Решение № 146 от 20.10.2025, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 41/2025
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 20.10.2025
- Състав
- ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- ЧЛ.51, АЛ.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. В., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Г.П.Й. при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Г.П.Й. Гражданско дело № 20251300100041 по описа за 2025 година
Делото е образувано по исковата молба на А. Е. И. с ЕГН ********** и адрес: гр. С.*****, действащ чрез пълномощника си адв. А. В. – САК със Съдебен адрес: гр. С.*** срещу ОБЩИНА В., БУЛСТАТ 000159508 и адрес: гр. В., **** с цена на иска 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ - за търпени неимуществени вреди и
5946 лв. /пет хиляди деветстотин четиридесет и шест лева/ за търпени имуществени вреди.
Ищецът твърди ,че на 30.04.2023 г. около 12.30 ч. в гр. В. бил на екскурзия в града, като решил да посети т. нар. „Съботен пазар“ в града.
Паркирал автомобила си на паркинга на магазин „Лидл“, като след това се насочил към пазара, намиращ се на двете улици срещу магазин „Лидл“ и преди булевард „Панония“. При вървенето си, докато разглеждал сергиите на производителите, ищецът А. И. попаднал на дупка в асфалтовата настилка, като стъпил в нея с десния си крак и паднал на лявата си страна. Причина за падането била неподдържаната и увредена настилка на улицата, изразена в наличие на дупка в асфалтовата настилка, в която при движението си като пешеходец пострадалият стъпил и паднал. Въпреки, че е бил с подходящо и удобно за сезона облекло и обувки, поради наличието на дупка в асфалтовата настилка ищецът А. И. загубил равновесие и паднал. Мястото, на което била разположена дупката ,не било обозначено или оградено по никакъв начин и ищецът не е очаквал, че преминаването му оттам крие риск.
1
След падането ищецът изпитал остра болка в областта на левия крак, като движенията му били силно ограничени. Първоначална спешна медицинска помощ била получил в МБАЛ „Света Петка“ АД - гр. В., където след извършени прегледи и консултации със съответните специалисти му била поставена диагноза - субтрохантерна фрактура на левия крак. С оглед характера и сериозността на травмата на пострадалия било препоръчано да се насочи за лечение към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД - гр. София,където ищецът А. И. бил транспортиран още на същия ден чрез специализиран медицински транспорт. В болничното заведение той бил хоспитализиран, като след извършени прегледи и консултации със съответните специалисти била поставена диагноза - полифрагментна фрактура на илиачната кост в областта на ацетабулума дорзално с луксация на главата на фемура в ставата дорзално и наличие на течни колекции в ставата. С оглед характера на получената фрактура и луксация било взето решението за извършването на оперативна интервенция на 04.05.2023 г., състояща се в автопластика на костен дефект на левия ацетабулум, както и репозиция и фиксация чрез плака и винтове на фрактурата. След отпадане на необходимостта от лекарско наблюдение А. И. бил освободен на 11.05.2023 г. за продължаващо домашно лечение с дадени указания за спазването на режим на покой, прием на лекарствени средства, извършването на рехабилитация и придвижване с помощни средства.
Поддържа се ,че получените вследствие на инцидента травматични увреди и последвалата оперативна интервенция причинили болки и страдания на ищеца, които били със значителен интензитет през първите няколко месеца от възстановителния период, който продължил до началото на 2024 г. С оглед характера на нараняванията, получени на левия крак, пострадалият бил принуден да спазва щадящ режим, при който не трябвало да натоварва левия си крак. На практика бил изправен пред невъзможността да посреща със собствени сили обикновени битови потребности, за задоволяване на които получавал помощ от своите близки и роднини.
Изпитвал непрестанни силни болки, усилващи се и при най-лекото движение и трудно повлияващи се от обезболяващите, които приемал. Ищецът А. Е. И. водил нормален начин на жИ.т, а последици от инцидента довели до насилствена негативна промяна в нормалното протичане ежедневието на човек, до ограничаване на социалната, трудовата и семейната му ангажираност, като възвръщането към обичайните делнични занимания 2 коствало време, търпение, болки и провеждането на рехабилитация в съответния оздравителен период. В първите няколко месеца след инцидента пострадалият бил принуден да използва две помощни средства за придвижването си, като от месец юли 2023 г. до февруари 2024 г. се придвижвал с една патерица. Провеждал активна рехабилитация в първите няколко месеца след претърпяването на травмата. Инцидентът се отразил негативно и в психологически аспект на ищеца. След него той станал тревожен и раздразнителен без видима причина, трудно приемал продължителния период на възстановяване и битовите трудности, които срещал през него. Чувствал се непълноценен и в тежест на близки и роднини.
