Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 419 от 10.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 185/2025
Вид
Решение № 419
Подписан
10.08.2025
В сила
10.08.2025
Състав
Станислав Стефански, ЛЮБКА МИЛКОВА, Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Велико Търново, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500185 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №545/02.08.2024г., постановено по Гр.д.№1198/2023г. по описа на РС – Горна Оряховица, на което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Решение на ГОРС №67/27.01.2025г.:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Л. С. С. с ЕГН **********, с адрес : гр. чрез пълномощник – адвокат К. Г. С. от ВТАК, против „МИРАКЪЛ ТРАНС” ЕООД с ЕИК 205054819, със седалище и адрес на управление : град Долна Оряховица, със седалище и адрес на управление : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, п.к. 5130, ул.„Средна гора" № 3, както следва: иска с правно основание чл.215 от КТ във вр. чл.31,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, за сумата от 2168,44 лв. (две хиляди сто шестдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща левовата равностойност на неизплатените командировъчни дневни пари в размер по 54 евро дневно за осъществена командировка в ЕС в периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021г.; иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 467,85 лв. (четиристотин шестдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава върху неплатената сума за командировъчни дневни пари от 2168,44 лв., считано за периода от 01.05.2021г. до 26.05.2023г., както и иска с правно основание чл.264 във вр. с чл.

262,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ за сумата от 35,26 лв. (тридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща неизплатено допълнително нетно възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021г., поради извършено СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ между двете насрещни вземания (вземането в общ размер от 2 671,55 лв. на ищеца Л. С. С. и вземането на „Миракъл Транс“ ЕООД град Долна Оряховица в общ размер от 7 272,79 лв. за недължимо платени суми от ответника на ищеца).

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Л. С. С. с ЕГН **********, с адрес : гр. , чрез 1 пълномощник – адвокат К. Г. С. от ВТАК, против „МИРАКЪЛ ТРАНС” ЕООД с ЕИК 205054819, със седалище и адрес на управление : град Долна Оряховица, със седалище и адрес на управление : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, п.к. 5130, ул. „Средна гора" № 3, както следва: иска с правно основание чл.215 от КТ във вр. чл.31,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за разликата от уважения размер от 2168,44 лв. до пълния предявен размер от 2184 лв., заедно със законната лихва върху претендираната сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане; иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения размер от 467,85 лв. до пълния предявен размер от 471,24 лв., представляваща лихва за забава върху претендираната сума за командировъчни дневни пари от 2184 лв. за периода от 01.05.2021г. до 26.05.2023г., както и иска с правно основание чл.264 във вр. с чл. 262,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ за разликата от уважения размер от 35,26 лв. до пълния предявен размер от 4692,77 лв. за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021г., заедно със законната лихва върху претендираната сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ в тази им част.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. С. с ЕГН **********, с адрес : гр. , чрез пълномощник – адвокат К. Г. С. от ВТАК, против „МИРАКЪЛ ТРАНС” ЕООД с ЕИК 205054819, със седалище и адрес на управление : град Долна Оряховица, със седалище и адрес на управление : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, п.к. 5130, ул. „Средна гора" № 3, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за възстановяване от ответника на ищеца на сумата от 1911.00 лева, съставляваща левова равностойност на 980 евро, платени от ищеца имуществени санкции, наложени на „Миракъл транс" ЕООД от Пътната полиция във Федерална Република Германия за констатирани технически неизправности и наднормен извънреден труд, нарушаващ задължителни почивки по време на работа, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и е разпределена отговорността на страните по делото за разноски в първоинстанционното производство.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото Л. С. С., чрез пълномощник адв.К. С. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния закон, по развити съображения по съществото на спора. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло първоинстанционното такова, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявените осъдителни искове.

Претендира всички направени по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ищеца, подаден от ответника по делото „Миракъл транс“ ЕООД, чрез пълномощник адв.А.

