Решение № 2182 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2182 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110138610 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Е. С. Д., ЕГН **********, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ......., партер, апартамент 1, с присъединен абонатен № 18832, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 1184,23 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 219,39 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 05.12.2023 г.; сумата от 22,68 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 5,45 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.01.2021 г. до 05.12.2023 г., за които има издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца по чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 71269/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. ......., партер, апартамент 1, с присъединен абонатен № 18832, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно 1 топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост, договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 71269/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 71269/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав. Моли да се изиска от Столична община, служба ГРАО, удостоверение за наследници на С. И Д, ЕГН **********.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. С. Д., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. С. П., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва от доказателствата по делото да се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Прави възражение за погасителна давност. Относно услугата за дялово разпределение поддържа, че няма предвиден срок за плащане на главницата, с оглед което потребителят изпада в забава след покана, каквато в случая липсвала. Моли за отхвърляне на исковете.

Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за 2 собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява качеството на ответника на собственик на процесния апартамент № 1. От представения и приет по делото нотариален акт № 8/1993 г. за дарение на недвижим имот, се установява, че Е С. Д. е дарила на сина си С. И Д собствените си 22/24 ид.ч. от процесния апартамент 1, находящ се в гр. София, бул. ......., на партера, ведно с 8/120 ид.ч. от общите части на сградата и също толкова ид. Части от дворното място, в което е построена сградата, в която се намира апартамента. Дарителката си запазила вещното право на ползване върху дарените идеални части, докато е жива и безвъзмездно. На 29.04.1996 г. вещния ползвател е починала, а със смъртта й се погасило и учреденото от нея право на ползване. Собственикът на имота по дарение – С. И Д на 05.04.2002 г. подал молба-декларация да му бъде открита партида за апартамент № 1, с адрес в гр. София, бул....., като декларирал, че семейството му се състои от трима души, апартамента ще използва за жилищни нужди. За апартамент № 1 на горепосочения адрес бил присъединен абонатен № 18832. През същата 2002 г., на проведеното общо събрание на етажните собственици в СЕС находяща се на бул. ......., видно от приложения Списък на етажните собственици лично присъствал собственика С.

Даскалов, който посочил, че в апартамента му има 6 бр. радиатори и от „Техем Сървисис“ следва да инсталират по 6 бр. разпределителя и термостатни вентили, които ще заплати разсрочено. Въз основа на решението на ОС на СЕС, бил сключен договор с избраната ФДР, в лицето на „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество и до настоящия момент извършва дейностите по отчитане на индивидуалните топломери в процесната сграда, дяловото разпределение и изготвя изравнителните сметки, вкл. за процесния апартамент. От приетото удостоверение за наследници от 12.06.2025 г., издадено от СО, район „Средец“ се установява, че С. Даскалов е починал на 01.03.2004 г., като вдовец и оставил за свой единствен наследник, дъщеря си Е. С. Д., настоящ ответник. Към 2004 г. ответника Д. е на 6 години, поради което същата се представлявала от своя законен представител и майка А И Г – Д.. Видно от приетите по делото договори за наем от 11.10.2004 г., Анекс № 1 към него и ППП от 21.12.2009 г., процесния апартамент е бил отдаван под наем на „ЕВРО 07“ АД което дружество е върнало владението на имота, след края на договора 31.12.2009 г. По делото няма данни, след 01.01.2010 г. имотът дали е ползван от собственика Е. Д. и нейната майка или е отдаван на наематели, но също така не се твърди, нито доказва за Апартамент № 1, находящ се на горепосочения адрес в гр. София да е била открита партида на трето лице /наемател, вещен ползвател/, със съгласието на собственика Д., нито пък последната да се е разпоредила със собствеността /чрез договор за продажба, замяна, дарение или др. способ/ в полза на трето лице. По делото има индиректни, косвени доказателства, че към настоящия момент апартамента се ползва също от наематели. Видно от удостовереното в разписката при връчване на ЗИ, издадена в хода на ч.гр.д.№ 71269/2023 г., Д. живее в чужбина, а апартамента е даден под наем на фирма, като информацията е предоставена от лице, 3 свързано с наемателя, представило се като Р С.

По делото няма данни, след 2010 г. ответника да се е разпоредил със собствеността върху имота /апартамент № 1/ или за процесния период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. да е учредил в полза на трето лице, вещно право на ползване, евентуално да е изразил съгласие партидата за аб. № 18832 да бъде прехвърлена на името на ползвателя/наемателя.

Следователно, въз основа на съвкупния анализ на приетите по делото и обсъдени погоре писмени доказателства, макар косвено се установява, че именно посочения от ищеца като ответник Е. С. Д. е собственик на апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. ......., вх.А, партер /или поне на 22/24 ид.ч. от него/ и в това си качество се явява клиент на „Топлофикация София“ ЕАД, по отношение на предоставяните от нея услуги по доставка на топлинна енергия.

За това свидетелстват и всички писмени документи, представени от ищеца и ТЛП /фактури, общи фактури, изравнителни сметки и др./, които са издадени на името на титуляря на партидата, открита по заявление до ищцовото дружество на неговия наследодател. Съгласно чл.62, ал.2 от ОУ на ищеца /приети по делото, като неоспорени от ответника/ цит. „в случаите, когато имотът се ползва от повече от един Клиент, Продавачът открива партиди на всички Клиенти, въз основа на Споразумителен протокол за разпределение на топлинната енергия за имота“. В настоящия случай не се твърди собствениците на имота да го ползват съвместно, респ. да са им открити индивидуални партиди, поради което съдът приема, че откритата за топлоснабдения имот на името на ответника Е. Д. партида с аб. № 18832 е единствена за процесния топлоснабден имот, а ответника единствен от съсобствениците има качеството на Клиент на ищеца и следва да отговаря за стойността на доставяната до имота ТЕ.

От заключението на приетата по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено от в.л. с нужната квалификация, се установява, че в имота през процесния период ТЕ за отопление на имот не се ползва. Начислена е ТЕ за БГВ на база 1 бр. потребител, като конкретното количество на ТЕ за погряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл.61, ал.1 на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, съответно ТЕ за „сградна инсталация“ е разпределена, съгласно зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1 на същата Наредба за топлоснабдяването, като за конкретния имот сградна инсталация е разпределена в зависимост от пълния отопляем обем на апартамента – 234 куб.м. и този на ЕС – 3251 куб.м. Процентите, отчислявани за ТЕ за сградна инсталация от общото количество на ТЕ за отопление в СЕС, за процесния период са от 33,7 % до 36,2 %

От заключението на СТЕ се установява още, че прогнозно начислената ТЕ за апартамента на ответника възлиза на 1143,11 лв., а изравнителните сметки са в размер на 1188,98лв., т.е. +45,87 лв., която сума е за получаване от клиента. Със заключението по ССчЕ вещото лице е установило, че през м.09.2022 г., след края на процесния период е осчетоводена още една изравнителна сметка в размер на -4,78 лв., която сума като се приспадне дава стойността на дължимата главница за ТЕ претендирана от ищеца, т.е.

4

1184,23 лв.

Ответникът не е представил доказателства за плащане на задълженията си, а и вещото лице, изготвило ССчЕ също не е установило извършени погасявания на задължения, касаещи процесния период.