Що се касае до психологическите последици от инцидента – изживеният стрес и душевните страдания щели да съпътстват ищеца до края на жИ.та му.
Във връзка с лечението си към този момент ищецът извършил значителни имуществени разходи на обща стойност 5946 лв. /пет хиляди деветстотин четиридесет и шест лева/, като всяка отделно заплатена сума се явявала пряка и непосредствена последица от травмите от инцидента и разноските за лечение и възстановяване били адекватно сторени и в съгласие с добрата медицинска практика. Счетоводните документи, удостоверяващи извършените разходи, били подробно описани в доказателствената част на исковата молба.
Сочи се ,че в съответствие с чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД всеки дължи да поправи вредите, които е причинил другиму. Отговорността на общината се основавала на обстоятелството, че телесното увреждане на А. Е. И. е в резултат на неподдържането и непредприемането на мерки за поддържане на улица в гр. В., по който на 30.04.2023 г. е вървял ищецът , в нормално за придвижване от пешеходците състояние.
Съгласно чл. 30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 б.
3
"б. " от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания било на съответната община. Разрушените и неподдържани настилки били източник на опасност за пешеходците, като от правна страна представлявали неизпълнение на вмененото й със закон задължение по чл. 11 ЗОС. Поради общественото предназначение на общинските пътища община В. следвало да осъществява дейността по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и придвижване на пешеходци по тях. Като не била изпълнила вмененото й със закон задължение, община В. носела отговорност за причинените от бездействието на нейните служители вреди на трети лица.
Сочи се ,че улицата, на който е станал инцидента, била общинска собственост и според цитираната нормативна уредба, задължението за поддържането й било на общината. Следователно ответникът имал задължение да осигурява поддръжката на улиците и тяхната настилка във вид, съответен на предназначението им за безопасно ползване от гражданите, чрез свои служители или чрез трети лица.
Иска се да бъде постановено решение ,с което да бъде осъдена ОБЩИНА В., БУЛСТАТ 000159508 да заплати на ищеца А. Е. И. с ЕГН ********** следните суми:
60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 30.04.2023 г., до окончателно изпълнение на задължението.
5946 лв. /пет хиляди деветстотин четиридесет и шест лева/, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва, считано от 06.01.2024 г. (датата на най-късно направения разход), до окончателното изпълнение на задължението .
Претендират се и направените адвокатска защита. съдебни разноски, в това число за
В срока е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника 4
ОБЩИНА В. чрез упълномощен представител Юрисконсулт А. К..
В писмения отговор се поддържа,че Община В. намира исковата молба на ищеца за неоснователна, а предявените в нея искове - за недоказани, поради което се иска да се отхвърлят исковете. В случай, че Съдът прецени, че същата е основателна, се иска да се намали размера на исканото обезщетение поради липса на виновно поведение от страна на Общината и недоказаност както на твърдените факти, така и на произхода и размера на евентуално настъпили щети до техния реален размер.
Сочи се ,че отговорността по чл.49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди протИ.правни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно- обезпечителен характер. Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл.45 ЗЗД. Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.
Сочи се ,че за да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД било необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работата, 2) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи/деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, протИ.правност и вреда/, 3) вредите са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС №9/1966 г.). Във всички случай на непозволено увреждане вината се предполагала до доказване на противното (чл. 45, ал.2 ЗЗД). Останалите елементи от фактическия състав трябвало да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
5
В исковата молба се твърдяло, че Община В. е отговорна за състоянието на пътната инфраструктура и за предотвратяване на инциденти, свързани с нея,но това обаче не било напълно точно разбрано в контекста на съществуващите условия и нормативни задължения на общината.
Следвало да се подчертае, че Община В. извършва редовна поддръжка и ремонт на пътната мрежа, като всяка година се осигуряват средства за текущи и извънредни ремонти. Въпреки това, пътната инфраструктура била обширна и не можело да се претендира, че всички проблеми могат да бъдат решени мигновено, поради ограничените ресурси и многобройните ремонти, които се извършват през годините.
Община В. не можела да бъде отговорна за всяко малко повреждане на пътната мрежа и за всяко потенциално опасно състояние, което можело да възникне. Важно било да се подчертае, че дори и да има някакво повреждане или небрежност при извършване на ремонтните дейности, това не водело автоматично до отговорност, освен ако не бъде доказана пряка връзка между състоянието на пътя и конкретния инцидент. В случая с И. твърдението, че Община В. е пряко отговорна за падането му, не било подкрепено с достатъчно доказателства, че именно че състоянието на пътя е причината за инцидента.