Решение № 9805 от 02.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9805 гр. София, 02.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20211110165016 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.

415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД и възражения за прихващане с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу ФИРМА за заплащане на сумите, както следва: сумата от 19 764 лв., представляваща неплатено задължение по договор № 114702/09.09.2019г. и анекс към него от 01.09.2020г. за изработка и доставка на транспортни опаковки, за което е издадена фактура №********** от 17.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 05.07.2021г. до окончателното плащане, както и за сумата от 1004,67 лв. – лихва за забава за периода от 16.12.2020 г. до 16.06.2021 г. След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че с ответника са били обвързани от облигационно правоотношение по договор № 114702/09.09.2019г. за изработка на оборудване – резервоари, разпулпатор и тръбопроводи. Поддържа, че на 01.09.2020г. е предал на ответника изработеното оборудване, заедно с 10 броя транспортни опаковки /дървени сандъци/ и 294 детайла по опис, а което са издадени фактура 3 фактури от 17.08.2020г., както следва: фактура №********** за доставените 294 детайла по опис на стойност 6991,15 лв., фактура № ********** за доставените 10 броя транспортни опаковки /дървени сандъци/ на стойност 19 764 лв. и фактура № **********2 за доставеното 1 оборудване в изпълнение на договора на стойност 123 360 лв., както и фактура № 1000002437 от 10.09.2019г. за сумата от 123 360 лв. – договорен и платен на 09.09.2021г. аванс по чл. 3, т. 1 от договора. Излага доводи, че в уговорения срок до 15.12.2020г. ответникът не е погасил задължението си по фактура № ********** от 17.08.2020г., поради което е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на вземането по посочената фактура. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ФИРМА е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва, че между страните са съществували облигационни отношения, основаващи се на Договор № 114702/2019, сключен на 09.09.2019 г. Твърди, че още в самото начало било договорено, че стоките, изработката на които е предмет на договора, трябва да бъдат изпълнени и опаковани от ищеца във вид подходящ за износ, поради което опаковането по начин, позволяващ износа на стоките, било включено в първоначално уговорената между страните цена.

Възразява, че ищецът не бил изпълнил качествено и в срок задълженията си, което довело до допълнителни разходи за ответника за командировки на негови служители в размер на 1031,80 лв. Сочи, че забавата на ищеца била 186 дни, поради което същият дължал на ответника неустойка в размер на 10% от цената на договора, съгласно чл. 7 от договора. Излага доводи, че договорът между страните по делото бил сключен във връзка с договор-оферта №DP_76305_62301_31886.2 от 13.09.2018г. между ответника и трето за делото лице – ФИРМА, регистрирано в Швейцария, по силата на който ответникът трябвало да достави оборудването, изработено от ищеца, на третото лице.

Твърди, че в резултат на забавата на ищеца е претърпял вреди – пропуснати ползи, в размер на 31 692,93 лв. /18 379 щатски долара/, представляващи разликата между първоначално уговореното между него и третото лице възнаграждение и реално полученото такова.

Прави възражения за прихващане в следната последователност: със сумата от 1031,80 лв., представляваща вреда /претърпяна загуба/ – разходи за командировки до производствената база на ищеца; със сумата от 24 672 лв., представляваща неустойка по чл. 7 от Договор № 114702/2019 за периода от 28.01.2020г. до 01.09.2020г. и със сумата от 31 692,93 лв. /18 379 щатски долара/ – пропусната полза, представляваща разликата между първоначално уговорената между ответника и ФИРМА възнаграждение и реално полученото такова. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи

По иска по чл.422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД:

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните обстоятелства: възникнало облигационно отношение между страните, породено от 2 сключен договор за изработка на транспортни опаковки съобразно одобрена технологична документация, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа, съобразно уговореното и работата е била приета от ответника.

Безспорно между страните по делото е, че са сключили договор за изработка, по силата на който ищецът в качеството си на изпълнител е следвало да изработи 4 броя резервоар за филтрат по проект 6904/01; 2 броя резервоар за филтрат по проект 6904V2/01; 1 брой разпулпатор по проект 6904R1/01; 1 комплект тръбопроводи съгласно количества и цени, заложени в оферта 7671_2 от 27.08.2019г.

Спорен е въпросът дали ищецът е изпълнил възложената с договора работа съобразно уговореното, респективно основанието за заплащане на процесната сума.

Предвид нормата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловено от приемане на работата от възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчанотo.

По делото е представен приемо-предавателен протокол от 01.09.2020г., от който е видно, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предаде на ответника всички изработени стоки съгласно неговия предмет в уговореното количество, в това число и 10 броя транспортни опаковки (дървени сандъци) и детайли по опис.

