Решение № 5317 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5317 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20261100501473 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от Г. Н. В. срещу решение № 1601/31.01.2025г. постановено по гр.д. 46408/2022г. на СРС, ГО, 143 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от него срещу „ЛЕВ ИНС“АД иск с правно основание чл.432 от КЗ за разликата над 14887,87 лв. до предявения размер от 9000,00 лв. – обезщетение на неимуществени вреди за причинени травматични увреждания причинени при настъпване на ПТП на 29.03.2022г., поради вина на водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, чиято деликтна отговорност към датата на ПТП е предмет на задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в „ЛЕВ ИНС“АД, както и в частта, с която не е присъдени законна лихва върху главницата за неимуществени и имуществени вреди от дата 27.07.2022г., а от датата на подаване на исковата молба. В жалбата се твърди, че първинстанционния съд не е обсъдил в цялост и взел предвид всички събрани по делото доказателства, поради което е стигнал до неправилни фактически и правни изводи за интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността и бъдещата прогноза и остатъчни дефицити, които ищецът ще търпи до края на живота си и е присъдил несъответстващо обезщетение. Твърди, че районният съд е нарушил материалния закон, като не е приложил правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е определил момента, от който застрахователя дължи и лихва за забава и в нарушение на разпоредбата на чл.380и сл. от КЗ. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да уважи и изцяло иска за неимуществени вреди и се присъди лихва от момента на отговора на застрахователя по предявените от ищеца пред него претенции. Претендира 1 разноски.

От насрещната страна по жалбата „ЛЕВ ИНС“АД е подаден писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт, като твърди, че с оглед причинените травматични уреждания, продължителността на лечението и преживяните болки и страдания, които са вследствие от ПТП, без да се взимат предвид съществувалите дегенаритвни изменения, първоинстанционният съд е присъдил съответно и справедливо обезщетение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Относно иска с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 498 ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че по делото е установена фактическата обстановка относно настъпването на ПТП, а именно: На 29.03.2022 г ., около 18:00 часа, лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № **** ТА, управляван от свидетеля Т. Т. се движи по ул. „Ген. Никола Жеков ", с посока от ул. „Република" към бул. „Рожен", и в района на кръстовището с последния № 196, поради нарушение на 23 ал.1 от ЗДвП /движение при неспазване на достатъчна дистанция/, реализира ПТП с движещия се пред него и спиращ лек автомобил „Ситроен Ц 5", с рег. № ****, управляван от ищеца Г. В.., като към датата на ПТП между собственика на лек автомобил „„Фолксваген Пасат", с рег. № **** ТА и ответника ЗК„ЛЕВ ИНС“АД по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ относно същия лек автомобил.

Заключенията по САТЕ, двете СМЕ, ценени и от настоящия състав като обективни, мотивирани и компетентни, кореспондиращи и с останалите доказателства по делото – свидетелски показания на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № **** ТА и пътник в лекия автомобил –„ Ситроен Ц 5", с рег. № ****, се установява, че вследствие на удара в задната част на лек автомобил –„ Ситроен Ц 5", с рег. № **** от лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № **** ТА, телата на пасежерите вкл. и водача на лекия автомобил, се изместват назад към седалките, а след това тялото се измества напред по посока на ориентация на автомобила и при което е възможно да бъдат причинени травматични увреждания.

Тъй като по делото бе установено по несъмнен начин настъпването на застрахователно 2 събитие през действието на процесния договор за застраховка “гражданска отговорност”, съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя на пътнотранспортното произшествие. Налице са всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 498 ал.3 КЗ /още преди изпращане на препис от исковата молба съдът е преценил, че претенцията е процесуално допустима, тъй като е изпълнена специалната положителна предпоставка за допустимост, а именно – претенцията да е заявена извънсъдебно пред ответника/.

Страните спорят и относно вида на уврежданията на ищеца, които са в причинна връзка с процесното ПТП, справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и дали първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Няма спор, а и от медицинската документация, констативен протокол за ПТП и преписката към него, приложени по делото, показанията на свидетеля В. /съпруга на ищеца/, показанията на свидетеля Т., се установява, че след инцидента, поради оплаквания в здравословното състояние на ищеца и един от пътниците в автомобила е извикат и пристигнал на място екип на КАТ, както и линейка, която е транспортирала ищеца по спешност и за преглед в УМБАЛСМ Н.Й.Пирогов“, по работна диагноза:контузия на главата и гърба, съмнение за мозъчно сътресение, след извършен преглед и рентгенографско изследване - е освободен за амбулаторно лечение с диагноза: контузия на теменно-тилната област на главата, дисторзия на шията и контузия на долната част на гърба и таза: съвет – консултация с неврохирург, като е отбелязано изрично, че пациентът се оплаква болки в главата, гадене, повръщане, болки в гърба и кръста.

