Определение № 711 от 11.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 711 гр. Бургас, 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.а като разгледа докладваното от Радостина П. И.а Въззивно частно гражданско дело № 20262100500381 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Зорница Банкина, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Симеон Дишлиев против определение № 112 от 06.02.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 161/2026г. по описа на Районен съдАйтос, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване на нередовностите на заявлението.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваният съдебен акт, като се сочи, че същият представлява разпореждане № 112 от 06.02.2026 г., с което Районен съд-Айтос по ч. гр. д. № 161/2026г. се е произнесъл по същество и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за посочените в него вземания на заявителя. Изложени са подробни съображения за неговата неоснователност по същество, вкл., че непредставянето на договора за цесия не съставлява основание за отказ за издаване на заповед по изпълнение по чл. 410 от ГПК, позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика. Иска се въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт на първоинстанционният съд с № 112 от 06.02.2026 г., който се посочва, че разпореждане и произнасяне на въззивния съд по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

1

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника С. З. И. за задълженията му по договор за потребителски кредит № PLUS -20646489 от 28.06.2024г., сключен между длъжника и „Юробанк“ АД, което вземане се твърди, че кредиторът е прехвърлил на заявителя-цесионер на 27.06.2025 г. съгласно Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022г. изцялo с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството — кредитор, а именно: за сумата 7019.84 евро – главница, дължима за периода от 15.10.2024г. до 15.09.2027г., частично от общата главница от 28550.23 евро, сумата от 1692.64 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2024г. до 23.07.2025г. и сумата в размер на 507.64 евро, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 23.07.2025 г. до 29.01.2026г., както и направените по делото разноски в размер на сумата от 156.47 лв. за платена държавна такса и на сумата от 25.56 евро юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 30.01.2026г. заповедният съд на основание чл. 410, ал. 2 и ал.

3 вр. с чл. 128, т. 2 от ГПК е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 156.47 евро, както и да представи договора за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника за нея, с предупреждение за последиците при неизпълнение – прекратяване на производството на делото.

Разпореждането от 30.01.20216г. е редовно връчено на заявителя чрез ЕПЕП на 04.02.2026г., като в предоставения тридневен срок като в предоставения срок, изтекъл на 09.02.2026г. /чл. 60, ал. 5 вр. с ал. 6 от ГПК/ указанията не са изпълнени.

С обжалваното определение от 06.02.2026г. /неточно посочено като разпореждане в жалбата/ заповедният съд, като е констатирал, че указанията му не са изпълнени е прекратил производството по делото. По делото липсва друг съдебен акт, постановен от районният съд по това дело със същият номер и дата, вкл. липсва и такъв съдебен акт, с който заявлението да е разгледано по същество, поради което счита, че жалбата е подадена срещу единствения постановен по делото съдебен акт с номер 112 от дата 06.02.2026г., представляващ определение, с което производството по делото е прекратено.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията н а чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС 2 заповедният съд дължи указания за отстраняване на нередовност на заявлението само в изрично уредената хипотеза на чл.425, ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер държавна такса за заявлението по аргумент от чл.73, ал.3 ГПК /нередовност по смисъла на чл.128, т.2 от ГПК/, тъй като съдът не може да се произнесе с акт по същество, ако не е събрал дължимата за производството държавна такса. Съотнесено към настоящата правна уредба и процесния случай това означава, че само в хипотезата на неизпълнение в срока на указанията за невнесена изцяло или в пълен размер държавна такса заповедният съд следва да прекрати производството по делото, без да дължи произнасяне по същество. В останалите случай всяко неизпълнение на указанията води до отхвърляне на заявлението.

В случая с разпореждането от 30.01.2026г. заповедният съд е дал указания за представяне на доказателства за плащане от заявителя на държавна такса в размер на 156.47 евро, с предупреждение за последиците от неизпълнение, но в предоставения срок тази нередовност не е била отстранена от заявителя, нито е поискано продължаване на срока за това. Ето защо, правилно съдът е прекратил производството по делото в съответствие с горепосочената задължителна съдебна практика.

Що се касае до дадените указания за представяне на договора за цесия, те също не са изпълнени нито в първата инстанция, нито в настоящото производство, като по делото лиспват доказателства, от които да се установи твърдяното от кредитора качество на кредитор по отношение на вземането, за което иска издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Доколкото с договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор, липсата на представени доказателства за твърдяната цесия и за факта на уведомяване на длъжника за нея води до недоказаност на активната легитимация на заявителя за твърдяното вземане, вкл. и поради неяснота какво точно вземане му е цедирано. Съгласно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението.

Договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, поради което следва да се представи. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/.

Цесията е двустранен договор между цедент и цесионер и длъжникът не участва в него и за да може да породи действие спрямо трето лице - длъжник, следва цесията да му бъде съобщена на него, съответно да се представи доказателство за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Горното тълкувателно решение съставлява задължителна съдебна практика, поради което въззивната инстанция счита, че 3 представянето на договора за цесия е нужно, именно за да се създаде яснота у длъжника относно настъпилото частно правоприемство.

В случая обаче доколкото наред с указанията по чл. 410, ал. 3 от ГПК на заявителя са дадени и указания по чл. 128, т. 2 от ГПК за представяне на доказателства за плащане на дължимата държавна такса, то само поради неизпълнение на задълженията по чл. 128, т. 2 от ГПК съдът не дължи произнасяне по същество, а оставяне на заявлението без разглеждане, поради което настоящата инстанция намира, че правилно производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Ето защо обжалваното прекратително определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 112 от 06.02.2026 г., постановено по ч. гр. д.

№ 161/2026г. по описа на Районен съд-Айтос.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4