Определение № 348 от 16.06.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 234/2025
- Вид
- Определение № 348
- Подписан
- 16.06.2025
- В сила
- 16.06.2025
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.365, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.125, ал.3 · Търговски закон
- чл.129 · Търговски закон
- чл.137, ал.4 · Търговски закон
- чл.197, ал.3 · Търговски закон
- чл.216 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
- чл.75 · Търговски закон
- чл.75, ал.2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 348 гр. Варна, 16.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
НикоЛ. П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20253001000234 по описа за 2025 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано по частна жалба на В. Х. Д. В., родена на **********г., с адрес в гр.Бургброл, Вулканщрасе №5, Германия, срещу определение №67/20.03.2025г., постановено по т.дело №7/2025г. по описа на ОС-Търговище, с което съдът е прекратил производството в частта по предявен от В. В., гражданин на Федерална република Германия, в качеството й на единствен наследник на К.Й. В., поч. на 03.01.2019г., бивш съдружник в ответното дружество Ве и Ер Интернационал груп ООД, гр.Търговище, против същото дружество, иск за прогласяване нищожността на решенията по т.1-3 вкл. от протокола от 13.09.2022г. на ОСС на дружеството /на основание чл.75, ал.2 ТЗ/, евентуално за установяване несъществуването на вписано обстоятелство, на основание чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК.
Жалбата е подадена от ищцата, чрез упълномощения процесуален представител адв.Л. Г., срещу това прекратително определение на ТОС. /предвид предходно прекратена друга част от производството по искове за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството съгласно чл.74 ТЗ/
В жалбата се излага, че определението на ТОС е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му. Като аргументи за това жалбоподателят посочва, че задължение на съда е да даде точна правна квалификация на спора въз основа на фактическите твърдения в исковата молба и формулирания петитум на иска. /цит.решение по ГД №369/2015г. на Трето г.о. на ВКС/ Счита, че неправилната правна квалификация не води до недопустимост на иска и дори на постановеното по такъв иск решение. Счита, че това е основополагащо задължение на съда, за да може да разреши правилно спора. Твърди се, че въз основа на даваните от съда указания ищецът е отстранил нередовността на предявените искове. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Съдът намира сезиращата частна жалба за допустима и редовна – същата е подадена от легитимирана страна – ищец в производството по т.дело №7/2025г. на ОС -Търговище, чрез надлежно упълномощения адвокат по делото, в преклузивния срок и при интерес от обжалването. С оглед основанието за прекратяване на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.
1
За да се произнесе по спора съдът съобразява, че производството е било образувано по първоначално обективно съединени искове на единствен наследник - В. В., на починалия К.Й. В., съдружник в ответното дружество, срещу дружеството за прогласяване нищожността на решенията по т.1 до т.3 вкл. от протокола от общо събрание на 13.09.2022г. както и за отмяна на решенията /от т.1 – т.7/ от протокола от Общо събрание на 23.01.2025г.
С определение №36/10.02.2025г. съдът е прекратил производството по исковете с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията в протокола от ОСС на 23.01.2025г., като недопустимо поради липса на легитимация на ищцата, която няма качеството съдружник, тъй като не встъпва с факта на настъпилата смърт на съдружника, в неговото членствено правоотношение с дружеството. Това определение не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Предмет на обжалване е последващото прекратяване на производството и в останалата му част, на основание неизпълнение на указания за отстраняване нередовност на исковата молба и недопустимост съгласно чл.129, ал.3 и чл.130 ГПК.
Едновременно с първоначалното частично прекратяване на производството по исковете за отмяна на решения на дружеството, съдът е оставил без движение исковата молба в останалата й част като указал на страната да уточни: поддържа ли исковете за прогласяване нищожност на решенията по п.1-3 вкл. от протокола от ОС на 13.09.2022г. и на кое от основанията по чл.75, ал.2 ТЗ, чл.197, ал.3 и чл.216 ТЗ, или претендира установяване несъществуване на обстоятелство по чл.365, т.3 ГПК, вписано в ТР и кое конкретно обстоятелство, съответно да внесе следващата се за неоценяем иск държавна такса от 80 лева по сметка на ОС-Търговище.
С писмена молба, подадена по пощата на 17.03.2025г. /в срока за изпълнение/, страната е уточнила, че всички решения по т.1-7 вкл. /това са решенията на ОС от 23.01.2025г./ са нищожни на основание чл.75 ТЗ, като поддържа и искане за обявяване нищожността на решенията по т.1-3 от предходно събрание на съдружниците от 2022г., които се явявали преюдициални към нищожността на последващите решения. Посочва, че при алтернативност претендира установяване несъществуването на вписани обстоятелствата по т.1, 2, 3 и т.7 от протокола съгласно чл.365, т.3 ГПК както и недопустимостта и нищожността на вписаните обстоятелства по т.1, 2, 3 и т.7; представя и бордеро за заплатена държавна такса по неоценяем иск.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че действително от представените доказателства с исковата молба, а и от твърденията в същата се установява, че ищцата е наследник /преживяла съпруга/ на К. В., починал през 2019г., съдружник в ответното дружество Ве и Ер Интернационал груп ООД, при равни квоти със съдружника А.Р..
