Решение № 1598 от 24.09.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3980/2021
- Вид
- Решение № 1598
- Подписан
- 24.09.2021
- В сила
- 24.09.2021
- Състав
- Михаела Светлозар Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1598 гр. Пловдив, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330103980 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407 против Х. И. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 410, ал.1, т.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на .., настъпило ПТП, при което били нанесени имуществени вреди на л.а. “Тойота Ярис“ с ДК № ...., притежаващ валидна застраховка „Каско +” по застрахователна полица № ... от 18.03.2016 г. с валидност 21.03.2016 г. – 20.03.2017 г.
Щетите по увредения автомобил били отстранени, за което застрахователят платил обезщетение от 5852,72 лева.
Вина за настъпване на произшествието имал ответникът – като водач на лек автомобил „Форд Мондео”, с ДК № ...., което се установявало от съставения от Пътна полиция констативен протокол № ...от 06.12.2016 г. и АУАН, според които – не спазил достатъчно разстояние от движещия се пред него автомобил и го блъснал, като напуснал мястото на ПТП.
На основание чл. 410 от Кодекса за застраховането, ищецът встъпвал в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение, поради липса на сключена застраховка „ГО”.
Ответникът бил поканен да плати доброволно, но не изпълнил в предоставения срок. На 29.01.2018 г. попълнил декларация, с която признал вината си и поел задължение за разсрочено плащане, което не изпълнил.
1
Моли се за осъждането му да плати 5852,72 лева – главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение; 1783,46 лева – обезщетение за забава за периода 28.02.2018 г. – 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 01.03.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, макар ИМ и приложенията да са връчени редовно.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 4079 от 18.06.2021 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 10.09.2021 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК /л.52/ - в размер на общо 1159,67 лева /305,50 лв. – внесена държавна такса и 854,17 лв.
– платено адв. възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. И. Д., ЕГН **********, с адрес:...., да плати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, следните суми: 5852,72 лева /пет хиляди осемстотин петдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/ – главница, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, реализирано на .., по щета № ..;
1783,46 лева /хиляда седемстотин осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ 2
– обезщетение за забава за периода 28.02.2018 г. – 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 01.03.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 1159,67 лева /хиляда сто петдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/ - разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Банкова сметка на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД /л.3 ИМ/ -........
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3