Решение № 126 от 25.06.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Девня, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря А. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20263120200111 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Я. В. А., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 25-0253-000595/08.10.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Варна, РУ - Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева /сега 102, 26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Въззивникът счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно: не са отразени правилно обстоятелствата по нарушението, не е изяснена фактическата обстановка, както и дали нарушението е извършено. Сочи, че АНО при определяне размера на наказанието не е извършил проверка относно отразените от него обстоятелства съгласно изискванията на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, а е издал наказателното постановление единствено въз основа на заявленията на актосъставителя. Счита, че при определяне размера на административното наказание, АНО не е взел предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН относно тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. На тези основания моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, не се представлява.

1

Чрез проц. представител представя писмено становище, в което доразвива доводите си за процесуална и материално – правна незаканосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поддържа искането си за неговата отмяна и претендира разноски.

Административно – наказващия орган, редовно призован не изпраща представител. Представя писмено становище, в което чрез проц. представител оспорва жалбата и моли обжалвания с нея електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомени не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.09.2025 г. въззивникът Я. А. пътувал по път III-2702 от с.

Червенци, обл. Варна към гр. Вълчи дол с личния си лек автомобил марка „***“ с рег. № ***. В около 18:10 часа, на около 2 км. преди гр. Вълчи дол, след кръстовището за с. Генерал Киселово и с. Брестак той изгубил управление над автомобила, излязъл вляво от пътното платно, като се ударил в намиращ се там пътен знак, след което спрял в канавката вляво по посока на движението. В резултат на настъпилото ПТП настъпили незначителни материални щети по автомобила на въззивника и по пътната инфраструктура, неустановени по делото. Тъй като бил на работа същия ден, въззивникът оставил автомобила си на мястото на ПТП и отишъл пеша до местоработата си на жп гарата в гр. Вълчи дол.

За така настъпилото ПТП бил подаден сигнал в дежурната на У МВР – Вълчи дол, като на местопроизшествието били изпратени свидетелите Ц. Й. и Ж. Ч. – служители в У Вълчи дол. На место те установили сина на въззивника, който се канел да прибере автомобила на баща си с пътна помощ.

След разговор с него те узнали къде работи въззивника и го посетили на местоработата му. Там снели сведения от него за случилото се, въз основа на което му съставили АУАН за извършено нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б от ЗДвП, който му бил връчен и подписан от него без възражения. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното пред съда наказателно постановление.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на двамата полицейски служители, които са еднозначни и непротиворечиви, съответстват в пълна степен на съобщеното им от въззивника и неговия син. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника – той не отрича нито, че е управлявал автомобила, нито механизма, по който е настъпило ПТП, нито факта, че е напуснал местопроизшествието.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка 2 на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на подадената жалба:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР /т. 3.9./.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Несъстоятелни са възраженията за несъответствие на съставения АУАН и НП с процесуалните изисквания, доколкото нарушението е описано по ясен и разбираем начин, посочена е конкретно нарушена правна норма, което дава възможност на нарушителя да разбере в пълен обем вмененото му нарушение, както и да организира адекватно защитата си по него. .

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

Административно – наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗДвП, за това, че след като е предизвикал ПТП не остава на място и не уведомява органите на МВР.

Задължение да остане на мястото на произшествието, да уведоми компетентните органи на МВР и изчака тяхното пристигане има само участник в ПТП, в което има пострадали лица или участници в ПТП, ако между тях няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В настоящия случай не е налице нито една от визираните хипотези, доколкото по делото няма данни за пострадали от произшествието лица, а доказателствата по делото сочат, че въззивникът е самокатастрофирал и в настъпилото ПТП няма други участници. С оглед на това той не е допуснал нарушение на цитираната в АУАН и НП норма на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗДвП, поради което и неправилно е бил санкциониран. Претенцията му за незаконосъобразност на издаденото срещу него наказателно постановление е основателна и същото следва да бъде отменено като такова.

3

Предвид изхода на делото претенцията на въззивника за разноски е основателна. Същият доказва с представените ведно със списъка на разноски писмени доказателства реално извършени разноски по делото за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. По делото е направено възражение по чл. 63д ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.

Съобразявайки характера на настоящото производство, фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че проц.представителство по делото се изразява в писмено становище, като е проведено едно съдебно заседание без участие на проц.представител, следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на 200 евро.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0253-000595/08.10.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Варна, РУ - Девня, с което на Я. В.

А., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. Б от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева /сега 102, 26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Я. В. А., ЕГН:

********** сумата от 200 евро /двеста евро, 00 цента/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.

63д ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4