Решение № 193 от 24.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Благоевград, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500305 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Н. И., с ЕГН **********, чрез адв. Г. Ч., срещу Решение № 861 от 03.11.2025 г., постановено по гр.д. № 475/2025 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от С. И. против „Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД (ЕРМ Запад) иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 25 000 лв., причинени от забавено изпълнение на Договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната ел. мрежа от 28.07.2020 г. (ДПЕРМ), и е присъдил разноски в полза на ответника.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон (чл. 82 ЗЗД) и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск изцяло, с присъждане на разноските за двете инстанции.

В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от въззиваемата страна „Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, както и от третите лица-помагачи Община Благоевград и „Сигма логистика 2017” ЕООД. Всички оспорват жалбата като неоснователна и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Благоевградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, и в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

1

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, но е достигнал до неправилни правни изводи при тяхната преценка, като не е обсъдил в пълнота всички събрани доказателства и доводи на страните, което е довело до необоснованост на крайния му акт.

Настоящият състав, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото, приема за установена фактическата обстановка, изложена от първата инстанция, като я допълва и коригира в следните аспекти:

Безспорно е, че на 28.07.2020 г. между въззивника и „ЕРМ Запад ЕАД е сключен Договор за присъединяване (ДПЕРМ № SAP IB32-20-41132) с предмет „Допълващо застрояване – навес“ в имота на ищеца; срокове: 6 месеца за проектиране/разрешение + 8 месеца за изграждане. Забавата на ответника в изпълнението на тези срокове е многократно надхвърлена към 22.01.2025 г. (датата на разваляне на предварителния договор).

На 01.11.2024 г. въззивникът сключва предварителен договор за продажба на имота, като в чл. 7, ал. 2 изрично е уговорено задължение за продавачите да осигурят присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа до 31.12.2024 г. като „абсолютна предпоставка“ за сключване на окончателен договор. На 25.11.2024г. купувача по предварителния договорГ. е наредила по банковата сметка на продавача-ищец сумата от 25 000 лв, с посочено основание в платежното нареждане – „капаро по предварителен договор“/л. 22 от първоинстанционното дело/. Поради неизпълнение, с анекс срокът е удължен до 20.01.2025 г., след което договорът е развален на 22.01.2025 г.

С платежни нареждания от 23.01.2025 г. и 24.01.2025 г./л.20 и 21 от д./ се установява, че въззивникът е превел на купувача сума в общ размер на 25 000 лв. с посочено основание „връщане на капаро“. С платежно нареждане от 27.01.2025г. /л.19/ въззивника И. е превел на купувача Г. 20 000 лева с посочено основание „неустойка по предварителен договор“.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, БлОС извърши самостоятелна и цялостна преценка на събраните по делото доказателства, както и на релевантните доводи на страните, в рамките на наведените с въззивната жалба оплаквания, като съобрази и служебно приложимите материалноправни норми.

При така установените факти, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни правни изводи, които налагат частична отмяна на решението му. Аргументи:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с писмено предизвестие от 22.01.2025 г., отправено от купувача Г. до продавачите С. и И. И.и, същата едностранно е заявила волята си да прекрати сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, поради неизпълнение на задължението за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа в уговорения срок.

В същото изявление купувачът е направил и изрично искане за връщане на платения задатък в размер на 25 000 лв., както и за заплащане на уговорената неустойка в същия размер.

Настоящият съдебен състав приема, че това изявление представлява валидно упражняване на правото на разваляне на договора поради виновно неизпълнение, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, развалянето е право на изправния кредитор, което се осъществява чрез едностранно изявление до неизправния длъжник, без да е необходимо неговото съгласие.

Развалянето на двустранен договор се осъществява чрез едностранно изявление на изправната страна, отправено до неизправната, като законът не изисква спазването на специална форма извън писмената, когато такава е избрана от страните.

В случая, предизвестието съдържа ясно, недвусмислено и безусловно изразена воля за прекратяване на договора, както и основанието за това – неизпълнение на съществено договорно задължение, уговорено като „абсолютна предпоставка“ за сключване на окончателен договор.

Следователно, с получаването на това изявление предварителният договор се счита за 2 развален. Ирелевантно за настъпването на правните последици от развалянето е обстоятелството дали насрещната страна е изразила съгласие с него, тъй като развалянето настъпва по силата на едностранното волеизявление на изправната страна при наличие на предпоставките по закона.

Именно в резултат на това разваляне е възникнало задължението на въззивника да възстанови получения задатък и да заплати уговорената неустойка, което е довело до реално намаляване на неговото имущество.

Представените по делото платежни документи удостоверяват, че това задължение е изпълнено, поради което вредата е не само настъпила, но и доказана по размер.

Съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД, вината на длъжника при договорно неизпълнение се предполага до доказване на противното. В настоящия случай ответникът „ЕРМ Запад ЕАД не обори тази презумпция. Възраженията, че забавата се дължи на действия на трети лица – Община Благоевград (забавила издаването на заповед за право на прокарване) и подизпълнителя „Сигма логистика 2017 ЕООД, са неоснователни. Като професионалист и търговец, ответникът е длъжен да изпълнява задълженията си с грижата на добрия търговец (чл. 63, ал.

2 ЗЗД). Тази грижа включва адекватна организация и контрол върху ангажираните от него подизпълнители, както и предприемане на всички възможни действия за своевременно придвижване на административните процедури. Забавянията, произтичащи от неговите контрагенти или от административни органи, са част от неговия стопански риск и не могат да бъдат противопоставени на изправния кредитор по договора за присъединяване.

Следователно, ответникът е в забава и носи отговорност за вредите от нея.

Основният порок на атакуваното решение се състои в неправилното приложение на чл. 82 ЗЗД. Районният съд е приел, че платената неустойка е косвена и непредвидима вреда, позовавайки се на съдебна практика, която обаче е неотносима към спецификите на настоящия казус.

Така, по делото се поставя въпросът дали заплатена от продавач неустойка по предварителен договор за продажба на недвижим имот, дължаща се на неизпълнение на задължение за присъединяване на имота към електроразпределителната мрежа, представлява пряка и предвидима имуществена вреда по смисъла на чл. 82 ЗЗД, когато неизпълнението на това задължение е в причинна връзка със забавено изпълнение на мрежовия оператор по отделен договор.

Настоящият състав приема, че този въпрос следва да бъде разрешен в смисъл, че такава вреда подлежи на обезщетяване, при наличие на пряка причинна връзка и предвидимост по смисъла на закона.

Съгласно константната практика на ВКС, вредата е пряка и непосредствена, когато неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за нейното настъпване при обичайното развитие на събитията.

В случая, продължителната (над 4 години) забава на ответника да присъедини обекта е единствената причина, поради която въззивникът не е могъл да изпълни задължението си по чл. 7, ал. 2 от предварителния договор. Неизпълнението на това условие, изрично уговорено като „абсолютна предпоставка“ за сделката, е довело пряко до разваляне на договора от страна на купувача и до активиране на неустоечната клауза. Плащането на неустойката от 25 000 лв. представлява реално намаляване на имуществото на въззивника (претърпяна загуба), което не би настъпило, ако ответникът беше изпълнил своето задължение в срок.

Предварителният договор не е опосредстващ фактор, който прекъсва причинната връзка, а е механизмът, чрез който вредата от забавата на ответника се е проявила в патримониума на ищеца. Сключването на предварителния договор не представлява самостоятелна, извънредна или нетипична причина, която да прекъсва причинната връзка, а е израз на обичайно и икономически оправдано поведение на собственик на недвижим имот. В този смисъл, поведението на ищеца не съставлява нов юридически факт, който да изключва отговорността на ответника.

3

Неизпълнението на условието за присъединяване, уговорено като „абсолютна предпоставка“ за сключване на окончателен договор, е довело пряко и непосредствено до разваляне на предварителния договор и до възникване на задължение за заплащане на неустойка.

Следователно, заплатената сума от 25 000 лв. представлява пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника.

Съгласно чл. 82 ЗЗД, на обезщетяване подлежат вредите, които са могли да бъдат предвидени към момента на поемане на задължението като възможна последица от неговото неизпълнение, преценено по обективния критерий на добрия търговец. На следващо място и отново по аргумент на чл. 82 ЗЗД, предвидимостта се отнася до вида на вредите, а не до техния конкретен размер или до точния механизъм на настъпването им.

За всеки търговец, какъвто е ответникът, и особено за такъв в монополно положение, е напълно предвидимо, че неизпълнение на задължение за присъединяване на имот към електроразпределителната мрежа в продължение на години, ще доведе до невъзможност за собственика да се разпорежда с имота си при нормални пазарни условия и може да му причини имуществени вреди, включително под формата на санкции по договори с трети лица. За търговско дружество, осъществяващо дейност по разпределение на електрическа енергия, е обективно предвидимо, че продължителното неизпълнение на задължение за присъединяване на недвижим имот към електроразпределителната мрежа ще доведе до невъзможност за неговото нормално използване и стопанско разпореждане, включително чрез продажба. Както е прието в Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността на енергийно предприятие за вреди от неизпълнение е договорна и обхваща всички преки и предвидими последици. Липсата на електричество е съществен недостатък, който прави един имот практически неизползваем и непродаваем на пазарна цена. Фактът, че предварителният договор е сключен след като ответникът вече е бил в забава, не изключва предвидимостта. Напротив, от представената кореспонденция се установява, че въззивникът е получил уверения от ответника, че присъединяването ще се осъществи, което е подкрепило разумните му очаквания да сключи сделка.

Напълно предвидима последица от подобно неизпълнение е и възникването на имуществени вреди за собственика, включително под формата на договорни санкции спрямо трети лица.