а от НК. Тя е дългогодишен и уважаван служител на Природо-математическа гимназия „А. С. К.“ в гр. Благоевград, никога не е била наказвана за нарушения на служебната дисциплина или правилата на работата.В гимназията изпълнява длъжността „завеждащ 3 административно-техническа служба“,която длъжност има за основна цел да отговаря за правилната организация и контрол на административното обслужване. Част от задълженията й били да приема заявленията за ползване на отпуск от учителите и останалите служители в училището, да попълва заявленията в частта за заповедта на директора за разрешаване на отпуск и да ги представя за подпис на директора или на неговия заместник. Директор на училището е Н. К.,но в периода от 16.09.2020г. до 20.12.2020г. той бил в отпуск по болест и в този период е бил заместван от старши учител К. В.,за което била издадена заповед №РД-08-03/15.09.2020г.

Есенната ваканция за учениците през 2020г обхващала периода 30 октомври/петък/ -01.11.2020г/вкл./.Съгласно практиката в училището,на учителите и останалите служители е бил разрешаван отпуск за 30.10., като за това били издадени заповеди за разрешаване на отпуск. Такава заповед с № РД-11-75/29.10.2020г. е издадена и за разрешаване на отпуск на В. К. А., която работела в училището като педагогически съветник. В последствие със заповед РД-08-499/07.07.2021г. на В. А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ заради допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения. А. е оспорила уволнението пред РС-Благоевград,за което било образувано гражданско дело №2203/2021г по описа на Районен съд Благоевград и в хода на производството е възникнал спор дали тя е използвала платен отпуск на 30 октомври 2020г., като А. е твърдяла, че не е била в отпуск тогава.Поради тази причина в хода на съдебното производство била назначена графологическа експертиза, която установила, че от нейно име е било подадено заявление вх. № АТС-08-153/29.10.2020г. за разрешаване на отпуск, което не е било подписано от нея, но ръкописния текст в него е изписан от обвиняемата К. Ш..Назначената експертиза в хода на образуваното досъдебно производство е установила освен това,че подписът от името на директора на училището Н. К. не бил положен от него или от заместника му К. В., а от обвиняемата К. Ш..

Свид.К. В. посочва,че по принцип всеки служител преди да излезе отпуск следва да подаде заявление за ползването му,което е по образец.След като попълни заявлението го подписва и го оставя на К. Ш.,която се занимава с отпуските,които описва на компютъра си.К. В. изрично сочи,че не е подписвала заповедта за отпуск и няма представа от кого е подписана.

4

Директорът Н. К. сочи,че 30.10.2020г по заповед на министъра на образованието е един от дните на есенната ваканция като за този ден служителите в училището следва да ползват платен годишен отпуск,поради което всички са ползвали такъв.Когато времето е учебно, всеки служител сам подава заявлението си за отпуска,но когато е ваканция е ясно,че през това време служителите ще ползват такава и това обстоятелство се знае от всички.

Обвиняемата Ш. не дава обяснения както в хода на образуваното досъдебно производство,така и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.Такива не дава и пред въззивния съд.Единствено в последната си дума сочи,че 30.10.2020г е неучебен ден,тъй като е първият ден от есенната ваканция.

От така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция приема, че обвиняемата К. Ш. формално е осъществила обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.309,ал.1 НК.Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице В. Ч. по извършената съдебно-почеркова експертиза №142/2022г. В този смисъл, според настоящата инстанция РС-Благоевград е достигнал до верни фактически и правни констатации относно съставомерността на деянието позовавайки се съобразно нормите на чл.378,ал.2 и ал.3 НПК на събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства.

Между страните не съществува спор по фактите като обвиняемата Ш. не оспорва факта на подписване на заповедта.В тази връзка следва да се отбележи,че районният съд е надценил заявеното от обвиняемата, посочвайки нейни обяснения в мотивите и позовавайки се на тези обяснения.И това е така,тъй като Ш. се е възползвала от правото си да не дава обяснения както на етап досъдебно производство,така и в хода на образуваното съдебно производство.Последната е давала показания в качеството си на свидетел в образуваното наказателно производство,но предвид придобиването на различно процесуално качество на по-късен етап,тези нейни показания няма как да бъдат ценени и възприемани като обяснения на обвиняемо лице.Въпреки тази неточност,допусната от първостепенния съд и кредитиране на доказателствен материал,който не е събран по предвидения 5 законов ред и макар невъзприемайки и изключвайки от доказателствения материал по делото ценените от контролираната инстанция свидетелски показания на Ш.,въззиният съдът достигна до същия правен извод за невиновността на К. Ш. именно поради явно незначителната обществена опасност на извършеното от нея деяния.

В съответствие с описаната фактическа обстановка и със събраните и приети по делото доказателства по несъмнен начин се налага на първо място изведеният от първостепенния съд правен извод,че с деянието си К. Ш. е осъществила формално състава на престъплението по чл.309,ал.1 НК. Обект на посегателство при този вид престъпление са обществените отношения, които осигуряват реда и правната сигурност на документооборота – съставяне, използване и съхраняване на документите, разбирани като конкретни и изрични писмени изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение.В конкретния случай, изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемата Ш. като на 29.10.2020г. в гр.

Благоевград е съставила неистински частен документ - заповед РД-1175/29.10.2020г. за разрешаване на платен отпуск на В. К. А., на която е бил придаден вид, че е подписана от Н. К. в графа „Директор“ и е употребила документа, за да докаже, че В. К. А. е ползвала платен отпуск на 30.10.2020г. пред главния счетоводител на ПМГ „А. С. К.“ и пред вещото лице С. Т., назначено като експерт по гр. дело №2203/2021г. пред РС Благоевград,с което си деяние формално е осъществила състава на престъпление по чл.309,ал.1 НК.В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите Н. К. и К.

В.,които изрично заявяват,че подписа под заповедта не е положен от тях.