Определение № 710 от 17.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 710 гр. Пловдив, 17.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петко Ив. Минев като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Частно наказателно дело № 20225300201432 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243, ал.4 и сл. от НПК.

С постановление от 28.07.2022г., постановено по преписка № 9695/2020г., Окръжна прокуратура – гр. Пловдив е прекратила на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство – дознание № 224/2021г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив, водено за престъпление по чл.282а от НК. По делото няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

Постъпила е жалба срещу горния прокурорски акт от дружество „В.“ ЕООД чрез процесуалния му представител – адв. Н. С. с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане за неговата отмяна и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагане на закона.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление, намира и приема за установено следното:

Жалбата на „В.“ ЕООД чрез адв. Н. С. е подадена в законоустановения 7-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Досъдебно производство – дознание № 224/2021г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив е образувано с постановление на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив на 17.05.2021 година за престъпление по чл.282а от НК, за това, че през лятото на 2020г. в гр.Пловдив длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност е забавило извън предвидените по закон срокове неговото издаване. По делото няма лице, привлечено към наказателна отговорност.

1

В хода на разследването прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Дружеството “В.” ЕООД било титуляр на Разрешително № ***/15.09.2003 г. - изменено с № ***/30.11.2005 г., изменено с Решение № ***/23.08.2006 г., последно изменено и продължено с № ***/18.08.2009 г. издадени от „Б. д.“, Източнобеломорски район за водовземане от повърхностен воден обект - река “Ч., с разрешена цел на водовземане “производство на електроенергия посредством МВЕЦ “Т.” с мощност 1000 KW и брутен напор 11.30 м. в землището на с. Б., общ. А., обл. П.. Съгласно последното решение разрешителното било с краен срок на действие до 15.02.2022 г. и срок за завършване на строителството 02.12.2014 г. Със Заявление № ***/18.09.2014 г. от “В.” ЕООД било поискано изменение в частта “срок на извършване на строителството”, като били представени всички изискуеми документи. Три години и половина по-късно, извън всички законови срокове, Д. на *** постановил Решение № *** от 29.01.2018 г. с подробни мотиви, с което било отказано изменение в частта “срокове на завършване на строителството” на разрешителното на дружеството “В.” ЕООД. Решението било обжалвано пред Административен съд – Пловдив, който с Решение № 444 от 27.02.2019г., постановено по АХД № 977/2019 г,. потвърдил решението на Д. на **** и било отхвърлено искането на “В.” ЕООД. Решението на Административен съд - Пловдив било обжалвано пред Върховен Административен съд, който с Решение № 9911 от 20.07.2020 г. по адм. д. № 5148/2019 г. отменил Решение № 44 от 27.02.2019 г. на Административен - Пловдив и оспореният по това дело административен акт - Решение № РР - 3234/29.01.2018 г. на Д. на ****. В диспозитива на окончателния съдебен акт на ВАС било постановено връщане на делото, като административна преписка била върната на Д. на **** за ново произнасяне по Заявление № ***/18.09.2014 г. на “В.” ЕООД за откриване на процедура за изменение в частта “срок за завършване на строителството” на Разрешително № ***/15.09.2003 г. Изрично било указано административния орган да се произнесе в едномесечен срок, считано от получаване на преписката и при съобразяване на задължителните указания на ВАС. При извършена справка в Административен съд - Пловдив било установено, че административната преписка, ведно със заверен препис от постановеното съдебно решение на ВАС били изпратена от съда с писмо № ***/23.07.2020 г. и всички документи били получени от административния орган. Въпреки това, в определения от ВАС едномесечен срок, нямало издадено ново решение от ***, съобразно задължителните указания.

От страна на “В.” ЕООД били предприети няколко неуспешни опита да накарат административния орган да изпълни задължението, включително с нарочно писмено Заявление № *** от 28.08.2929 г., както и проведена лична среща с Д. на **** - проведена на 10.09.2020 г. Извън всички процесуални срокове било постановено Решение № ***/28.09.202/ г. за отказ за изменение и отнемане на Разрешително № ***/15.09.2003 г. Решението на *** било 2 датирано от 29.09.2020 г. и изпратено по пощата на 29.10.2020 г. - месец след посочената дата на неговото издаване, с препоръчано писмо. “В.” ЕООД обжалвало Решение РР-*** от 28.09.2020г. на Д. на **** пред компетентния съд, като въз основа на жалбата било образувано АХД № 20/2021 г. по опис на Административен съд - Пловдив, XV състав, което към настоящия момент е на производство.

В протоколите си за разпит по делото, лицата, взели участие в изготвянето на Решение № РР - 3234/29.01.2018 г. за отказ - Г. К. С., М. И. М., Н. Г. Г., А. А. Т. са посочили като причини за забавяне на произнасянето големият обем от работа в дирекцията, недостиг на квалифицирани служители и текучество на кадри и недостатъчно изяснен текстове в нормативната база, противоречиви решения на различните съдебни инстанции във връзка с възникналите съдебни спорове за прилагане на въведените забрани за МВЕЦ в различните нормативни и планови документи.

Въпросното обстоятелство е било потвърдено писмено в отговорите получени по делото от Б. д., ИБР, а имено - честата промяна на законово нормативната база за работа, както и постоянното недоокомплектоване на персоналния състав на Б. д., ИБР.

