Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 30.07.2022, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Административно наказателно дело 54/2022
Вид
Решение № 57
Подписан
30.07.2022
В сила
09.11.2022
Състав
Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 32, ал.1 · Закон за измерванията
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Елхово, 30.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П Н Н като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно наказателно дело № 20222310200054 по описа за 2022 година Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Д. Х. от с. О, обл. С, ЕГН **********, съдебен адрес гр. С, ***, против Наказателно постановление № 21 – 0813- 000857 от 23.04.2021 година на Началник Сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР- Ямбол, с което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.10.2020г. около 11.36 часа в гр. Елхово, община Елхово, на път I- 7, км.293+309 в посока към ГКППЛесово, управлявал лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, със скорост 122 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, като скоростта е фиксирана с техническо средство мобилна автоматизирана система за видеоконтрол ТFR1- М с радар № 525 и клип 18194.

Желае се отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Единственият довод на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление е нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, като се твърди в тази връзка, че електронният фиш му е връчен на 17.12.2021г. за нарушение, извършено на 23.04.2021г., т.е. повече от седем месеца след дата 1 на извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган ОД на МВР – Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

РП- Ямбол, редовно призована по реда на съдебния контрол, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за устанОо от фактическа страна следното:

На 22.10.200 година в 11.36 часа в гр. Елхово, на път I – 7, км. 293+ 309, с посока на движение към ГКПП- Лесово към гр. Елхово е устанОо и заснето с автоматизирано техническо средство техническо средство- мобилна автоматизирана система за видеоконтрол ТFR1- М с радар № 525, обективирано с клип № 18194, следното нарушение: при движение в този участък от пътя, който се намира в населено място, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч на МПС, лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с рег.

№ ***, собственост на „***“ ЕООД, се е движил със скорост 122 км/ч, като превишението на разрешената скорост е със 72 км/ч.

Към АНП са приложени 2 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП.

Първата от 12.01.2021г., подписана от Д Т Д в качеството му на собственик на лекият автомобил, чиято скорост е отчетена на 22.10.2020г. с АТС, който в декларацията е посочил, че на процесната дата и в процесния час автомобилът е бил управляван от Т. Д. Х.. Втората декларация е подписана от лицето Т. Д. Х. на 12.01.2021г. и в същата лицето е посочило, че на 22.10.2020г. в 11.36 часа е управлявал процесното МПС.

До Т.Х. е била отправена покана да се яви на 20.01.2021г. в 10.00 часа в сектор „ПП“ при ОД на МВР- Ямбол за съставяне на АУАН. Поканата е връчена на адресата на 12.01.2021г., видно от приложената към нея разписка. На посочената в поканата дата жалбоподателят не се е явил за съставяне на АУАН, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което АУАН е съставен на 27.01.2021г. в отсъствието на нарушителя от св. Д К и в присъствието на св. Т.К..

2

Съставеният АУАН е изпратен за връчване на нарушителя чрез органите на РУ- Дулово и е връчен на лицето на 20.04.2021г.

Въз основа на съставения АУАН на 23.04.2021г. началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Ямбол е издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на Т.Х. на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 800.00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл.

21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 22.10.2020г. около 11.36 часа в гр. Елхово, община Елхово, на път I- 7, км.293+ 309 в посока към ГКПП- Лесово, управлявал лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, със скорост 122 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, като скоростта е фиксирана с техническо средство- мобилна автоматизирана система за видеоконтрол ТFR1- М с радар № 525 и клип 18194.При определяне на наказанието е приспадната допустимата техническа грешка от 3 % при скорост над 100 км/ при измерване на скоростта, при което е прието, че наказуемата скорост е 118 км/ч.

Наказателното постановление е връчено на наказаното лице на 17.12.2021г., видно от приложената към същото разписка.

Жалбата против това наказателно постановление е депозирана пред АНО на 17.12.2021г.

