Определение № 9109 от 23.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9109 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20261100502943 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 166379/06.08.2025 г. по регистъра на СРС от „А1 България“ ЕАД срещу Определение № 30759/20.07.2025 г. по ч.гр.д. № 62062/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, в частта, с която е оставено без уважение искане на жалбоподателя да бъде изменена Заповед за изпълнение от 22.11.2023 г. по ч.гр.д. № 62062/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, в частта за разноските, като същите не се присъждат в тежест на длъжника на основание чл. 414а, ал. 3 ГПК.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като длъжникът не е станал повод за завеждане на делото. Заявителят бил завел делото, за да генерира разноски в тежест на длъжника. Моли определението да бъде отменено, разноските да не бъдат възлагани в тежест на длъжника, евентуално да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала такъв, с който оспорва съображенията на жалбоподателя. Моли определението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено 1 пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 320842/10.11.2023 г. С него заявителят Д.Н.С. е поискал от съда да издаде срещу „А1 България“ ЕАД заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 51,85 лв., представляващо главница за възстановяване на надвнесена авансова такса за потребление на услуга. Със заявлението са претендирани разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 480 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2023 г. по ч.гр.д. № 62062/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, с която съдът е разпоредил длъжникът „А1 България“ ЕАД да заплати на заявителя всички претендирани суми.

Заповедта е връчена на длъжника на 28.11.2023 г.

На 28.12.2023 г. е постъпила молба от длъжника „А1 България“ ЕАД, с която е призната претендираната главница, като е изразена готовност същата да бъде заплатена, като длъжникът изрично е посочил, че сумата ще бъде преведена по посочената от заявителя банкова сметка и ще бъдат представени доказателства за плащането. Изложени са подробни съображения защо длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, съответно защо разноските следва да останат в тежест на заявителя. Посочено е, че молбата следва да се разглежда като частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, ако заповедният съд приеме, че не е компетентен да изменя заповедта за изпълнение.

На 06.01.2024 г. съдът е разпоредил препис от молбата да се изпрати на заявителя за становище в тридневен срок.

На 09.01.2024 г. са постъпили идентични молби от длъжника, към които са представени доказателства за заплатена главница в размер на 51,85 лв.

На 11.01.2024 г. съдът е разпоредил препис от молбите да се изпрати на заявителя за становище в тридневен срок.

Препис от разпорежданията от 06.01.2024 г. и 11.01.2024 г. са връчени на заявителя на 22.01.2024 г.

На 22.01.2024 г. е постъпило становище от заявителя Д.Н.С., с което заявява, че не оспорва плащането на сумата в размер на 51,85 лв., като поддържа искането си за присъждане на разноските в производството и излага 2 подробни съображения защо длъжникът е станал повод за завеждане на делото. Посочено е, че молбата следва да се разглежда като отговор на частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, ако заповедният съд приеме, че не е компетентен да изменя заповедта за изпълнение.

На 24.01.2024 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.

На 08.02.2024 г. е постъпила молба от заявителя, с която се моли съдът на основание чл. 253 ГПК да отмени разпореждането, с което е дал указания за предявяване на иск, и вместо него да се произнесе по дължимостта на сторените в заповедното производство разноски. Излага подробни съображения.

С разпореждане от 30.12.2024 г. съдът е отменил на основание чл. 253 ГПК разпореждането от 24.01.2024 г. и е оставил без движение молба от 28.12.2023 г., която има характера на частна жалба по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, като е дал указания за внасяне на държавна такса и представяне на доказателства за това.

На 14.01.2025 г. длъжникът е получил указанията на съда, а на 22.01.2025 г. ги е изпълнил.

С обжалваното Определение № 30759/20.07.2025 г. по ч.гр.д. № 62062/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, съдът е отменил на основание чл.

253 ГПК разпореждането от 30.12.2024 г. и се е произнесъл по същество по искането за изменение на заповедта за изпълнение в частта за разноските, като е оставил молбата без уважение.

В законоустановения срок е подадена настоящата частна жалба срещу определението.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба, поради което е допустима.

По същество съдът намира следното:

Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението 3 си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

При подадено възражение по чл. 414а ГПК съдът на първо място проверява дали по съществото си във възражението са изложени твърдения за изпълнение в срока за доброволно такова, както и дали са приложени доказателства за изпълнението с препис за заявителя. Когато съдът констатира нередовност на възражението по чл. 414а ГПК – при неясна или противоречива воля на длъжника, следва да даде указания на последния по реда на чл. 101 ГПК и срок за изпълнение на същите.

В настоящия случай в срока за доброволно изпълнение длъжникът единствено твърди, че признава вземането, както и че ще представи доказателства за заплащането му. Такива са представени, но не в срока по чл.

412, т. 8 ГПК, а извън него. Доколкото не е налице същинско оспорване на претендираното вземане, напротив – то е признато, както и доколкото в срока за доброволно изпълнение не са представени доказателства за извършено такова, молбата от 28.12.2023 г. на длъжника не може да се приеме за възражение по чл. 414 ГПК. Заповедта за изпълнение е влязла в сила – арг. от чл. 416, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК.

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, в заповедното производство намира приложение правилото на чл. 248 ГПК само при пропуск на заповедния съд да се произнесе по искането за разноски със заповедта за изпълнение. Когато произнасянето е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, правното средство за защита на заинтересуваната страна е частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай длъжникът в заповедното производство е сезирал районния съд с молба от 28.12.2023 г., с която е направил искане за изменение на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, като изрично е посочил, че ако съдът приеме, че не е компетентен да се произнесе по искането, молбата следва да се разглежда като частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК.

Макар първоначално заповедният съд да е съобразил обстоятелството, че 4 длъжникът иска изменение на заповедта за изпълнение в частта за разноските, което става по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК – с частна жалба, като компетентният да се произнесе по искането съд е Софийски градски съд, видно от разпореждането от 30.12.2024 г., с обжалваното Определение № 30759/20.07.2025 г. по ч.гр.д. № 62062/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, съдът се е произнесъл по същество на молбата.

Въззивният съд намира, че съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд подадената молба за изменение на заповедта за изпълнение в частта за разноските от 28.12.2023 г. представлява частна жалба по смисъла на чл. 413, ал. 1 ГПК и същата е следвало да бъде администрирана като такава. Като се е произнесъл по същество, районният съд е нарушил съдопроизводствените правила и е постановил недопустим акт. Същият следва да бъде обезсилен, а делото следва да бъде върнато на Софийски районен съд за администриране на подадената жалба като частна жалба по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 30759/20.07.2025 г. по ч.гр.д. № 62062/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да бъде изменена Заповед за изпълнение от 22.11.2023 г. по ч.гр.д. № 62062/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 35 състав, за администриране на молба с вх. № 375346/29.12.2023 г. по ч.гр.д. № 62062/2023 г. по описа на СРС, 35 състав, като частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5