Решение № 97 от 12.10.2017, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е № 97 гр.Пазарджик 12.10.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, търговска колегия в публично заседание, проведено на двадесет и седми септември , две хиляди и седемнадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА при секретаря П.Борисова и в присъствието на прокурора…………като разгледа докладваното от съдията Попова т.дело № 158 по описа за 2015 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

92, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД и и чл. 86 ал.1 ЗЗД от И. Й. Б., ЕГН **********,***, против "ДИВИКО"ООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр.Костенец, 2042, ул."Христо Ботев",

№ 55, представлявано от управителите Г.В.Б.,

В.Х.Й., Д. Г.К.- заедно и поотделно с цена на иска от 50000,00 лв. като частичен от 753 000,00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

Ищецът обосновава претенцията с изложение на следните обстоятелства : С договор за цесия /продажба на вземания/ от 16.07.2012г., сключен в гр.Велинград, между "АТЛЕТИК"АД,

ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. "Евлоги Георгиев'' №28а, представлявано от Изпълнителния директор И.И.Б., ЕГН: **********, като Цедент, от една страна и ищецът И.Й.Б., ЕГН: **********.***, в качеството му на Цесионер, от друга страна, в полза на цесионера са прехвърлени вземания на цедента, а именно: дължима неустойка по Договор от 18.10.2006г., сключен между Цедента и "ДИВИКО"ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Костенец, 2042, ул."Христо Ботев", №55, представлявано от управителите Г.В.Б., В.Х.Й., Д. Г.К., заедно и поотделно. Длъжник по посочените вземания е ответника "ДИВИКО"ООД. Вземанията на цедента са придобити на основание разпоредба на чл.20 от Договора от 18.10.2006г. за неизпълнението на задълженията на

"ДИВИКО“ ООД да прехвърли уговорените 11 бр. недвижими имоти по нотариален ред съгласно Договора от 18.10.2006г., сключен между Цедента и "ДИВИКО " ООД, с ЕИК:*********. Ищецът твърди, че според правилата на договора за цесия от 16.07.2012г. вземанията преминават в патримониума на Цесионера заедно с обезпеченията и другите им принадлежности, включително с изтеклите лихви, както и с правомощието да предявява искове за удовлетворяването им от свое име и за своя сметка.

В изпълнение на предписанията на чл.99 ал.З и 4 от ЗЗД, цедента "АТЛЕТИК"АД е уведомил длъжника "ДИВИКО"ООД .

Относно съществуването на вземането на цедента

"АТЛЕТИК"АД се твърди ,че е налице и влязло в законна сила на 10.07.2012 г.

Решение №129 от 17.03.2011 г. по в.гр.д.№904/2010 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с Определение

№557/09.07.2012г. по к.гр.д.№576/2011г. по описа на ВКС, 1-во т.о., с което е приет за основателен предявения от цедента "АТЛЕТИК"АД против длъжника „ДИВИКО"ООД иск за сумата от 910 000,00 лв. - неустойка за неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение - да валидира предварителния договор за продажба на недвижими имоти в уговорения срок и е присъдена претендираната частично сума в размер на

51000,00 лв. от общо дължимите към онзи момент 910 000,00 лв.

В хода на горепосоченото гражданско дело станало ясно, че ответникът е отчуждил в полза на трети лица практически всички уговорени за предаване на цедента "АТЛЕТИК"АД имоти съгласно Договора от 18.10.2006г., с изключение на два обекта, описани по - долу, за които Договорът от 18.10.2006г. е обявен за окончателен с цитираното по - горе съдебно решение. По този начин, по вина на ответника е налице неизпълнение за което той отговаря, като до настоящия момент и въпреки влязлото в сила съдебно решение, включително и за периода на водене на делото длъжникът останал в забава, като не изпълнявал поетите по Договор от 18.10.2006 г. задължения към цедента, а след съобщаване на цесията - към цесионера. Неизпълнението на задълженията е било обезпечено с неустойка, уговорена в чл. 20 от договора, като обезщетението за неизпълнение е определено в размер на 1000,00 лв. за всеки просрочен ден за неизпълнение на задължението за валидиране на предварителния договор - за сключване на нот.акт за продажба и възниква съгласно чл. 17 от договора в срок от 45 дни от въвеждане в експлоатация на секция „Б" от сградата, предмет на Договора от- 18.10.2006г. Тъй като и понастоящем длъжникът бил в забава по негова вина, за периода от 08.08.2009 г. до 10.07.2012 г.

(датата на която е влязло в сила решението за обявяване на предварителния договор по чл. 19 ЗЗД за окончателен) е налице пълно неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника, което ангажира отговорността му по чл. 92 ал. 1 ЗДД и чл. 20 от договора за заплащане на неустойка размер на 1000,00 лв. за всеки просрочен ден. Периода обхваща 1068 дни, като дължимата неустойка е в размер на 1068000 (един милион и шестдесет и осем хиляди) лв. С решение № 213 от 19.06.2015 г, по гр.д. № 5986/2014 г. по описа на ВКС, вземането за неустойка е прието за съществуващо и основателно и ответникът бил осъден да заплати на ищеца част от неустойката в размер на

300 000,00 лева, като част от общо дължимата сума от 1 053 000,00 (един милион и петдесет и три хиляди) лева и с оглед на изложеното за ищеца възниква правен интерес от воденето на дело за осъждане на ответното дружеството да му заплати сумата от 753 000,00 (седемстотин петдесет и три хиляди) лв., остатък от дължимата от 24.08.2009 г. до 10.07.2012г. неустойка от 1053000 (един милион и петдесет и три хиляди) лв. по Договора от 18.10.2006 г., законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно-деловодните разноски. Затова се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 753 000,00 (седемстотин петдесет и три хиляди) лева., представляваща договорна неустойка на основание чл. 92 от ЗЗД, представляваща остатък от дължимата от 24.08.2009 г. до 10.07.2012г. неустойка в общ размер на 1053000 (един милион и петдесет и три хиляди) лв. по Договор от 18.10.2006г, законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответника да заплати съдебно-деловодните разноски.

С определение № 31/ 16.01.2017 г. постановено по настоящото дело , по искане на ищеца , съдът е допуснал изменения на предявения иск чрез намаляване на неговия размер до размера на 50000,00 лв. като частичен иск от първоначално заявения размер от 753 000,00 лв.

В срока по чл. 367 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника , в който същият чрез своят законен и процесуален представител поддържа становище по редовността на исковата молба. Поддържа се още ,че предявеният като частичен иск за присъждане на сумата в размер на 50 000,00 лв. е неоснователен, поради погасяването му по давност. Въпросът до коя дата се дължи неустойка по процесния Договор от 18.10.2006 г., сключен между „Атлетик" АД и

„Дивико" ООД бил решен със сила на присъдено нещо, като се поддържа , че ако неустойката се дължи , тя трябва да е за периода до влизане в сила на решението на съда, с което предварителният договор е обявен за окончателен. От влизане в сила на това решение следва да се приеме, че

„Дивико" ООД е прехвърлил правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, тъй като решението по чл.19, ал.З ЗЗД прехвърля правото на собственост върху имотите, юридически факт, който погасява задължението за прехвърляне на правото на собственост. Твърди се , че решението по чл.19, ал.З ЗЗД има конститутивно действие по отношение на собствеността върху имотите, за които предварителния договор е обявен за окончателен, поради което следва да се приеме, че с влизане в сила на това решение, задължението за прехвърляне на правото на собственост е погасено чрез изпълнение. Влизането в сила на решението по иска с правно основание чл.19, ал.З ЗЗД е крайния момент, до който се дължи договорната неустойка. Безспорно, решението на Апелативен съд - Пловдив, постановено на 17.03.2011 г. по гр.д.№ 904/2010 г., с което е обявен предварителния договор за окончателен, е влязло в законна сила с постановяването на необжалваемото определение на ВКС в производството по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване на същото решение.

Определението по чл.288 ГПК е било постановено на 09.07.2012 г., по т.д.№ 576/2011 г. от състав на ВКС, търговска колегия, I т.отд. Считано от 10.07.2012 г., решението по иска с правно основание чл.19, ал.З ЗЗД е влязло в сила и се твърди , че това е крайната дата, до която се дължи договорна неустойка. Според чл. 20 от Договор от 18.10.2006 г., сключен между „Атлетик" АД и „Дивико" ООД, неустойката за забава се начислява за ден, което означава, че с настъпването на падежа на всяка следваща вноска от същата, размерът на неустойката за неплатената предходна вноска е окончателно определен и поради това настъпва изискуемостта й за този период, от който започва да тече и тригодишната погасителна давност.

Не отговаряло на истината твърдението на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че „с влизане в сила Решение №129/17.03.2011 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение №557/09.07.2012 г., по т.д.№ 576/2011 г. от състав на ВКС, търговска колегия, I т.о., е приет за основателен предявеният от цедента „Атлетик „ АД против длъжника „ Дивико“ ООД иск за сумата от 910 000 лв. -неустойка за неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение да валидира предварителния договор за продажба на недвижими имоти....". Със самото решение на съда, Дивико ООД е осъдено да заплати неустойка в размер на 51 000 лв. за периода 02.04.2007 г.

- 17.07.2009 г. - частичен иск от общо претендираните 910 000 лв. Второто образувано дело /гр.д.№ 748/ 2012 г. на ОС-Пазарджик/ е за частичен иск в размер на 300 000 лв., по което е постановено Решение №214/ 19.06.2015 г. погр.д.№ 5986/2014 г. на ВКС, 4-то гр. отделение. Поддържа се , че силата на присъдено нещо се разпростирала само върху казаното в диспозитива на съдебния акт /при частичен иск само върху присъдената сума, но не и по отношение на пълния размер/, но не и спрямо мотивите. В този смисъл се сочи съдебна практика постановена по реда на чл. 290 ГПК .

Затова ответникът счита, че предвидената в чл.111, б. „б" ЗЗД кратка тригодишна погасителна давност е изтекла на 10.07.2015 г. - т.е няколко месеца преди датата на предявяване на настоящия иск.

Отделно от това възражение, ответникът заявява в депозираният писмен отговор, че поддържа и други възражения по основателността на иска. Твърди се , че по делото не са представени никакви доказателства за уреждане на финансовите отношения, регламентирани в чл. 5 от Договора от 18.10.2016 г. между „Дивико" ООД и „Атлетик" АД, което е доказателствено задължение на ищеца. Твърди се , че с нотариална покана, връчена на „Атлетик" АД на 20.08.2012 г., „Дивико" ООД е поканило

„Атлетик" АД да заплати определена парична сума, съобразно чл. 5 от договор от 18.10.2006 г. Нямало доказателства за плащане на сумата по тази покана. Затова се поддържа , че след като не са уредени всички финансови взаимоотношения, съобразно чл. 20 от процесния договор, не е възникнало и задължението за заплащане на неустойка, както по отношение на първоначалния кредитор, така и по отношение на ищеца Б., който се явява цесионер по силата на договор зацесия от 16.07.2012 г., съобщен на длъжника на 21.07.2012 г., съобразно изискването на чл. 99 от ЗЗД. Заявява се готовност да се посочат доказателства с оглед допълнителната искова молба на ищеца и доклада на съда. Претендират се съдебно- деловодни разноски.

В допълнителната си искова молба , ищецът поддържа на първо място , че възражението за нередовност на исковата молба е неоснователно, а относно възражението за изтекла погасителна давност, не се оспорва , че последният ден, за който се начислява неустойката, е 10.07.2012г. - датата на която решението за обявяване на предварителния договор за покупко - продажба от 18.10.2006г. Но неправилно ответникът считал, че тригодишният период от време е изтекъл на 10.07.2015г.