Определение № 37202 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37202 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110120309 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, както и акцесорни претенции за законна лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Ю. В. И. твърди, че на 16.02.2024 г. е образувано досъдебно производство № 34/2024 г. по описа на ОД на МВР - П, по прокурорска преписка № 3591/2023 г. на Районна прокуратура - П. С постановление от 05.02.2025 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 227б, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК, за това, че като управител на „ЛБ“ ЕООД не поискал от съда откриване на производство по несъстоятелност в тридесетдневен срок от спиране на плащанията на дружеството. Сочи, че наказателното преследване продължило близо две години, а с постановление от 14.03.2025 г. му била взета мярка за неотклонение „подписка“, която останала в сила до прекратяване на производството. Излага, че с постановление от 13.01.2026 г. на заместник-районен прокурор при Районна прокуратура - П наказателното производство срещу него е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради недоказаност на обвинението и е отменена мярката за неотклонение.

Твърди, че в мотивите на постановлението е прието отсъствие на доказателства за субективната страна на престъплението, осъществимо при пряк умисъл, и невъзможност да се направи несъмнен извод, че е съзнавал всички елементи от престъпния състав. Счита, че прекратяването на това основание ангажира отговорността на ПРБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Твърди, че в продължение на почти две години живял в състояние на постоянен стрес, несигурност и притеснение от възможността да бъде несправедливо осъден.

Повдигнатото обвинение, свързано с професионалната му дейност като управител, накърнило сериозно доброто му име и репутация. Наложената „подписка“ създала допълнителни неудобства и ограничения на свободното му придвижване. Всички тези преживявания, които сочи като неимуществени вреди, се отразили неблагоприятно на психическото му състояние и социалните му контакти. Оценява ги на 2 556,50 евро.

Относно имуществените вреди ищецът твърди, че за осъществяване на защитата си заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за досъдебното производство и още 3 000 лв. за съдебното производство по АНД № 767/2025 г. на Районен съд - П, във връзка с прокурорска преписка № 3591/2023 г. Счита, че общият разход от 6 000 лв., посочен в исковата молба като 3 067,80 евро, е пряка и непосредствена имуществена вреда от незаконното обвинение. Позовава се на договор за правна помощ и представителство от 21.12.2024 г. и разписки от 21.12.2024 г. и 23.06.2025 г.

С оглед изложеното ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата 2 556,50 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 13.01.2026 г., сочена като дата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, до окончателното изплащане; сумата 3 067,80 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от платени адвокатски възнаграждения, заедно със 1 законната лихва от предявяване на исковата молба на 15.07.2026 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски за настоящото производство.

Ответникът ПРБ, представляван от прокурор при Софийска районна прокуратура, в писмен отговор с вх. № 303961/02.10.2026 г. оспорва исковете по основание и размер.

Поддържа, че ищецът следва да докаже настъпването на твърдените вреди, размера им и пряката им причинна връзка с обвинението. Счита, че не са представени доказателства за стабилността на постановлението от 13.01.2026 г., за евентуалното му обжалване или отмяна по реда на служебния контрол. Развива съображения, че изтичането на срока за обжалване само по себе си не придава неотменимост на прокурорския акт и че стабилността му следва да се преценява съобразно приложимите правила за съдебен и служебен контрол.

Оспорва началните моменти на законната лихва. Сочи, че постановлението е връчено на ищеца чрез защитника му на 09.02.2026 г., поради което не би могло да се счита стабилизирано на датата на издаването му - 13.01.2026 г. Позовава се на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и представя писмо от Районна прокуратура - П за датата на връчване. Оспорва и дължимостта на поисканата законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди.

По иска за неимуществени вреди ответникът твърди, че липсват доказателства за реално претърпени страдания като пряка и непосредствена последица от процесното обвинение. Поддържа, че не са установени стресът, несигурността, притесненията, накърняването на доброто име и репутацията, нито емоционалното състояние на ищеца преди привличането му като обвиняем, което да позволи съпоставка с последващото му състояние. Излага, че не се твърдят действия на прокуратурата извън нормативно регламентираните в наказателното производство, нито официално разгласяване от ответника на информация за обвинението. Оспорва да са доказани интензивни отрицателни последици в личната и професионалната сфера.

Позовава се на предходни наказателни производства срещу ищеца за престъпления по чл. 206 НК, за които представя справка от СДВР, и счита, че те са могли да повлияят на отношението на околните и на интензитета на преживяванията. Твърди, че преди процесното обвинение професионалната и търговската му репутация вече била компрометирана от отношения с лизингодатели, неизпълнение на задължения, изпълнителни производства с взискател НАП и производства по несъстоятелност на свързани с него дружества.

Поддържа, че самото му поведение като управител и спирането на плащанията от дружеството са могли да породят неблагоприятно обществено отношение независимо от процесното обвинение.

