Решение № 61 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110214286 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и след. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Същото е образувано по жалба на А. И. И. срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1266зз-109/03.10.2023 г., издадена от полицейски орган „инспектор“ Ю. при ГДБОП-МВР. В жалбата са релевирани съображения, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, като присъди направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство процесуалните представители на жалбоподателя молят атакуваната заповед да бъде отменена по изложени в представени писмени бележки съображения. В този смисъл се твърди, че от заповедта не стават ясни фактическите и правни основания за задържането на А. И.. Освен това е изложено, че не са били налице данни, че задържането на жалбоподателя е било необходимо, за да се попречи непосредствено да 1 извърши престъпление или да се укрие. Претендират се направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като се оспорва искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от насрещната страна.

Жалбоподателят поддържа казаното от процесуалните му представители.

Процесуалният представител на ответника оспорва подадената жалба, като излага съображения, че подадената жалба е неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема следната фактическа обстановка:

С постановление от 19.06.2023 г. на прокурор от СГП било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

В хода на проверката били извършени множество оперативноиздирвателни мероприятия, при които били събрани данни за евентуална съпричастност към извършване на разследваното престъпление на лицата А.

И. И., Д И Г, Н Е Д, Е Г А-Р и Я О П.

В тази връзка инспектор Е Д от ГДБОП, на който било възложено да извърши проверка по случая, съставил докладна записка с рег. № УРИ-1266р27951/25.09.2023 г., в който описал съпричастността на всяко едно от горепосочените пет лица към разследваната престъпна деятелност по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като било предложено на началника на сектора в ГДБОП да се извърши задържане на същите на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

След съгласуване с наблюдаващия протокол по воденото досъдебно производство, различни съдебни състави от СГС постановили определения от 26.09.2023 г., с които били издадени разрешения за обиск на горепосочените лица, в частност на А. И. И., както и претърсване на управлявани от тях автомобили.

След съгласуване с наблюдаващия прокурор от СГП, сутринта на 03.10.2023 г. в ГДБОП бил изготвен план за специализирана полицейска 2 операция, като част от действията, които следвало да се извършат в хода на същата, били задържане на горепосочените пет лица, извършване на обиск на същите съгласно дадените разрешения от СГС и претърсване на управляваните от тях автомобили.

В изпълнение на плана по специализираната полицейска операция, на 03.10.2023 г. св. М. и ответникът Ю. задържали А. И. И..

На същата дата - 03.10.2023 г., в 09.30 часа, Ю., на длъжност „инспектор“ в ГДБОП-МВР, издал Заповед за задържане на лице рег. № 1266зз109/03.10.2023 г., с която задържал за срок до 24 часа А. И. И. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В заповедта като основание за задържането на лицето било посочено: „за лицето има данни, че е извършило престъпление по чл.

321, ал. 3, вр. ал. 2 от Наказателния кодекс - участник в организирана престъпна група, като са придобити данни, че А. И. И., ЕГН **********, подпомага Д И Г при организацията за подпомагане на нелегални мигранти да пребивават или преминават през страната, във връзка с което е образувано ДП с рег. № 219/2023 г. по описа на ГДБОП-МВР и пр. пр. № 10429/2023 г.. по описа на СГП. Лицето се задържа с цел пресичане на извършваната от него престъпна дейност, осигуряване на присъствието му при извършване на действия по разследването по воденото досъдебно производство, както и предотвратяване на евентуално уведомяване на други лица, съпричастни към извършваната престъпна дейност – обстоятелства, които биха довели до разконспириране на извършваните мероприятия, укриване на всички участници в престъпната дейност и възпрепятстване възможността за събиране на годни доказателства по воденото разследване“. Заповедта била връчена на А. И. И., но последният отказал да е подпише, което било удостоверено с подписа на св. М..

На 03.10.2023 г. А И. И. бил привлечен в качеството на обвиняем със съответно постановление за привличане на обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, като същото му било предявено на същата дата.

На 05.10.2023 г. било внесено искане от СГП в СГС по реда на чл. 64, ал. 1 НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на А. И. И., Д И Г, Н Е Д, Е Г А-Р и Я О П, което било оставено без уважение с протоколно определение от 05.10.2023 г. по НЧД № 5589/2023 3 г. по описа на СГС, НО, 19-ти състав.

