Решение № 976 от 22.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. Пловдив, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300501607 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от А. В. В.,ЕГН-**********,длъжник в изпълнителното производство против отказа на ЧСИ К.П.,рег.№ **,район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 80/11г.и обективиран в разпореждане от 10.03.2025,да уважи заявлението на длъжника по изпълнението за прекратяване на производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ е незаконосъобразен и неправилен по изложени съображения и се иска отмяната му.Твърди се,че разпореждането е немотивирано.Поддържа се,че изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция,тъй като по делото са насрочвани описи (с разпореждане от 09.02.23г.и с ПДИ от 27.01.25г.),но не са извършвани.

Взискателят по изп.дело И. Г. Б.,ЕГН-********** в писмено възражение 1 изразява становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си към обжалваното изпълнително действие ЧСИ К.П. намира жалбата за допустима,но неоснователна,като излага съображения,че не са налице предпоставките за настъпила перемпция на изпълнителното производство.Посочва,че неизвършването на поискано от взискателя изпълнително действие не е предпоставка за настъпване на перемпция.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ страна против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по изп.дело № 80/11г.по описа на ЧСИ К.П.,рег.№ *,район на действие ПдОС е образувано по молба на взискателя И. Г. Б. въз основа на изпълнителен лист от ***,издаден от ПдРС на основание Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПк по ч.гр.д.№ 381/10г.на ПдРС,съгласно който е разпоредено длъжникът А. В. В. да заплати на кредитора И. Г. Б. посочените в изпълнителния лист парични суми.

С молбата за образуване на изп.дело взискателят е овластил ЧСИ с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.

Жалбоподателката не оспорва,а и се установява от самото изп.дело,че от неговото образуване-14.01.2011г.до края на 2022г.взискателят,чрез предоставените на ЧСИ правомощия по чл.18 от ЗЧСИ регулярно,в периоди по-малки от две години,е правил искания за извършване на определени изпълнителни действия,главно запори.Жалбоподателката не уточнява кое според нея е последното валидно извършено от ЧСИ изп.действие,но посочва,че в периода 2023г.- 2025г.са насрочени два описа на движими вещи (съответно с разпореждане от 09.02.23г.и ППИ от 27.01.25г.),които обаче не са извършвани.Поддържаното от жалбоподателката В. възражение е,че независимо,че са насрочвани изпълнителните действия- описи на дв.вещи,тези насрочвания не са довели до прекъсване на давността,тъй като само извършването им можело да доведе до прекъсване на давността.В тази връзка се цитира ТР № 2/26.06.15г. по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС.

2

От правна страна следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,с изключение на делата за издръжка.Акта на съдебния изпълнител,в случая-атакуваното разпореждане,само прогласява настъпването на някое от визираните в чл.433,ал.1 от ГПК основания,като действието му е само декларативно,а не конститутивно.Целта на законодателя чрез разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е да бъдат прекратявани онези изпълнителни производства,по които взискателят бездейства и по този начин демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.

Според разясненията,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№ 2/2013г.на ОСГТК,прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право,като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата,на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Според цитираното тълкувателно решение искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие,тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.Изрично е разяснено,че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия,изграждащи посочения от него изпълнителен способ,както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Насрочването на описи на дв.вещи с разпореждане от 09.02.23г.и от 27.01.25г. представлява изпълнително действие,прекъсващо давността,макар да не е последвало извършването на описите.В тази връзка настоящата инстанция не приема,че само извършването на описа представлява изпълнително действие,а разпореждането за насрочването му не е такова действие.Насроченият опис на дв.вещи прекъсва давността,макар реално да не е бил осъществен от съдебния изпълнител,тъй като по този начин ЧСИ е насочил изпълнението чрез приложение на конкретен изпълнителен способ– изпълнение върху движими вещи,към който именно се пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи.Самият опис на движими вещи по 3 смисъла на чл.465 ГПК е в изпълнение на съответния изпълнителен способ,свързан с опис на вещите,оценка и тяхната продан.В този смисъл в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС се приема,че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,каквото изпълнително действие е насрочването на опис,обективирано в разпореждане за насрочване.

Следователно липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на повече от две години,включително в периода 2023-2025г.Поради това искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е неоснователно и правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител.

При това положение жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. В. В.,ЕГН**********,длъжник в изпълнителното производство,против отказа на ЧСИ К.П.,рег.№ *,район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 80/11г.и обективиран в разпореждане от 10.03.2025,да уважи заявлението на длъжника по изпълнението за прекратяване на производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4