Б. – А., с който оспорва въззивната жалба на ищеца и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, по развити съображения по съществото на спора, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, с изключение на частта от същото, срещу която ответникът е подал насрещна въззивна жалба. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника по делото „Миракъл транс“ ЕООД, чрез пълномощник адв.А. Б. – А., против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 467,85лв., представляваща лихва за забава върху неплатена сума за командировъчни дневни пари от 2168,44лв., считано за периода от 01.05.2021г. до 26.05.2023г., поради извършено съдебно прихващане между двете насрещни вземания на ищеца и на дружеството - ответник, последното в размер на 7 272,79лв., като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че вземането за обезщетение по чл.215 КТ е безсрочно парично задължение и като такова става изискуемо от деня на поканата /чл.84 ал.2 ЗЗД/, която е отправена едва с ИМ, поради което работодателят – 2 въззивник по насрещната въззивна жалба не дължи лихва за забава за периода 01.05.2021г. до 26.05.2023г., предвид което претендираната сума за лихва за забава не представлява годно вземане, с което да се извършва прихващане. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната с насрещната въззивна жалба част, вместо което постанови друго, с което отхвърли като неоснователен предявеният иск по чл.86 ЗЗД за лихва за забава върху неплатена сума за командировъчни дневни пари от 2168,44лв., считано за периода от 01.05.2021г. до 26.05.2023г. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.3 изр.2 ГПК не е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от другата страна – ищеца Л. С. С..

В СЗ въззивникът Л. С. С. и ответник по насрещната въззивна жалба на ответника, чрез пълномощника си адв.К. С. – ВТАК, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, по съображения, изложени в представена писмена защита.

В СЗ въззивникът по насрещната въззивна жалба „Миракъл Транс“ ЕООД, чрез адв.Дончо Бораджиев – ВТАК, редовно преупълномощен, моли въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение като неоснователна, респ. насрещната въззивна жалба да бъде уважена, по съображения, изложени в писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната и насрещната въззивни жалби са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната и насрещната въззивни жалби, въззивният съд приема следното:

РС – Горна Оряховица е бил сезиран с предявени от ищеца Л. С. С., чрез пълномощник адв.К. С. – ВТАК, против ответника „Миракъл Транс“ ЕООД, с ЕИК 205054819, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.215 ал.1 КТ за сумата от 2184лв., представляваща левова равностойност на 1120 евро неплатени командировъчни дневни пари за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 2184лв., считано от датата на предявяване на иска /05.06.2023г./ до окончателното изплащана, иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 471,24лв. върху главницата от 2184лв. неплатени дневни командировъчни пари за периода от 01.05.2021г. до 26.05.2023г., иск с правно основание чл.262 вр. чл.150 КТ за сумата от 4692,77лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 4692,77лв., считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1911 лв., представляваща левова равностойност на 980 евро, платена от ищеца в полза на ответника като имуществени санкции за технически неизправности по т.а. с ДК №ВТ и наднормен извънреден труд, нарушаващ задължителни почивки. Претендирал е всички направени разноски по делото.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът, чрез пълномощника си адв.А. Б. – А., заема становище за процесуална допустимост, а по същество неоснователност на предявените искове, които моли да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност с писмения отговор на ИМ предявява евентуално възражение за прихващане, уточнено по размер в първо СЗ, в случай, че която и да е от исковите 3 претенции се окаже основателна, с насрещните вземания на ответника против ищеца до размера на по - малкото:

Сума в размер на 7272,79лв., представляваща недължимо платени суми по банкови преводи и РКО, надвишаващи дължимите на ищеца възнаграждения;

Сума в размер на 650лв., представляваща обезщетение по чл.221 ал.2 КТ, дължимо от ищеца на дружеството, за неспазено предизвестие от страна на служителя, във връзка с прекратеното му ТПО, поради дисциплинарно уволнение, с общ размер на предявеното насрещно вземане на ответника против ищеца от 7922,79лв.

С писмения отговор на ИМ ответникът е релевирал евентуално възражение за прихващане, в случай на основателност на предявеният от ищеца осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 1911лв., левова равностойност на 980 евро, с насрещното парично вземане на ответника против ищеца на същата стойност, представляващо обезщетение за непозволено увреждане, изразяващо се във виновни действия от страна на ищеца, а именно неизпълнение на задължение да управлява превозното средство с поставена тахографска карта, довели до настъпването на вреди за ответното дружество, изразяващи се в задължение последното да заплати глоба в посочения размер.

Фактическата обстановка по делото е изяснена правилно от първоинстанционният съд на база извършен съвкупен анализ на всички събрани писмени, гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Кокаларов и изслушани СИЕ и СГрЕ, като въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на РС относно правно – релевантните за спора факти, поради което препраща към тях на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: