Решение № 15 от 20.01.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20213001000581 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Глобо Енерджи“ ЕООД, чрез адв. Р.М., против решение № 170 от 15.06.2021 г., постановено по т. д. № 1111/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 78 045.11 лв., представляваща обективирана в Дебитно известие № 101/30.09.2017 г. към Фактура № 100/12.09.2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 08.2017 г., както и сумата от 21 766.06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г.; сумата от 8 901.61 лв., представляваща обективирана в Дебитно известие № 104/30.09.2017 г. към Фактура № 100/12.09.2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 08.2017., както и сумата от 2 482.50 лв., обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г.; сумата от 97 615.28 лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура № 102/30.09.2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 09.2017., както и сумата от 27 233.89 лв., обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г.; сумата от 11 076.37 лв., представляваща обективирана в Дебитно 1 известие № 105/30.09.2017 г. към Фактура № 102/12.09.2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 09.2017 г., както и сумата от 3 089.05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е взел предвид наличието на преюдициален спор относно законосъобразността на Решение № СП-1 от 15.10.2020 г. и СП-2 от 15.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и не е спрял производството по делото. Сочи, че не са съобразени в решението на съда правните последици на влязло в сила Решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 14112/2018 г. на Върховния административен съд на Република България, с което е отменен раздел втори, т. 2.7 и т. 2.8 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. за определяне на НСПЕ. В тази връзка смята, че бланкетната норма на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ не следва да намери приложение, тъй като липсва валидно решение на КЕВР, което да запълни съдържанието й. Навежда доводи, като сочи и съдебна практика в тяхна подкрепа, че първоинстанционният съд неправилно приема, че ВяЕЦ на жалбоподателя не може да се отнесе едновременно до централите, работещи до 2 250 часа и тези работещи над 2 250 часа. Подробно излага твърдения за необоснованост на обжалваното решение.

Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. Намира изводите на Варненския окръжен съд за правилни и обосновани. Посочва, че Решение № СП1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020 г. на КЕВР са предварително изпълняеми индивидуални административни актове по силата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, като обжалването им не спира изпълнението. Не счита за преюдициално по настоящия спор административното производство по обжалването им. Излага доводи за неоснователност на оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила, чрез неосъществен от съда инцидентен съдебен контрол на валидността на Решение № СП-1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020 г. на КЕВР на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК. Намира, че първоинстанционният съд е съобразил настъпилата в хода на съдебното производство отмяна на т. 2.7 и т. 2.8 на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.

2 на КЕВР и е приложил последствията от същата в съответствие с императивната законова уредба. Счита за неоснователни доводите на въззивника, че ВяЕЦ може да се отнесе едновременно към двете категории производители, работещи до и над 2 250 часа, поради което са приложими двете преференциални цени установени в Решение Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР в рамките на една календарна година. Твърди, че в мотивната част на решението, съдът подробно е обсъдил действието на редакцията на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ спрямо заварените договори за изкупуване и е обосновал приложимостта й с оглед клаузата на чл. 16 от договора между страните. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез старши юрисконсулт И.М., в който се сочат аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Сочи се, че съгласно закона решението на КЕВР има установителен характер. Твърди се, че часовете определени с Решение № СП1/31.07.2015 г. и Решение № СП-2/06.03.2019 г. на КЕВР са следствие на приспадане на разходите за собствени нужди. Споделя изводите на съда за приложимостта на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. тъй като НСПЕ е в пряка зависимост от съответното предходно решение на КЕВР за определяне на преференциални цени.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира заплащането на разноски.

Няма доказателствени искания.

Постъпила е и въззивна частна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. А.Т. срещу определение № 1073 от 19.08.2021 г., постановено по т. д. № 1111/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 170 от 15.06.2021 г., чрез присъждане на разликата между присъдените на ответника разноски в размер на 8 000 лв. с ДДС до пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 11 280 лв. с ДДС на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г.

В частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че Варненският окръжен съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в процесния казус. Пояснява, че предмет на настоящото производство са предявените обективно съединени искова с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД, с които се претендира „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати на „Глобо Енерджи“ ЕООД сумата от 78 045.11 лв., представляваща обективирана в Дебитно известие № 101/30.09.2017 г. към Фактура № 100/12.09.2017 г. цена на произведена и 3 доставена електрическа енергия през месец 08.2017 г., както и сумата от 21 766.06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г.; сумата от 8 901.61 лв., представляваща обективирана в Дебитно известие № 104/30.09.2017 г. към Фактура № 100/12.09.2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 08.2017., както и сумата от 2 482.50 лв., обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г.; сумата от 97 615.28 лв., представляваща дължим остатък от обективирана във Фактура № 102/30.09.2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 09.2017., както и сумата от 27 233.89 лв., обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г.; сумата от 11 076.37 лв., представляваща обективирана в Дебитно известие № 105/30.09.2017 г. към Фактура № 102/12.09.2017 г. цена на произведена и доставена електрическа енергия през месец 09.2017 г., както и сумата от 3089.05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху посочената главница, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Излага доводи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно и в зависимост от договореното между страните. Цитира практика на ВКС в подкрепа на твърденията си.

Сочи, че съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, но присъденият размер на следва да е по-малък от предвидения в тарифата минимален размер. Моли въззивния съд да отмени определението на първоинстанционния съд като постанови друго, с което да присъди пълния размер на сторените от частния жалбоподател разноски в размер на 11 280 лв. Претендира разноски.

Насрещната страна „Глобо Енерджи“ ЕООД, на която е редовно връчен препис от жалбата, не изразява становище.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната и частната въззивна жалба са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

В о. с. з. процесуалният представител на въззивника „Глобо Енерджи“ ЕООД, поддържа въззивната жалба. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. В указания срок за писмени бележки депозира становище по съществото на спора.

В о. с. з., процесуалният представител на въззивника „Енерго - Про Продажби“ 4

АД поддържа отговора и оспорва въззивната жалба. Цитира съдебна практика в подкрепа на изложените аргументи и сочи, че крайният снабдител трябва да изкупува произведената от централата на въззивника ел. енергия по преференциална цена до размера на нетното специфично производство. Претендира заплащането на съдебноделоводни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното о. с. з. третото лице-помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД на страната на „Енерго - Про Продажби“ АД, не се явява, не се представлява.

По същество съдът приема от фактическа страна следното:

Пред Варненския окръжен съд са предявени искове от „Глобо Енерджи“ ЕООД за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 78 045.11 лв., представляваща дължима цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец август 2017 г., както и сумата от 21 766.06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 78 045.11 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска на 30.09.2020 г.; сумата от 8 901.61 лв. представляваща дължима цена за доставена и неплатена от ответника електрическа енергия за месец август 2017 г., както и сумата от 2 482.50 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 8 901.61 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска на 30.09.2020 г.; сумата от 97 615.28 лв., представляваща дължима цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сумата от 27 233.89 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 97 615.28 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска на 30.09.2020 г.; сумата о т 11 076.37 лв., представляваща дължима цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сумата от 3 089.05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 11 076.37 лв. с ДДС, за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска на 30.09.2020 г., ведно със законните лихви върху сумите от предявяване на исковата молба на 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.