Удостовереният в него факт на предаване на оборудването от ищеца на ответника се подкрепя и от показанията на свидетеля Р. П. Д. – „технолог”, изпълняващ функция на ръководител „производство” при ищцовото дружество, който твърди, че стоката е приета и има съставени протоколи. Същият посочва, че преди нейното приемане, в средата на месец февруари, е станало въпрос, че изделията са за износ в Русия и ще трябва да бъдат опаковани, във връзка с което ФИРМА са им възложили опаковането на стоките с изискването за дървени опаковки. Уточнява, че всички уговорки относно начина на опаковане са били осъществени по телефона. Посочва, че първоначално при направена проверка на съоръженията от страна на ответното дружество и на руски представител последните не са имали забележки по изработените опаковки, но впоследствие е станало ясно, че са за износ за Русия и опаковките трябва да бъдат с фитосанитарен сертификат. Според показанията на свидетеля Д към момента на възлагането и към момента на сключване на договора ищцовото дружество не е било наясно, че опаковките трябва да бъдат с такъв сертификат, като негов образец им бил изпратен впоследствие.

Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля В. М. П. – бивш работник в ответното дружество, който навежда твърдения за наличието на доклад във връзка със забележките от страна на руснаците по повод приетата работа. Посочва, че опаковките са били за смяна предвид обстоятелството, че са били направени от 3 обикновено дърво, а за експорт е трябвало да бъдат от обработено дърво, за да нямат личинки, респективно дървото е трябвало да бъде с щемпел.

С подписване на процесния протокол от 01.09.2022г. от представител на всяка една от страните, същите са удостоверили, че предадените стоки са в пълно съответствие с договореностите помежду им, заложени в Договор №114702/2019г., и са доставени годни за експлоатация, изправни и напълно окомплектовани, без видими дефекти. С Анекс към процесния договор от същата дата – 01.09.2022г., страните са се споразумяли и за начина и сроковете на плащане на остатъчната сума по договора в общ размер на 150 115,15 лв., част от която е и вземането на ищеца по процесната фактура на стойност 19 764 лв. Анексът е подписан от управителите на двете страни и представлява извънсъдебно признание на дълга от страна на ответника.

Твърденията, съдържащи се в показанията на свидетеля Д, относно релевираните възражения по изработеното от страна на ответното дружество и руския представител обхващат момент предхождащ гореописаното уреждане на отношенията между страните, а именно края на м. февруари 2020г. Видно от електронно съобщение от 13.03.2020 г. /л. 169-172 от делото/, ищецът е изпратил на възложителя проформи фактури за изработката на съоръженията и тръбопроводите, както и за допълнително поръчаните материали и изделия по процесния договор. Проформа фактура №*********/13.03.2020г. има идентичен предмет с процесната фактура №**********/17.08.2020г., а именно общо 10 броя транспортни сандъци, от които 1 за тръби, 6 за филтрат и по един за разпулпатор, за крепежи и вентили, съответно за ел. части „Оскар”, в общ размер 19 764 лв. с ДДС.

При направен анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че изработката на 10 броя транспортни опаковки /дървени сандъци/ е възложена на ищеца в последващ сключването на договора момент, за което свидетелства и изричната забележка в приетата оферта, че стойността на опаковката за транспортиране не влиза в офертата, а същата ще бъде добавена отделно, след като се изработят тръбопроводите и се прецени как ще се транспортират /л. 138 от делото/.

Предвид обстоятелството, че договорът за изработка е неформален, законът не поставя изискване за спазване на определена форма, като е достатъчно страните да постигнат съгласие относно съществените елементи на договора. В конкретния случай същите са договорили устно вида и обема на възложената допълнителна работа, което се потвърждава и от показанията на двамата свидетели, които съдът изцяло кредитира като последователни, логични и обективни, доколкото са дадени от лица, преки участници в процеса по водене на преговори, респективно такива, които са запознати с изискванията към изпълнение на работата. От тях се установява и обстоятелството, че при извършения преглед на изработеното ответникът е изразил волята си недостатъците да бъдат поправени съобразно констатирани забележки и предоставен 4 образец на фитосанитарен сертификат. Следва да се посочи, че упражненото правомощие на възложителя по чл.265, ал.1, предл.1 ЗЗД не освобождава същия от задължението му да заплати възнаграждение на изпълнителя за приетата работа на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, поради което възражението на ответника в посочения смисъл е неоснователно.

На следващо място, процесната фактура може да се приеме за доказателство, установяващо възложеното в допълнение към договора за изработка, доколкото съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за възложител и изпълнител, време и място на съставянето , още повече, че самият документ изрично препраща към договор №114702/2019г.

По изложените съображения и доколкото се установи, че ищецът е изпълнил задълженията си във връзка с процесния договор, допълнително възложени под устна форма, както и че работата е приета от ответника, съдът намира, че последният дължи заплащане на дължимото възнаграждение. При доказателствена тежест за ответника, до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, същият не е ангажирал доказателства за извършено плащане на претендираната от ищеца главница в размер на 19 764 лв., представляваща дължимо възнаграждение по процесната фактура, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.