Определение № 780 от 06.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780 гр. С., 06.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Веселин Ст. Стоев като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600948 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК вр. гл. 22-ра НПК.

Подадена е жалба от лишения от свобода А. Ш., чрез адв. М. Д., срещу определение от 02.07.2026г. на СГС,НО, 2-ри състав, по нчд № 442/2026, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по нохд № 906/2024 на СРС.

С жалбата се правят оплаквания, че определението е неправилно и необосновано, че съдът неоснователно е отказал да постанови предсрочно освобождаване, за каквото са налице основанията на закона, тъй като осъденият е дал доказателства за поправянето си. Релевира се, че съдът безкритично е възприел позицията на затворническата администрация и не е отчел цялостното поведение на осъдения в З., че не е взел предвид обстоятелството, че не владее български език като условие за успешна интеграция, че съдът едностранчиво оценил доказателства за личността на осъдения. Моли да се вземе предвид и неразумния срок на разглеждане на делото – близо две години, което е в разрез с гаранциите за справедлив процес по ЕКПЧ. Представят се доводи и за семейното положение на осъдения, който е с болна съпруга и четири малолетни деца, който се разкайва и изразява увереност за законосъобразен начин на живот. Прави се искане за отмяна на определението и за постановяване на предсрочно освобождаване на осъдения.

Съдът разгледа делото в публично заседание с оглед събиране на доказателства за изясняване на точното основание на наказанието, изтърпявано от осъдения, за актуализиране на оценката на личността от инспектор-психолог, за изясняване въпроса относно действие на наложено на 1 осъдения дисциплинарно наказание.

В публично заседание пред апелативния съд прокурорът пледира определението на първоинстанцинния съд да се потвърди, независимо от допусната грешка.

Представителят на Н. З. С. изразява отрицателно становище на администрацията на З.. Счита определението на първоинстанциноня съд за правилно. Поддържа доводи, че осъденият не се е поправил. Не е участвал в корекционни програми, независимо че владее български език. Проявявал е интерес към работа на външен обект, но не е отговарял на изискванията за сигурност. Било му указано да кандидатства за работа на вътрешен обект, но той не е проявил активност.

Защитникът поддържа жалбата по аргументите в нея. Възразява, че осъденият не владее български език добре и това е основната причина да не се включва в активности. Проявявал инициативност да започне работа, но не му било разрешавано. Посочва и тежкото семейно положение на осъдения със съпруга, оперирана наскоро, и четири деца. Поддържа, че осъденият спазва дисциплината в З.. Позовава се и на неразумния двугодишен срок на разглеждане на делото. Обосновава, че дисциплинарното нарушение е допуснато от осъдения само по незнание. Позовава се на ниската степен на рискове в поведението му и на противоречието в това, въпреки тези данни, становището на администрацията на З. да е отрицателно.

Осъденото лице в лична защита поддържа защитника си. Намира, че н целта на наказанието е постигната. В последна дума моли да бъде уважена молбата му.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата и доказателствата по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и от процесуално легитимиран субект, допустима е за разглеждане, но по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, вярно първостепенният съд е съобразил, че осъденият понастоящем изтърпява в З. С. наказание от четири години и четири месеца лишаване от свобода, макар да е допуснал грешка относно присъдата, с която то е наложено, и която е постановена по нохд № 1047/2023 на РС Бургас, не по нохд № 906/2024 на РС - С., както съдът е вписал в определението. Несъмнено се установява, че лишеният от свобода не е осъждан втори път и осъждане, каквото първостепенният съд е приел – по нохд № 906/2024г. на РС С., посочено като информация в две справки от З. С., на л. 26 и л. 43 от нчд № 442/26 на СГС, няма.

Установява се, че с присъда № 78 от 19.04.2023г. на РС Бургас, по нохд № 1047/2023, в сила от 02.11.2023г. молителят А. Ш. А., род. на ********г., е признат за виновен за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 вр. ал.

1 вр. чл. 20, ал. 4 НК и му е наложено наказание три години и десет месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 18 000 лв.. Признат е за виновен и за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК и му е наложено 2 наказание шест месеца лишаване от свобода, така също и за престъпление по чл. 345, ал. 1 НК и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода.

Съдът е определил едно общо наказание по чл. 23 НК – три години и десет месеца лишаване от свобода, което увеличил на основание чл. 24 НК на четири години и четири месеца и присъединил към него наказанието глоба от 18 000 лв.

Осъденият е постъпил в З. Бургас на 14.03.2023г., а от 15.05.2024г. се намира в З. С.. Наказанието лишаване от свобода е с начало 26.08.2022г.

Към съдебното заседание на 05.08.2026г. осъденият е изтърпял фактически от наказанието 3 години, 11 месеца и 11 дни, от работа – 0 дни, всичко – 3 години, 11 месеца и 11 дни, с остатък за изтърпяване – 4 месеца и 19 дни.

С това се вижда, че е изпълнена първата, формална, предпоставка на закона – тази по чл. 70, ал.1, т. 2 НК – за изтичане на срок не по-малко от половината от наказанието.

Вярно първостепенният съд е приел, че не е налице втората предпоставка – за поправяне на лишения от свобода. Съдът е съобразил всички доказателства за личността на осъдения – становище на Н. З., доклад на инспектор СДВР и документи от затворническото досие. Общо за тези доказателства е, че не показват завършен корекционен процес у молителя Ш..

Вярно съдът е приел, че на извода за отсъствие на основание за предсрочно освобождаване не се отразява редуцирането на риска от рецидив от 41т. – средна стойност, на 37т., коригирана след преоценка на 38т. – ниска стойност, доколкото това е единствената положителна промяна и тя не е достатъчна да се приеме устойчивост на поправителния процес. Срещу значението на тази положителна промяна са констатациите за продължаващ у молителя риск от вреди за обществото в средна степен и продължаващите две проблемни зони – „умение за мислене“ - не разпознава проблемите и не ги решава по законосъобразен начин, и „отношение към правонарушението“. Следва да се добави и констатираният среден риск от вреди за обществото – обусловен от това, че осъденият е извършил престъпления с финансов мотив.

Установява се от доклада на ИСДВР (л. 33 от нчд), че действително осъденият е имал желание да работи, но не са били налице обективни условия за уважаване на искането му, и е бил насочен да следи обявите и да подава заявления за работа в зоната на затворническото общежитие. Молителят обаче не е подавал съответните заявления или е подавал заявления, които не са по обява. Ето защо, този факт – на липса на положен труд, не се дължи на администрацията. Осъденият няма участия в пенитенциарни мероприятия на територията на общежитието, целящи осмисляне на свободното време. Не е награждаван, не е и наказван, доколкото наложено му наказание със Заповед на Н. З. № 133 от 02.05.2025г, е с изтекъл срок за реабилитация и е заличено.

Демонстрира уважение към администрацията на З. и спазва режимните изисквания. От изложеното следва извод за безпроблемно изтърпяване на 3 наказанието от страна на осъдения, но това поведение не носи положителния смисъл на постигнато поправяне, а е повече неутрално, и то на фона на все още актуални проблемни области.

Мотивите на първия съд за отказ за условно предсрочно освобождаване претърпяват корекция единствено в довода за наложено дисциплинарно наказание, тъй като то е заличено към момента, но това, предвид другите релевантни обстоятелства, не променя по същество извода за отсъствие на предпоставките на закона за предсрочно освобождаване.

И въззивната инстанция намира, въз основа на доказателствата, че към момента кореционната работа с осъдения не е приключила. Необходимо е да продължи с цел затвърждаване и реализиране на корекционния процес в условията на занижен контрол и надзор в общежитие от открит тип, договорен в план на присъдата. Необходимо е осъденият да преосмисли досегашното си поведение и да дефинира ясно факторите, допринесли за извършване на правонарушенията, с оглед изграждане на умения за търсене и намиране на алтернативни и законосъобразни начини за разрешаване на проблеми.

Психологическата оценка за осъдения от инспектор – психолог - за наличен ресурс за адаптация към затворническа общност, липса на задълбочена психодиагностика, наличие на волева и емоционална устойчивост, без агресивни прояви, без данни за антисоциално разстройство на личността, не променя установената нужда от допълнителен корекционен процес за осъдения, така както е очертана в другите доказателства - доклад на ИСДВР и становище на Н. З., и не променя извода, че не са налице достатъчно данни за поправяне. Още повече при констатацията на психологическото изследване - че осъденият е оправдателен към извършеното от него правонарушение и го омаловажава, а способностите за просоциална регулация следва да бъдат трайно затвърдени.

Семейното положение на осъдения не е факт с релевантно значение за материалните основания на закона, съответно, не се отчита от съда. Не се отчита, по същите съображения и това, че осъденият не е наказван извън изтърпяваната в момента присъда. Съдът констатира релевираното от защитата значителното забавяне на разрешаването по същество на молбата на осъдения за предсрочно освобождаване, датираща от 02.12.2024г. при което до краен съдебен акт се стига действително след значителен период, независимо от причините, в случая – те стоят в процесуалния ход на първото първоинстанционно разглеждане на делото, и това че впоследствие делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Независимо от това, забавеното правосъдие в този случай също не се явява релевантен за основанията на закона на чл. 70, ал. 1 НК факт, и не довежда до промяна на изложените изводи.

Определението като правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.07.2026г. на СГС, НО, 2-ри състав, по нчд № 442/2026, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода А. Ш. А. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по нохд № 1047/2023 на РС Бургас (грешно изписано в определението като 906/2024 на СРС).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5