Ответникът сочи още, че ищецът е предявил срещу ПРБ други претенции, по които е образувано гр. д. № 21242/2026 г. на СРС, 40-ти състав, във връзка с обвинение по чл. 206, ал. 1 НК, прекратено с постановление от 15.11.2022 г. Възразява, че не са разграничени вредите от отделните наказателни производства, въпреки твърденията за еднакви по вид неимуществени вреди.

При условията на евентуалност оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен. Сочи, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, производството е продължило разумен срок, приключило е с акт на прокуратурата, взета е най-леката мярка „подписка“, а не са твърдени трайни увреждания на физическото или психическото здраве, друга процесуална принуда или значителен интензитет на действията с участие на ищеца. Счита, че „подписката“ не ограничава свободното придвижване, а поражда задължение за уведомяване при промяна на местоживеенето. Поддържа, че няма доказателства за страдания над обичайните и че размерът следва да се съобрази с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и икономическите условия.

По иска за имуществени вреди ответникът оспорва извършването и необходимостта на разходите, обема на защитата и причинната връзка с процесното обвинение. Позовава се на чл. 181, ал. 1 ГПК относно датата на договора и разписките спрямо трети лица. Излага, че договорът от 21.12.2024 г. предхожда привличането като обвиняем на 05.02.2025 г., оспорва достоверността на датата му и иска проверка по чл. 193 ГПК. Поддържа, че договорът сам по себе си не доказва плащане. Сочи, че двете разписки съдържат препратка към договор от 01.10.2012 г., различен от представения договор от 21.12.2024 г.

Излага, че разписката от 21.12.2024 г. се позовава на чл. 6, ал. 2 от договора, предвиждащ възнаграждение за първа съдебна инстанция, макар да е описано представителство по прокурорската преписка и досъдебното производство. Според 2 ответника няма основание за това плащане, защото производството е прекратено и не е внесен обвинителен акт. Относно разписката от 23.06.2025 г. сочи, че тя се позовава на чл. 6, ал. 1, отнасящ се до досъдебната фаза, но описва представителство по АНД № 767/2025 г. на РС - П, което според него е друго производство. Оспорва истинността на датите на разписките по реда на чл. 193 ГПК.

При условията на евентуалност ответникът поддържа, че адвокатските възнаграждения от общо 6 000 лв. са прекомерни спрямо необходимата защита и сочения от него минимален размер от 1 000 лв. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/18.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС относно причинната връзка на разходите над разумния и обичаен размер с незаконното обвинение. Моли исковете да бъдат отхвърлени, евентуално да се присъдят обезщетения в по-ниски размери.

Съдът намира, че делото следва да бъде насрочено в открито заседание и на страните да бъде съобщен проектът за доклад. Приложените документи са относими и следва да бъдат приети, като оспорванията на частните документи не се разрешават с приемането им. За изясняване на развитието и резултата на наказателното производство, както и на осъществената защита, следва да се изискат прокурорската преписка и АНД № 767/2025 г.

Необходими са уточнения по оспорванията на датите, за да се разграничат възраженията относно доказателственото значение на документите от оспорване на тяхната автентичност или на извършена преправка.

Искането за гласни доказателства е относимо към установяване на твърдените неимуществени вреди. С оглед различните твърдени последици в психическото състояние, социалните контакти и професионалната репутация, съдът намира за допустим разпита на двама свидетели при режим на довеждане, след посочване на имената им и на обстоятелствата, известни на всеки от тях. При съвпадение на доказваните факти ще се съобрази чл. 159, ал. 2 ГПК.

Въз основа на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждането на гр. д. № 20309/2026 г. по описа на СРС, 175-ти състав, в открито съдебно заседание на 24.11.2026 г. о т 10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени документи като писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКАТ на основание чл. 186 ГПК от Районна прокуратура - П, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, за послужване по делото цялата прокурорска преписка № 3591/2023 г., ведно с ДП № 34/2024 г. по описа на ОД на МВР - П и всички приложения, включително постановленията за привличане като обвиняем и за мярката за неотклонение. При обективна невъзможност за изпращане на оригиналите да се представят заверени преписи и да се посочи причината.

ДА СЕ ИЗИСКА от Районна прокуратура - П, в същия срок, удостоверение: кога и на кои лица е съобщено постановлението от 13.01.2026 г.; подавани ли са жалби срещу него и какъв е резултатът; извършван ли е служебен контрол и отменяно ли е постановлението; какво е актуалното състояние на наказателното производство. Да се приложат съответните разписки за връчване, съдебни актове, ако има такива, и актове на по-горестоящата прокуратура.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от Районен съд - П, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, за послужване АНД № 767/2025 г. с всички приложения, а при невъзможност - заверени преписи от актовете по образуването, протоколите, представените договори и пълномощни за защитата на Ю. В. И. и акта, с който делото е приключило, с данни за влизането му в сила. Да се посочи дали делото е образувано по предложение на РП - П по преписка № 3591/2023 г. във връзка с ДП № 34/2024 г.

ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърдените отрицателни преживявания, промени в психическото му състояние, социалните контакти и професионалната репутация във връзка с процесното обвинение и взетата мярка за 3 неотклонение.