**** В. И. Ч. /**** на Б. д., ИБР/ е посочила в показанията си, че с писмо № О***/27.07.2020 г. в БД «ИБР» е постъпило Решение № 9911/20.07.2020г. описа на ВАС, с което е било отменено Решение № РР3234/29.01.2020г. на Административен съд - Пловдив и е била върната административната преписка на Д. на **** за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение в едномесечен срок.

Решението на ВАС било обсъдено съвместно с експерти на *** относно мотивите на същото и правилната преценка на административния орган за ново произнасяне. Новото произнасяне по Заявление № ***/18.09.2014г. на “В.” ЕООД изисквало задълбочен анализ и преразглеждане на мотивите на административния орган при първоначалното произнасяне, което било причината, довела до забавянето от страна на *** да се произнесе в указания едномесечен срок.

В същото време процесуалния представител на дружеството „В.“ ЕООД - св.Н. С. е уточнил в показанията си, че и двете Решения - № ***/29.01.2018г. и № ***/28.09.2020, са били издадени извън предвидените по закона срокове.

В първия случай повече от 3,5 години след подаване на заявлението, без според него, Д. на **** да се е мотивирал на какво се дължи забавата, а втория път - след определения от ВАС едномесечен срок и то едва като сигнализирал ВАС за незпълнението на съдебния акт. В същото време, видно от показанията на св.С., през това време други издадени на „В.“ ЕООД актове и сключени договори били загубили или прекратили своето действие и това е станало не по вина на дружеството. Впоследствие, обаче, тези загубили правно действие актове, били послужили за допълнително мотивиране на отказа, въпреки че на практика именно административният орган бил 3 предпоставил с поведението си да се стигне до това състояние на нещата и до издаване на отказ за продължаване на разрешителното за водовземане.

В хода на разследването е била изискана информация от Административен съд - Пловдив, от която се установило, че жалбата на „В.“ ЕООД е била оставена без уважение.

За пълнота на разследването са били изискани и съответно получени подробни справки на четири пъти - както от Б. д. ИБР, така и от МОСВ.

Видно от приложените отговори в периода 01.01.2015г. до 06.08.2021 г. преписките, разглеждани в ***, по които решенията са били издавани в просрочие повече от една година са както следва: в периода 01.01.2015г. до 31.01.2018г. 5 броя Решения, просрочието, за които е между една и две години. За периода от 01.01.2020г. до 06.08.2021г. 8 броя Решения с просрочие повече от една година, като същото е между една и две години или общо за целия обследван период, преписките, по които издадените решения от страна на *** са с просрочие повече от една година са общо ** броя. В тази връзка е било направено и ново запитване до БДИБР конкретно колко са докладните записки и кой точно е сезиран за кадровата необезпеченост на Дирекцията. Ведно от отговора са били изготвени и изпратени общо ** броя такива доклади.

Последния факт, както и големият обем от работа в дирекцията, недостигът на квалифицирани служители и текучество на кадри и недостатъчно ясни текстове в нормативната база, противоречи решения на различните съдебни инстанции във връзка с възникналите съдебни спорове при прилагане на въведените забрани за МВЕЦ в различните нормативни и планови документи, сочат за липсата на умисъл на служител на ***, а оттам и за липса от субективна страна на деянието по чл.282а от НК.

Прокурорът е приел, че горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин на базата на всички събрани по досъдебното производство доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност.

При тази фактическа обстановка, след анализ на събраните доказателства и заключенията на множеството изготвени експертизи, прокурорът при ОП – Пловдив е направил следните правни изводи:

Прокурорът е приел, че действително Д. на *** е имал изискуемото в състава на чл. 282а от НК качество на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК, осъществявайки правомощията си съобразно чл.52 ал.1 т.4 от Закона за водите. В конкретния случай са били налице предпоставките за вземане на становище и издаване на съответния акт във връзка с искането за издаване на съответното разрешително на „В.“ ЕООД за водовземане от повърхностен воден обект - река Ч., с разрешена цел „производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Т.“, с мощност 1000KW И брутен напор 11.30м. в землището на с. Б., обл. П.. За да е съставомерно деянието по чл.

282а от НК, то следва да е било извършено умишлено.

4

Според прокурора в хода на разследването не е било установено забавата от страна на съответното длъжностно лице да е била умишлена. Той е приел, че забавянето се дължи на липсата на пълен състав в Б. д., ИБР големият обем от работа в дирекцията, недостиг на квалифицирани служители и текучество на кадри и недостатъчно изяснени текстове в нормативната база, наличието на противоречиви решения на различните съдебни инстанции във връзка с възникналите съдебни спорове при прилагане на въведените забрани за МВЕЦ в различните нормативни и планови документи. В конкретния случай няма наличие на субективна страна на престъплението по чл.282а от НК, а оттам липсва въобще извършено съставомерно деяние по този текст от НК. С тези мотиви предсатвителят на ОП – Пловдив е прекратил наказателно производство поради липса на извършено престъпление на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Пловдивският окръжен съд изцяло възприема правните изводи на прокурора и намира същите за правилни. В конкретния случай действително забавянето на издаването на разрешително на «В.» ЕООД се дължи на на липсата на пълен състав в Б. д., ИБР - големият обем от работа в дирекцията, недостиг на квалифицирани служители и текучество на кадри и недостатъчно изяснени текстове в нормативната база, наличието на противоречиви решения на различните съдебни инстанции във връзка с възникналите съдебни спорове при прилагане на въведените забрани за МВЕЦ в различните нормативни и планови документи. Това обстоятелство се установява от разпитите на всички длъжностни лица от «Б. д.», разпитани в хода на досъдебното производство.