С протоколно определение от 19.10.2023 г. по ВНЧД № 1196/2023 г. по описа на Апелативен съд-София, определението на СГС от 05.10.2023 г. било отменено в частта, в която по отношение на А. И. И., Д И Г, Н Е Д и Е Г А-Р не е взета мярка за неотклонение, като вместо това по отношение на същите лица била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св. М., заверени копия от част от материалите по ДП № 219/2023 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 10429/2023 г. по описа на СГП, както и представените документи от СДВР, вкл. заповеди за материална компетентност на полицейския орган, издал атакуваната заповед за задържане.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, като счита, че от приложените по делото докладни записки, в частност докладна записка с рег. № УРИ-1266р-27951/25.09.2023 г., както и показанията на Е С Д – служител на ГДБОП-МВР, дадени в хода на ДП № 219/2023 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 10429/2023 г. по описа на СГП, се установява по несъмнен начин, че към момента на издаване на процесната заповед за задържане от 03.10.2023 г. са съществували достатъчно данни, от които може да се направи обоснован извод за съпричастността на А. И. И. към извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, за което е било образувано досъдебно производство с постановление на прокурор от СГП от 19.06.2023 г. В този смисъл, Е Д, на който е възложено извършване на процесната проверка по случая съобразно указанията на наблюдаващия прокурор от СГП, е категоричен при неколкократните си разпити в хода на образуваното ДП, че са налице данни, че А. И. И. е подпомагал Д Г в логистичната й дейност при извършване на транспортирането на нелегалните мигранти на територията на страната, като е купувал „работни“ СИМ карти, присъствал е при уговаряне на шофьорите на автомобилите, с които се транспортират мигрантите, и местата, откъдето ще бъдат взети, включително е набирал и водачите на съответните автомобили. Следва да се посочи, че обоснованото подозрение за съпричастността на А. И. И. към разследваната престъпна деятелност се потвърждава и от факта, че различни съдебни състави от СГС са дали предварително разрешение за обиск на А. И. И., както 4 и за претърсване на управлявани от него автомобили, като очевидно са приели, че спрямо последния има достатъчно данни за участие в организирана престъпна група за извършване на престъпления по чл. 281 НК.

Нещо повече, следва да се посочи, че с протоколно определение от 19.10.2023 г. по ВНЧД № 1196/2023 г. по описа на САС, въззивната инстанция в производство по реда на чл. 64 НПК е приела, че са събрани не само достатъчно данни, но и доказателства по реда на НПК, от които може да се направи извод за наличие на обосновано предположение относно участието на А. И. И. в организирана престъпна група за извършване на престъпления по чл. 281 НК. В този смисъл САС е посочил като основание за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на А. И. И. по съответното досъдебно производство, че са събрани доказателства за сключвани от последния договори за наемане на автомобили на негово име, използвани за превоз на мигранти, като разпитано лице с имена Виктор Стоянов е казал, че А. И. му е дал 2800 евро за тази цел. В същото определение е посочено, че по делото са налице достатъчно доказателства, от които се установява, че А. И., Д Г, Н Д и Е А-Р са действали в синхрон при своеобразна координираност на действията, като са работили трайно с цел осъществяване на дейност по превоз на мигранти. Действително, мотивите на посоченото определение на САС касаят отделно производство, свързано с вземане на мярка за неотклонение по отношение на жалбоподателя А. И., но следва да се посочи, че доказателствените материали, на база на които се е произнесъл САС в производството по чл. 64 НПК, са били събрани и към момента на издаване на атакуваната заповед за задържане от 03.10.2023 г.

С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че към момента на издаване на атакуваната заповед за задържане на А. И. И. са били налице достатъчно не само данни, но и доказателства, от които може да се направи обоснован извод относно съпричастността на последния към разследваното престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК.

Съдът кредитира и приложените справки и заповеди от СДВР, от които се установява, че Ю. е заемал длъжността „инспектор“ в ГДБОП-МВР към момента на издаване на процесната заповед за задържане.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд намира от правна страна следното:

5

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност, като същата е депозирана в законоустановения срок.

Разгледана съображения. по същество, жалбата е неоснователна по следните

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания п о чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът счита, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган – Ю., който е заемал длъжността „инспектор“ в ГДБОП-МВР към 03.10.2023 г. и в този смисъл се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1, вр. чл.

56, вр. чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. С оглед на това, обжалваната заповед за задържане е издадена от материално компетентно лице.

На следващо място, съдът счита, че атакуваната заповед за задържане е издадена в установената от закона писмена форма съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР, като съдържа всички задължителни реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР.

Съдът счита, че са спазени и административнопроизводствените правила при издаването й, като в заповедта за задържане недвусмислено е посочено фактическото и правно основание за задържане на А. И. И. по реда на ЗМВР.

В случая заповедта е издадена на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР .