Решение № 5198 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5198 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100506228 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20253402 от 17.11.2020 год., постановено по гр.дело № 14381/ 2017 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 180 състав, са отхвърлени, като неоснователни предявените от Ц. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, срещу ЗАД“Е.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.София, район Искър, бул.“*******, обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10800.00 лв./ десет хиляди и осемстотин лева/ застрахователно обезщетение по заведена при ответника щета № 0500704942 по застраховка „Каско“/ застрахователна полица 00500100040005/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -09.03.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 3201,40 лв.- мораторна лихва за периода от 10.04.2014 г. до 08.03.2017 г. С решението на съда е осъден Ц. А. Ц., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на ЗАД“Е.“ АД, ЕИК ******* сумата от 260.00 лв.- разноски по делото.

Срещу решението на СРС, 180 с-в е постъпила въззивна жалба от Ц. А. Ц., 1 подадена чрез пълномощника адв.И. Б. с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените обективно съединени осъдителни искове. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна- ответник „Застрахователно дружество Е.“ АД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.С.М. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи 2 окончателен извод за неоснователност на предявените от въззивника- ищец Ц. А. Ц. срещу ответника „Застрахователно дружество Е.“-АД, гр.София, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника/ застраховател по договор за застраховка „Каско на МПС“/ да заплати на ищеца сумата от 10800 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 00500100040005 от 18.07.2013 г. за настъпило на 10.03.2014 г. застрахователно събитие/ кражба на МПСлек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с ДК № *******/, ведно с мораторна лихва в размер на 3201,40 лв. за периода от 10.04.2014 год. до 09.03.2017 год., както и законна лихва за забава от завеждане на исковата молба на 09.03.2017 год. до окончателното изплащане на главницата. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно нормата на §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. В случая не се твърди и не са представени от страните доказателства за постигане на съгласие в горния смисъл, поради което следва да се приеме, че за уреждане на отношенията помежду им, възникнали във връзка с процесния договор за застраховка от 18.07.2013 г., се прилага КЗ от 2005 г. /отм./ и съответно разпоредбата на чл.208, ал.1 от същия.

Съгласно цитираната разпоредба, касаеща имущественото застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206, ал.1 или 2 и чл.207, ал.3 от КЗ /отм./, за съобщаване на застрахователното 3 събитие и за предоставяне на необходимите документи.

За да бъде уважен предявеният иск по чл.208 от КЗ /отм./, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно отношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие . От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

По делото се установява, че е налице валидно сключен застрахователен договор между ответникът- застраховател „Застрахователно дружество Е.“-АД, гр.София и собственика на процесния лек автомобил- „ДСК ЛИЗИНГ“ АД, гр.София, действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие - на 10.03.2014 г. С оглед събраните по делото доказателства/ договор за цесия от 07.03.2017 г./ съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че застрахованият собственик на процесния лек автомобил /“ДСК ЛИЗИНГ“ АД, гр.София/ е прехвърлил на ищеца Ц. А. Ц. вземането си за застрахователно обезщетение и че цесията е съобщена на ответника.

Съгласно сключения застрахователен договор и общите условия по застраховката /чл.3, ал.1, т.14 от раздел I “Общи положения” на Общи условия за застраховка „Каско на МПС“/, кражбата на цяло МПС е покрит риск по процесната застрахователна полица.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 10.03.2014 г. София Ц.И./ дъщеря на ищеца Ц. А. Ц./ е заявила за откраднат /противозаконно отнет/ застрахования автомобил, собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“ АД, гр.София, пред органите на МВР- І РУ-СДВР, и на същата дата това обстоятелство е заявено и пред ответника- застраховател. Доколкото няма данни процесното МПС да е намерено, то следва да се приеме, че е настъпило застрахователното събитие. Събитието е настъпило в срока на действие на застрахователния договор. В декларация- въпросник от 10.03.2014 г. депозирана пред застрахователя- ответник, София Ц.И. е декларирала, че на 10.03.2014 г. в 8,15 часа в гр.София, кв.“Редута“, ул.“******* при изкарване на процесния лек автомобил от двора на кооперацията, където автомобилът домувал, е оставила колата, за да затвори портата на двора и в този момент неизвестни за нея лица са се качили в колата и са потеглили в посока на Техникум по автотранспорт. В декларацията изрично е отбелязано, че при кражбата са отнети ключове и устройство за защита. От представен протокол за разпит проведен на 10.03.2014 г. от полицейски орган при 01 РУП-СВВР се установява, че София Ц.И. е дала показания, че на 4