От медицинската документация и заключението по повтарната СМЕ, изслушано в хода на първоинстанционното производство, неоспорено от страните и ценено от настоящия състав като компетентно, обективно и мотивирано, се установява, че вследствие на процесното ПТП на 29.03.2022г. на Г. Н. В. са причинени следните травми:

-травма в теменно-тилната област на главата без клинични рентгенови данни за черепномозъчна травма /т.е. без сътресение на мозъка/;

-травма на шийния отдел на гръбначния стълб изразяваща се в контузия на шията/навяхване /разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб/ без рентгенови данни да счупване за счупване на тела, израстъци и разместване на стави в отдела и без клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък;

-травма на лумбалния/поясен/отдел на гръбначния стълб без рентгенови данни за счупване на тела, израстъци и разместване на стави в отдела и без клинични данни за контузия на подлежащия гръбначен мозък, които увреждания представляват временно разстройство на здравето, неоспасно за живота.

Не е спорно между страните, а и се установява категорично от подробната обстоятелствена част на заключението по повторната СМЕ наличието на причинна връзка между изброените травматични увреждания и приетия за установен механизъм на ПТП, като възстановителния период за -контузията на главата е дни, за контузия на шийния отдел – инвидидуален в зависимост от степента и интензитета на разтягане, като при ищеца е отнело 20-30 дни, което в рамките на нормалното, за контузията в поясната област – около 15 дни, като според медиинската документация възстановителния период е преминал без настъпване на усложнения.

Спорен е въпросът дали установената при установената при компютърно томографско изследване на гръбначен стълб от 19.04.2022г. дискова херния на ниво Л5-еС1 е в пряка причинна връзка с процесното ПТП.

От документацията налична в НЗОК и приобщена като доказателства по делото се установява, че ищецът от 2016г. е с поставени диагнози и лекуван за:“други спондилози с радикулопатия“, „увреждане на междупрешленните дискове и поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикуполатия“, които диагнози касаят дегенеративен процес в гръбначния стълб, като преди процесното ПТП няма извършено образно изследване с диагностицирана дискова херния.

При установеното здравословно състояние на ищеца, спорен е въпросът дали констатираната около месец след инцидента дискова херния е травматична или вследствие на 3 съществувалите дегенеративни хронични заболявания, като и двете хипотези са в еднаква степен възможни от медицинска гледна точка, като вещото лице посочва, че при съществуваща такава към датата на ПТП, несъмнено след удара ще има обостряне на състоянието и болките ще се получат непосредствено след инцидента с висок интензитет.

Въпреки, че в медицинската документация след направеното образно изследване и установената дискова херния в болница „Св.Анна“-гр. София в периода 19-22.04.2022г. е посочено, че констатираната дискова херния е травматична, то за да бъде приета за такава, вещото лице неврохирург категорично посочва, че при причинена вследствие на ПТП дискова херния скоро след инцидента биха се появили типичните дискови оплаквания: освен болка в поясния отдел, за която се събраха доказателства /писмени, гласни, експертни/, ирадиацията й по дерматомната зона на крака на засегнатия нервен корен и поява на неврологична симптоматика, като за диска на ниво Л5еС1 болката е по задно-страничната част на крака и страничния /латерален/ аспект на стъпалото, притскането на нерва се изявява с намалена болева чувствителност в тази зона, двигателна слабост за плантарна флексия на стъпалото и палеца, отслабване на ахиловия рефрекс. От приложената медицинска документация, както и показанията на съпругата му, няма данни за болки в крак, както и за сетивни, двигателни, и рефлексни промени на която и да е от описаните по – горе зони.

С оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК и разпределение на доказателствената тежест именно ищеца носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че установената почти три месеца след инцидента дискова херния е причинена именно от процесното ПТП.

Предвид обсъдените по – горе доказателства, настоящият състав приема, че ищеца не е изпълнил задължението си за установяване на пряката причинна връзка между инцидента и причиняване на дисковата херния т.е. нейния травматичен характер, доколкото обратното доказване проведено от ответника и което е достатъчно да е непълно, установява наличието на дегенеративни хронични заболявания към датата на ПТП, липса на рязко и неспосредствено след инцидента пооявили се болки в областта на крака и палеца на ходилото. При съвкупната преценка на обсъдените по – горе доказателства се налага извода, че описаната дискова херния е дегенеративна и е протичала безсимптомно до инцидента и травмата от процесното ПТП.