От изисканият от съда и приет като доказателство Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 813р- 7474 от 01.12.2020г., се установява, че на 22.10.2020 година за времето от 08.30 часа до 12.00 часа е било използвано за контрол автоматизирано техническо средство- мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1- М с радар № 525 в гр. Елхово, на път I- 7, км.293+

309. В протокола е отразена посоката на движение на контролираните МПС– север- юг, ограничението на скоростта, режима на измерване на скоростта, посоката на задействане, номера на служебния автомобил, отбелязана е датата, на която АТСС е преминало метрологична проверка и до кога е годно за експлоатация. Към протокола е приложена и снимка, обективираща местоположението на посочения в същия служебен автомобил.

Към АНП е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. от което е видно, че на основание чл.

32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1- М, е одобрено средство за 3 измерване, като същото има срок на валидност до 24.02.2020г. На

30.07.2020г. е издаден Протокол № 1- 57- 20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1- М с № 525/07, от който видно, че техническото средство съответства на одобрения тип.

От приложената в АНП справка за нарушения по ЗДвП за водач Т.Х. е видно, че преди процесното деяние същият е наказван многократно за нарушения по ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове.

Материалната компетентност на св. К да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а на Началникът на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Ямбол да издава наказателни постановления въз основа на тези актове се установява от приложените към АНП Заповед № 8121з- 515 от 14.05.2018г. и Заповед № 8121з- 825 от 19.07.2019г., двете на Министъра на МВР.

Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото административно-наказателна преписка, както и въз основа на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К и К., кредитирани от съда с довереие, като логични, правдиви и последователни, непротиворечащи помежду си и с останалите по делото доказателства.

Въз основа на описаната фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес да обжалва издаденото наказателно постановление в преклузивния седемдневен срок.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл.

63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че районният съд следва да провери законността, т.е. правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя- арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие настоящият съдебен състав служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма.

Спазени са законоустанОите срокове по чл.34 от ЗАНН. Материалната 4 компетентност на наказващия орган – Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Ямбол да издаде оспорваното наказателно постановление, а на св. К да състави АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, следва по силата на длъжностните качества на тези лица и правомощията им, делегирани с приложените по делото заповеди. При извършената служебна проверка за процесуална законосъобразност на наказателното постановление, настоящият състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията н съществените и да са довели до ограничаване или нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинено.

В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба. Т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, устанОо за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/.

За неоснователни се прецениха доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, касаещи издаването на наказателното постановление в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушителят е бил устанО на 12.01.2021г. с попълване на декларациите по чл. 188 от ЗДвП, приложени към АНП. АУАН е съставен на 27.01.2021г., т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя. Наказателното постановление е издадено на 23.04.2021г., т.е. в 6- месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН. На посочената в жалбата дата – 17.12.2021г. на жалбоподателя е връчено издаденото наказателно постановление, а не електронен фиш, издаването на какъвто не е било допустимо по аргумент на обратното от разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, предвид на това, че за извършеното нарушение се предвижда освен административно наказание глоба и административно наказание лишаване от право да се управлява МПС.

5

В хода на административно- наказателното производство следа да бъде устанОо има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено като нарушител в АУАН и НП и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/.

В преценката си дали да издаде наказателно постановление, административно- наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен при разглеждането на делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето, сочено като нарушител, както и обстоятелствата, при които е извършено.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Въз основа на доказателствата по делото, събрани по надлежния ред, съдът приема, че на 22.10.2020г. в 11.36 часа по път I- 7, км.293+309, с посока на движение към ГКПП- Лесово жалбоподателят е управлявал МПС- лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, със скорост 122 км/ч. В този пътен участък, който попада в границите на населеното място, съгласно посоченото в АУАН и НП, ограничението на скоростта е до 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. УстанОа скорост на управлявания от жалбоподателя лек автомобил е 122 км/ч. Наказуема скорост от 118 км/ч след приспадане на допустимата грешка. Тези фактически положения не се оспорват от жалбоподателя.