10.03.2014 г. след изкарване на автомобила от двора на кооперацията в кв.“Редута“, ул.“******* е слязла от автомобила, за да заключи портата, като за времето през което е била обърната с гръб към колата чула, че колата потегля.

Ответникът оспорва в процесния случай правото на застрахования да получи застрахователно обезщетение, като сочи обстоятелства, способствали за настъпването на застрахователното събитие. От уведомление с рег.№ РК-014-2189/5/23.07.2014 г. изпратено от „Застрахователно дружество Е.“-АД, гр.София до „ДСК ЛИЗИНГ“ АД, гр.София и до ищеца Ц. А. Ц., относно искане за завеждане на претенция по щета № 0500704942/10.03.2014 г. към застрахователна полица № 00500100040005/17.08.2013 г. по доброволна застраховка „Каско на МПС“, клауза“А“, пълно каско, се установява, че същите са уведомени, че с оглед попълнената декларация за настъпило събитие е установено, че застрахованото МПС е откраднато пред гаража, в който се паркира, докато водачът е затварял вратата. С оглед на което е направен извод от застрахователя, че по време на кражбата автомобилът е бил отключен и двигателят му е работил, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2, т.2 от приложимите за застраховка „Каско на МПС“ Общи условия, която регламентирала задължението на застрахования при напускане на автомобила да заключва МПС.

Изрично е посочено в уведомлението също така, че съгласно чл.4, ал.2, т.1 към клауза „А“ от Общите условия застрахователят не дължи обезщетение по риска „Кражба на цяло МПС“, ако се установи, че при настъпване на застрахователното събитие МПС е оставено отключено. В тази връзка и съобразно посочените разпоредби от Общите условия, регламентиращи сключената застраховка ответникът изрично е заявил, че няма правно основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение. В отговора на исковата молба ответникът изрично е възразил, че кражбата на процесния автомобил е настъпила вследствие на умишлени действия или проявена груба небрежност от страна на водача на същия. Позовал се е на разпоредбата на чл.4, ал., т.42 от Общите условия към застрахователния договор, че застраховката не покрива щети на застрахованото МПС или във връзка с него, причинени от или вследствие на умишлени действия, умишлени бездействия или пък проява на груба небрежност от страна на застрахования, на негови близки, на негови законни представители или пълномощници, на лица на които е възложено от застрахования по съответния законен ред да управляват, охраняват или ремонтират застрахованото МПС, на водача на застрахованото МПС или на превозвани в застрахованото МПС лица. Ответникът е изложил изричен довод също така, че кражбата на процесния автомобил е настъпила поради проявена небрежност от страна на С.И., както и че е налице изключен застрахователен риск по Общи условия на застраховка“Каско на МПС“. В отговора на исковата молба е въведено и възражение, че застрахованото лице не е спазило нито едно от задълженията си предвидени в разпоредбата на чл.20, ал.2, т.2, т.3 и т.4 от ОУ, като съгласно чл.20, ал.4 , във връзка с чл.211, т.2 от КЗ/ отм./ неизпълнението на което 5 и да е от задълженията на застрахования посочено в чл.20, ал.2 от Общите условия на договора, се считало за значително с оглед интереса на застрахователя и давало на последния право да откаже пълно или частично изплащане на застрахователното обезщетение и/ или едностранно да прекрати действието на застрахователния договор.