Двамата са представлявали дружеството заедно и поотделно. Със смъртта на В., удостоверена за настъпила на 03.01.2019г., е прекратено членственото му правоотношение като съдружник в ответното дружество, като за наследниците му, доколкото не са налице данни за приемането им за съдружници, възниква право единствено на стойността, на която се равнява дружественият дял на починалия към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. С атакуваните решения на Общо събрание от януари 2025г. оставащият съдружник е взел решение за неприемане на ищцата като съдружник на мястото на наследодателя й като са взети решения и за уреждане на последиците от промяната в персоналния състав на дружеството, а освен това и решение за приемане на междинен баланс за определяне равностойност на дружествен дял на наследника съгласно чл.125, ал.3 ТЗ.
Доколкото по делото не е била извършвана размяна на книжата, подадената от ищцата молба от 19.03.25г. /в изпълнение на разпореждане за без движение/ следва да се счита за уточняваща исковата молба. Настоящият състав приема, че страната е предявила искове за прогласяване нищожността, евентуално установяване несъществуване на вписани 2 обстоятелства, относно решения, взети на Общо събрание на ответното дружество в протокол от 13.09.2022г. както и посочените допълнително решения по протокола от 23.01.2025г. С първата група решения се изменя седалището и адреса на управление, ведно с изменение на дружествения договор съгласно чл.137, ал.4 ТЗ с предвидена по-облекчена форма за този вид решения; с вторите е взето решение за вписване на промени, произтичащи от смъртта на съдружника, вкл. решение за намаляване на капитала, за промяна в правно организационната форма в ЕООД, за приемане междинен баланс за изплащане равностойността на дружествения дял на наследника съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. /решенията по протокола от 23.01.2025г. не са били вписани по партидата на дружеството, вкл. и към настоящия момент/
Съгласно разясненията в ТР №1/06.12.2002г. на ОСГТК на ВКС, активно легитимирани да проведат иск за прогласяване нищожност на решение на общото събрание на търговско дружество са както членовете на дружеството, така и трети лица, които имат правен интерес. Съобразявайки твърденията на ищеца, че се явява наследник на починалия съдружник К. В., предявил искане за приемането му като съдружник, ищецът не се легитимира като съдружник с право на иск за установяване нищожност на решенията на общото събрание. За да възникне членствено правоотношение с наследника е необходимо да бъде взето изрично решение от съдружниците за приемане като съдружник в дружеството, като дружественият дял не се наследява, извън имуществените права, които същият обективира. Въз основа на твърденията и приложените доказателства, а така и служебно извършената справка по партидата на дружеството в ТР се установява, че ответното дружество е заявило решение, с което се отказва приемането на ищеца като съдружник на мястото на починалия съдружник В.. Поради изложеното, ищецът не е легитимиран да води в това качество /като съдружник/ иск за установяване нищожността на решенията на ОС.
Същевременно, същият не обосновава и интерес от иска в качеството си на наследник и/или кредитор спрямо дружеството. Дори при успешно водене на иска за нищожността/вкл. установяване несъществуване на вписано обстоятелство/, установената нищожност и заличаването на решенията /подлежащи на вписване/, няма да има за последица възникване на членствено правоотношение за ищеца като наследник на починалия съдружник. Поради това, за него не е налице интерес от водене на исковете и в качеството му на трето заинтересовано лице.
Независимо от липсата на преклузивен срок и специална легитимация по исковете за нищожност, евентуално по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, ищецът следва да установи интерес от същите, т.е. по какъв начин установяването на нищожността на решенията на ОС на дружеството, ще повлияе на неговите права и законни интереси. Ищцата се позовава на интерес единствено като наследник на съдружник, евентуално кредитор за стойността на дружествения дял на същия, каквато легитимация не съответстват предявените искове.
Действително, дадените от съда в разпореждането по чл.129, ал.1 ГПК указания не са били най-прецизните и точни, но независимо от това настоящият състав намира, че недопустимостта на исковете поглъща тяхната нередовност.
Правната квалификация на исковете е правомощие на съда, но преди всичко ищцата следва да очертае основанието на иска си с въвеждане на конкретни твърдения, 3 обуславящи нищожността или несъществуването на вписаните обстоятелства като обоснове и интерес от нищожността, съотв. от заличаване на вписването по партидата на дружеството. Именно интересът от предявените искове ще обуслови тяхната допустимост или не. В този смисъл, съдебната практика изисква /по т.д.№1635/2014г. на ВКС, I т.о., т.д.
№54/2016г. на ВКС, I т.о., т.д.№2742/2017г. на ВКС, II т.о., т.д.№949/2018г. на ВКС, II т.о., т.д.№1748/2019г. на ВКС, II т.о. и др./, при предявен от трето лице иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, преценката за наличие на правен интерес да е винаги конкретна и да е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца.
Непротиворечива е съдебната практика, че активно легитимирано да проведе установителните искове чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29 ЗТР, е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано е лице, което не е било страна в охранителното производство, т. е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Съответствието на информацията в търговския регистър с действителното правно положение не е достатъчно да обоснове активна легитимация по иска, поради което наличието й следва да бъде обосновано в обстоятелствената част на исковата молба с твърдение за конкретни накърнени права. Съществуването на правен интерес следва да бъде налице в хода на целия процес до приключване на спора.
При смърт на съдружник в ООД имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл.129 ТЗ, поради което придобиването на членствено право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници. В този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала. Притежаването на дялове по наследство обуславя право на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или ако Общото събрание откаже да го приеме на съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор.
Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5fe9879f-7d94-4698-a09f-3806a394b00c